Решение № 12954 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник сектор, отдел Проверки при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Биков, срещу решение 1993 от 28.03.2023 г., постановено по дело 4573 по описа на Административен съд София-град за 2022 г. С обжалваното решение по жалба на Дамера Хотелс ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) ВG16RFОР002-2.095-3839/31.03.2022г. издаден от началник сектор Проверки при ЦУ на НАП, потвърден с решение АУПДВ-10/28.04.2022г. на зам. директора на ТД на НАП София. В касационната жалба се навеждат твърдения за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора са налице материалноправните предпоставки за издаване на акта, тъй като дейността на дружеството не е била преустановена, а единствено ограничена. Дружеството не е представило, въпреки дадената му възможност доказателства за това коя дейност е била преустановена, което е довело до невъзможност да бъде изчислен оборотът, на база на който да бъде определена и безвъзмездната финансова помощ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Дамера Хотелс ООД, не взима становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба. По съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ ВG16RFОР002-2.095-3839/31.03.2022 г., издаден от началник сектор Проверки при ЦУ на НАП, потвърден с решение АУПДВ-10/28.04.2022 г. на зам. директора на ТД на НАП - София, с който по отношение на дружеството е установен размер на неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми от 15 799,56 лв. и законна лихва за периода от 27.01.2021 г. до 31.03.2022 г. в размера на 1775,51 лв. Актът е издаден на основание чл. 166 ДОПК във връзка с чл. 26б, ал. 5 ЗМДВИП и заповед ЗЦУ-3473/01.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, след извършена проверка за установяване на неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 и BG16RFOP002-2.097 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. По делото не е било спорно, че Дамера Хотелс ООД е юридическо лице, вписано в ТР на 15.05.2011 г. с основна икономическа дейност от КИД 55.10 Хотели и подобни места за настаняване и допълнителна икономическа дейност КИД 56.10 Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване. В проектните предложения е посочен код по КИД 2008 - 56.30 Дейност на питейни заведения, преустановили дейност, за които се иска предоставяне на БФП в размер на 20 %: ресторант в гр. Габрово, [улица], КИД 56.30 Дейност на питейни заведения и заведение за хранене в гр. Габрово, [улица]. Основната икономическа дейност на кандидата (посочена в проектното предложение) е 55.10 Хотели и подобни места за настаняване. Във връзка с това, по отношение на първа фаза въз основа на заповед 3-ЦУ -109 от 22.01.2021 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите е предоставена помощ в на размер 15 549,71 лв. (20% от декларирания оборот) на 27.01.2021 г., а за втора фаза, съгласно заповед 3- ЦУ-741/30.03.2021 г., на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите е изплатена помощ в размер на 9 762,15 лева (20% от декларирания оборот) на 31.03.2021 г. На дружеството е извършена проверка при която е установено, че декларираният оборот за периода е изчислен неправилно, като след дадена възможност на жалбоподателя да опровергае същото, не са предприети никакви действия. Общия оборот без ДДС от затворен обект - заведение за хранене находящ се в гр. Габрово на [улица], е попаднал в обхвата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 20% от оборота 19 374,73 лв., без гореописания обект да е посочен в проектното предложение, респ. няма основание за получаване на част от получената безвъзмездна финансова помощ по фаза 1 - ВО16ЯРОР002-2.095 и фаза 2- ВО16КРОР002-2.097 на процедура Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020. След приключването на проверката е направен извод, че на дружеството следва да бъде издаден АУПДВ. Извършена е корекция по първа фаза в размер на 9 661,64 лв. и в размер на 6 137,92 лв. по втора фаза на предоставената безвъзмездна помощ, поради частично неизпълнение на Условията във връзка с предоставяне на помощта и отчитане на разходваните средства по програмата. С процесния АУПДВ по отношение на дружеството са установени неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми в размер на 15 799,56 лв. и дължима законна лихва от 27.01.2021 г. до 31.03.2022 г. в размер на 1 775,51 лв. