Решение № 2592 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 307/2015 г.

Решение № 2592 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 307/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба от Антон Димитров Хараламбов от гр. Варна срещу решение № 12886/29.10.2014 г., постановено по адм. д. № 2285/2014 г. на Върховен административен съд - трето отделение. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е подложил на преценка всички факти и доводи от значение за случая. Липсва законово основание за прекратяване на договора за наем, което твърдение съдът не е проверил. Налице е несъответствие между посочените правни и фактически основания. Неоснователно е твърдението в заповедта, че жилището не се ползва по предназначение. Фактическите основания на заповедта не кореспондират с правните основания - чл. 23, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Наредба Н-22/2010 г. Иска да бъде отменено решението и заповедта на министъра на отбраната. Оветникът по касационната жалба - министър на отбраната, редовно призован, представлява се от юрис. Янакиева. Моли да се остави без уважение касационната жалба. В писмено становище по делото ответникът твърди, че военнослужещите имат право да наемат жилище на МО в населеното място, където служат. Поради това че Хараламбиев служи в гр. София, жилището в гр. Варна не се ползва по предназначение. Установено е, че през 2012 г. военнослужещият е прехвърлил жилищен имот в гр. Елхово - апартамент, което обстоятелство не е декларирал. Независимо, че прехвърлянето на имота не е в срока по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредбата, тези факти се преценяват и след възникване на наемното правоотношение за жилище от жилищния фонд на ведомството. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия намира касационна жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 12886/29.10.2014 г. по адм. д. № 2285/2014 г. на Върховен административен съд - трето отделение е отхвърлено оспорването на заповед № ЗС-15/29.01.2014 г. на Министъра на отбраната на Р. България, издадена на основание чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост. Със заповедта е наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната. Съдът е приел в мотивите си, че заповедта е издадена от компетентен орган и на основанията, посочени в чл. 80а, ал. 1 от ЗДС. Между страните по делото е сключен наемен договор на 01.11.2000 г., с допълнително споразумение към него от 15.11.2007 г. С писмо рег. № 22-27-040/12.06.2013 г. на касационния жалбоподател е отправено предизвестие за прекратяване на сключения договор на основание чл. 23, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Наредба № Н-22/2010 г., връчено му на 22.07.2013 г. Предизвестието е основано на предпоставките на чл. 23, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Наредбата и наличието на прекратено наемно правоотношение обуславя законосъобразност на извода в обжалваната заповед, че имота се държи на отпаднало правно основание. Извън фактическия състав на настоящата заповед са доводите, касаещи прекратяването на наемното правоотношение. Съгласно чл. 24 от ЗДС и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДС наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на ЗЗД. В случая този ред е спазен, както е приел и решаващият съд, с изпращането на писмо рег. № 22-27-040/12.06.2013 г., получено от страната на 22.07.2013 г. Няма данни това писмо да е било оспорено, поради което е породило целените правни последици - след 22.07.2013 г. имотът се държи на отпаднало правно основание, което е една от предпоставките за издаване на заповед за принудителното му изземване. Неизяснените въпроси между страните във връзка с облигационното правоотношение са извън фактическия състав на чл. 80а от ЗДС и не могат да бъдат решавани в административното производство, в което предмет на разглеждане е единствено законосъобразността на издадения административен акт. В случая той правилно е преценен за законосъобразен, тъй като след прекратяване на наемното правоотношение по надлежния ред и изтичане на срока за доброволно освобождаване имотът се държи на отпаднало правно основание, което от своя страна е предпоставка за издаване на заповед за принудителното му изземване. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г. в жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната се настаняват под наем военнослужещи и цивилни служители, ако те и членовете на техните семейства отговарят на условията по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата, а именно - не са прехвърляли жилищен имот или вила, респективно ателие или гараж, през последните 5 години преди подаването на заявлението - декларация с изключение на кандидатстващите за жилищно помещение в общежитие на други лица освен на държавата или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост. В настоящия случай безспорно е установено по делото, че Хараламбов и съпругата му са продали жилищен имот-апартамент № 8, находящ се в гр. Елхово, на 12.11.2012 г., което обстоятелство не е декларирано. Правилно е възражението на ответника по касационна жалба, че това изискване следва да се спазва и след възникване на наемното правоотношение. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,