Решение № 6131 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2014. г.

Решение № 6131 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2014. г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на държавен експерт в Дирекция "Правителствена информационна служба" към Администрацията на Министерския съвет против решение № 4042 от 18.06.2014 г., постановено по адм. д. № 3732/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответникът - Роман Дамянов Кендеров, оспорва касационната жалба. Излага съображения за нейната недопустимост и в условие на евентуалност за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а възражението на ответната страна за нейната недопустимост, е неоснователно. В съдебно заседание по делото, проведено на 27.04.2015 г., е представено писмено изрично потвърждение на представителната власт на юрк. Градинаров от държавния експерт, издал оспорения административен акт, поради което нередовността на жалбата е отстранена и същата е процесуално допустима. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо. Първоинстанционният съд е конституирал като ответник по делото издателя на оспорения административен акт и е постановил решението си спрямо надлежните страни и в рамките на предоставените му правомощия, поради което решението е допустимо. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, съдържаща се в концесионните договори и сключените към тях анекси и допълнителни споразумения с пет юридически лица - концесионери и е върнал преписката на задължения субект за произнасяне. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в нарушение на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Като фактически основания за постановяване на отказа задълженият субект е посочил, че не се иска достъп до информация, а достъп до документи; третите лица не са дали съгласие за достъп до исканата информация и същата не следва да се предоставя и поради това, че е налична в Националния концесионен регистър. Законосъобразен е изводът на първоинстанциония съд, че в случая се иска достъп до обществена информация, независимо че в заявлението е посочено искане за достъп до документи. Правилно съдът е приел, че искането е за достъп до информацията, съдържаща се в исканите документи, като предоставянето им като копия е предпочетената форма за достъп до информацията. Законосъобразен е и изводът на съда, че независимо, че третите лица не са дали съгласие съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, то в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ, тъй като с исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените субекти, като информацията би дала възможност на молителя да си състави собствено мнение за дейността на Министерски съвет във връзка с предоставянето на концесиите за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост. Правилно съдът е приел, че в нарушения на закона не е поискано съгласие от едно от третите лица, по отношение на които се иска информация, а именно "Дънди прешъс метълс Крумовград" ЕАД. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице условието на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация, тъй като в случая липсва друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По делото е установено, че само част от исканата информация се съдържа в Националния концесионен регистър и този факт не освобождава задължения субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. Съгласно правилото на чл. 96, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите (ЗК) Министерският съвет поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии и към него се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. Разпоредбата на чл. 97 ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тази информация обаче не обхваща целия обем на информацията, която се съдържа в архива към него, която информация пък не се публикува, но също е предвидена като публична. Нормата на чл. 98, ал. 1 ЗК, регламентира, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗК архивът към Националния концесионен регистър е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличната информация в Националния концесионен регистър не е основание за отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че доводите на ответната страна за законосъобразност на оспорения административен акт поради конфиденциалност на част от исканата информация по смисъла на чл. 52 от ЗК, са неоснователни. Такива фактически и правни основания за отказ не са посочени в административния акт, а са въведени в съдебното производство от процесуалния представител на ответната страна, което е недопустимо, тъй като съдът извършва проверка за законосъобразност на акта с оглед посочените в него фактически и правни основания за издаването му, като същите не могат да бъдат допълвани или изменяни в хода на съдебното производство. Законосъобразно съдът е приел, че при положение, че документите съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът е разполагал с възможността да предостави частичен достъп, съгласно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. Твърдението на касатора, че концесионните такси се определят по нормативен път във фазата на изпълнението на концесията и не са част от концесионните договори за добив на подземни богатства, не обосновава извод за отказ за предоставяне на искания достъп до обществена информация. Съгласно чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства размерът, условията и редът за концесионното плащане се определят в концесионния договор, а с Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства се уреждат принципите, по които се определя концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства, и начините за определяне на конкретния му размер в съответствие с тези принципи. Следователно конкретните размери се определят съобразно договора и по предвидения в закона ред, като не е налице нормативно предвидена забрана за предоставяне на достъп до информация относно извършеното конкретно плащане. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Служебно е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 от АПК и е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност. Решението е правилно и в частта му, с която е осъден Министерски съвет да заплати на Роман Кендеров направените по делото разноски в размер на 10 лв. представляващи заплатена държавна такса. Фактът, че упълномощеният държавен експерт е от Администрацията на Министерски съвет, не обосновава извод, че тежестта за разноски следва да се възложи на Администрацията на Министерски съвет. Задълженият субект, към който е отправено искането за достъп е Министерски съвет, представляван от министър-председателя, поради което това юридическо лице следва да понесе отговорността за разноските, независимо, че правомощията по предоставяне на достъп до обществена информация са делегирани на държавен експерт към Администрацията на Министерски съвет със заповед от 18.11.2013 г. С оглед на изложеното и предвид факта, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно - с жалбата срещу оспорения административен акт следва, че обжалваното решение е правилно и в частта му за разноските. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,