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесния акт поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че спорът по делото е изцяло правен и е концентриран върху въпроса правилно ли са определени размерите на предоставената безвъзмездна финансова помощ на дружеството и на подлежащата на връщане надплатена сума, посочени в оспорения АУПДВ. Решаващата инстанция е приела, че в утвърдените за програмата Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП (нар. Условията), засегнати от временните противоепидемични мерки, по точно в т. 11.1.4 Критерий за допустимост, е предвидено, че допустими за кандидати за предоставяне на помощта са тези предприятия/юридически лица, чиято дейност е преустановена или ограничена вследствие на заповеди РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването. С оглед това съдът е приел, че в конкретния случай дружеството отговаря на критериите за допустимост, тъй като развива икономическа дейност в някой от предвидените кодове, няма нарушения или задължения, както и изискуеми публични задължения и безспорно е ограничило дейността си, поради което АУПДВ е незаконосъобразен. Решението е правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят и от настоящата инстанция. Обосновано е прието, че издадените четири заповеди на министъра на здравеопазването, касаещи определяне референтния период за предоставяне на БФП на дружеството са относими за дружеството, тъй като в техния обхват попадат и двата обекта - заведения за бързо хранене, находящи се в гр. Габрово и [населено място], общ. Габрово. Съгласно чл. 26б, ал. 1, изр. първо ЗМДВИП на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период на предходната година между 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. Съгласно т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповеди с РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019 г.) в един от следните кодове /сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД 2008 Приложение 3 към настоящите Условия): 56 Ресторантьорство. Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация (Приложение 1), задължително изискуема като приложение към проектното предложение. След като горните условия са влезли в сила, те са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Административният орган е длъжен да ги приложи, а съдът да извърши проверка дали административният орган е спазил тези условия. Независимо че между т. 11.1, подточка 4 от Условията и чл. 26б, ал. 1, изр. първо ЗМДВИП е налице колизия, като според законовата разпоредба се предоставя безвъзмездна финансова помощ при преустановяване на дейността, а според Условията помощ се следва и при ограничаването ѝ, не следва законосъобразност на АУПДВ. Това е така, тъй като предмет на проверка за законосъобразност е отказът за предоставяне на помощта, а не самите условия за кандидатстване. Дали конкретно условие е ограничително би подлежало на проверка, ако самите условия са обжалвани, което в настоящия случай не е сторено (в този смисъл Решение 3808/20.04.2022 г., постановено по адм. дело 10164/2021 г.) Както беше посочено по-горе, въведените с т. 11.1, подточка 4 от влезлите в сила и задължителни за кандидатите и органа Условия за кандидатстване, критерии за допустимост, изискват кандидатите да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа. В оспорения акт административният орган единствено е констатирал липса на преустановяване на дейността на дружеството за конкретен период от време. В случая обаче за този период дружеството не твърди преустановяване на дейността си, а ограничаването ѝ в резултат на посочените в т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване заповеди. Водещо за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването ѝ. Същото тълкуване е направено и в решение 3022/31.03.2022 г. по адм. д. 10880/2021 г. на ВАС, решение 7426/25.07.2022 г. по адм. д. 2591/2022 г. на ВАС, решение 2974/21.03.2023 г. по адм. д. 151/2023 г. на ВАС и други. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви при постановяване на атакуваното решение. Видно от съдържанието на съдебния акт, решаващият състав е изложил твърденията на страните, установените факти по делото и въз основа на тях е направил своите правни изводи. Обосновал е защо не само прекратяването на дейността, а и нейното ограничаване е основание да бъде подпомогнат търговеца. Тълкуването му е съобразено с относимите разпоредби на закона и правилата прието от административния орган при които е отпускана помощта. Пред настоящата инстанция касаторът твърди, че не са събрани доказателства относно ограничаването на достъпа и не е установен спад на оборотите, за да се установи засягане. Тези въпроси не са обсъдени и в административния акт, поради което същият е немотивиран и не може да се иска от съда да замести административния орган в задължението му да установява фактите и обстоятелствата въз основа на които е издаден АУПДВ. С оглед изложеното твърденията за допуснати нарушения при постановяване на съдебния акт са неоснователни, решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение