Решение № 11145 от 19.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2020 г.

Решение № 11145 от 19.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър. Образувано е по касационна жалба на Р. И. от [населено място] против решение № 6049/17.10.2019 г. по адм. дело № 3196/2019 г. на Административен съд С. – град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 18-1642/13.02.2019 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. С., с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на с. Б., общ. Столична по направеното искане по заявление с рег. № 01-23104-19.01.2018 г., за поземлени имоти с идентификатори 04234.6950.656, 04234.6950.665, 04234.6950.666 и 04234.6950.2400, находящи се в с. Б., район "П.", Столична община, изразяващо се в нанасяне на имот с проектен идентификатор 04234.6950.3080 в съответствие с имот № 656 по неодобрен кадастрален план на с. П., м. Г. и ПИ с проектен идентификатор 04234.6950.3081 – за местен път. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за наличие на спор за материално право. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на СГКК - гр. С. и преписката да бъде върната на административния орган за процедиране на поисканото изменение в КККР. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд С.-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в относимата редакция (ДВ, бр. 57 от 2016 г., в сила от 25.07.2016 г.), когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Приел е, че в конкретния случай е налице спор за собственост между жалбоподателката Р. И. и заинтересованите лица А. Р., Д. М., М. В. и С. К., тъй като в административното производство е възразено срещу поисканото изменение и от тях се претендира право на собственост върху заявените за изменение обекти, в частност от А. Р., Д. М. и М. В. в качеството им на наследници на С. Р., собственик на засегнатия от изменението имот с идентификатор 04234.6950.2400 и от С. К., собственик на засегнатия от изменението имот с идентификатор 04234.6950.666, а Столична община, район "П." досежно нанасяне на нанасяне на имот с проектен идентификатор 04234.6950.3082 – част от ПИ с идентификатор 04234.6950.2400 заявява, че процесният имот е стар полски път, публична общинска собственост и не е предмет на разпоредителни сделки. Първоинстанционният съд е приел, че така установената фактическа обстановка съответства на правните основания, посочени в заповедта – чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., които предвиждат постановяване на отказ за изменение на КККР при наличие на спор за собственост. Приел е също, че е налице и другото посочено основание в оспорения отказ, а именно по чл. 72 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., а именно отказ за отстраняване на непълнота и грешка се постановява в случаите, когато има неяснота и когато не е възможно да се определи точно местоположението и границите или очертанията на имотите, предмет на проекта за изменение. Поради това е приел, че в съответствие с разпоредбите на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 72 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. на МРРБ, началникът на СГКК - С. законосъобразно е отказал одобряване на исканото изменение на КК и КР. Решението е правилно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК - С., съобразно правомощията му по чл. 54, ал. 4 Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразно е и заключението, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с нормативната уредба. Видно от доказателствата по делото административният орган е спазил изискуемата се процедура, като е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за искането изменение на касатора, като е отчел, че изключването на части от ПИ с идентификатори 04234.6950.2400, 04234.6950.665 и 04234.6950.666 и обособяването им в отделен имот, записан на трето лице, или придаването им към имота на жалбоподателката, при изричното противопоставяне на вписания в КРНИ собственик, обективират спор за материално право. Правилен е и изводът на съда, че оспореният отказ, с който не е одобрено изменение в КК и КР, е съответен на материалния закон. По делото е установено, че производството пред административния орган е образувано по искане на жалбоподателката Р. И. за изменение на КККР на с. Б., район "П.", общ. Столична с нанасяне на имот с проектен идентификатор 04234.6950.3080 в съответствие с имот № 656 по неодобрен кадастрален план на с. П., м. Г. и ПИ с проектен идентификатор 04234.6950.3081 – за местен път. В хода на административното производство заинтересованите лица А. Р., Д. М. и М. В., като наследници на С. Р., собственик на засегнатия от изменението имот с идентификатор 04234.6950.2400 и С. К., собственик на засегнатия от изменението имот с идентификатор 04234.6950.666 депозират писмени възражения срещу исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Столична община, район "П." досежно нанасяне на нанасяне на имот с проектен идентификатор 04234.6950.3082 – част от ПИ с идентификатор 04234.6950.2400 заявява, че процесният имот е стар полски път, публична общинска собственост и не е предмет на разпоредителни сделки. При тези данни началникът на СГКК - С. е приел, че между заявителя и заинтересованите лица е налице спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и на това основание със заповедта, предмет на оспорване, отказва да одобри исканото изменение на КККР. При тези факти изводите на административния съд за съответствие на оспореното решение с материалния закон са правилни. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно е приел, че между заявителката Р. И. и общината, както вписаните в КРНИ лица е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата, до чието разрешаване, искането за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри не може да бъде удовлетворено. Поради това като достига до изводи в този смисъл и приема, че издадената от началника на СГКК - С. заповед е постановена в съответствие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и по тези съображения отхвърля жалбата срещу административния акт, съдът правилно е приложил закона. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,