Решение № 12382 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5857/2014 г.

Решение № 12382 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5857/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мурад Бехчет Мурад против заповед № К-2723/14.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.), чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта и моли за отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и след като сам служебно, на основание чл. 168 от АПК, провери законосъобразността на административния акт, намира за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна - имаща правен интерес от оспорването, поради което съдът приема същата за процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Преценявайки основателността на жалбата съдът взе предвид следното: С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на Мурад Бехчет Мурад, за това, че в подадената от него декларация през 2013 г. по чл. 187 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 169 от ППЗМВР, с рег. № 2463/27.02.2013 г. за имуществото и доходите на държавните служители в МВР, препращаща към декларация рег. № 3991/29.03.2012 г., не е посочил следното притежавано от него имущество: имот, представляващ парцел № 011045, ЕКАТТЕ 16267, в местността "Ески Кьой" в землището на с. Горна крепост, община Кърджали, с обща площ от 10,437 дка (десет декара, четиристотин тридесет и седем квадратни метра); имот, представляващ парцел № 001067 в местността "Армудали" в землището на с. Солище, община Кърджали, с площ 1,000 (един) дка; имот, представляващ парцел № 008015, ЕКАТТЕ 40909, в местността "Коджа Тарла" в землището на гр. Кърджали, с площ от 0,803 дка (осемстотин и три квадратни метра). Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР (отм.). В мотивите на заповедта е посочено, че в случая е установено, че дисциплинарното нарушение е извършено в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "Недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години", наложено със заповед рег. № К-5927/30.05.2012 г. на министъра на вътрешните работи, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, чл. 2, т. 1 от ППЗМВР с оспорената заповед на Мурад Бехчет Мурад е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното производство е открито със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № К-81/07.01.2014 г., с която заповед е определен и дисциплинарноразследващ орган. Жалбоподателят Мурад Бехчет Мурад е бил запознат с посочената заповед на 17.01.2014 г. С молба от 27.01.2014 г. чрез началника на РУП - Крумовград до министъра на вътрешните работи, жалбоподателят е поискал отвод на чл. на комисията определена със заповед рег. № К-81/07.01.2014 г. С втора заповед № К-1271/06.02.2014 г. министърът на вътрешните работи е изменил първоначално издадената от него заповед, като е изменил състава на дисциплинарно разследващия орган и е удължил срока на дисциплинарното производство до 28.02.2014 г. За резултатите от дисциплинарното разследване е изготвена обобщена справка рег. № 1584 от 12.02.2014 г., като в хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е поканен с писмо от 12.02.2014 г. да се запознае с обобщената справка. Същият е бил уведомен, че има право в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения, каквито са постъпили в така определения срок (писмено обяснение с рег. № 1629 от 13.02.2014 г.). Представено е становище рег. № 1661от 14.02.2014 г. на комисията, в което е предложено на дисциплинарно-наказващия орган да наложи на служителя дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № К-2723/14.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание. Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните в хода на производството доказателства, че в подадената на 27.02.2013 г. декларация за имущество и доходи на държавен служител в МВР жалбоподателят не е посочил следното притежавано от него имущество: имот, представляващ парцел № 011045, ЕКАТТЕ 16267, в местността "Ески Кьой" в землището на с. Горна крепост, община Кърджали, с обща площ от 10,437 дка (десет декара, четиристотин тридесет и седем квадратни метра); имот, представляващ парцел № 001067 в местността "Армудали" в землището на с. Солище, община Кърджали, с площ 1,000 (един) дка; имот, представляващ парцел № 008015, ЕКАТТЕ 40909, в местността "Коджа Тарла" в землището на гр. Кърджали, с площ от 0,803 дка (осемстотин и три квадратни метра). При така установеното от фактическа страна, жалбата на Мурад се явява ОСНОВАТЕЛНА. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.), в предвидената от закона писмена форма, съдържа посочените в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) елементи, но същата е издадена извън сроковете за налагане на дисциплинарно наказание и в противоречие с материалния закон. При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият състав констатира наличие на основания за отмяна или изменение на административния акт на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (отм.) при постъпване на служба в МВР държавните служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет, декларация за обстоятелствата по чл. 177, ал. 1, 3 и 5 и декларация за имуществото и доходите си. Без съмнение целта на разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (отм.) предвиждаща декларацията за имуществото и доходите да се подава ежегодно до 31 март е да се придаде публичност на имуществото на държавния служител и да създаде условия за съпоставка на придобито на държавна служба и това до постъпване на работа в администрацията, тъй като декларация за имущество и доходи се подава при първоначално назначаване в МВР (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Анализът на нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (отм.) в съпоставка с текста на чл. 187, ал. 1 от закона и обстоятелството, че декларацията се подава ежегодно налага извода, че предмет на деклариране са имуществото и доходи на служителя, придобити през годината предшестваща декларирането, като разликата в имуществото и доходите на служителя може да се установи чрез съпоставка на декларацията с тази от предходната година. Ако идеята на законодателя не е свързана с период на деклариране, то вероятно не би въведено изискване за ежегодно подаване на декларация, а би използван подход, аналогичен на възприетия в чл. 177, ал. 7 от ЗМВР (отм.). В случая по два от посочените в процесната заповед имоти - имот, представляващ парцел № 011045, ЕКАТТЕ 16267, в местността "Ески Кьой" в землището на с. Горна крепост, община Кърджали, с обща площ от 10,437 дка (десет декара, четиристотин тридесет и седем квадратни метра) и имот, представляващ парцел № 008015, ЕКАТТЕ 40909, в местността "Коджа Тарла" в землището на гр. Кърджали, с площ от 0,803 дка (осемстотин и три квадратни метра), жалбоподателят е изпълнил законовото си задължение чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, като е описвал същите (първият от изброените имоти в периода 2002 г. до 2011 г., а вторият имот в декларацията му за имуществото и доходите за 2005 г.). По отношение на недкларирания имот, представляващ парцел № 001067 в местността "Армудали" в землището на с. Солище, община Кърджали, с площ 1,000 (един) дка заповедта е издадена извън предвидените в чл. 225 от ЗМВР (отм.) преклузивни срокове. Дисциплинарната отговорност на държавните служители от Министерството на вътрешните работи се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в чл. 226 ЗМВР (отм.) дисциплинарни наказания. Възможността административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител е ограничена в рамките на преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) - до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Регламентирането на преклузивни срокове е обусловено от съображения за налагане на дисциплинарното наказание в максимално кратък срок с оглед постигане наказващото му и възпитателно въздействие и за по-лесното доказване на дисциплинарното нарушение непосредствено след извършването му. Видно от доказателствата в преписката, в подадената на 27.02.2013 г. декларация за имущество и доходи на държавен служител в МВР жалбоподателят не е посочил имот, представляващ парцел № 001067 в местността "Армудали" в землището на с. Солище, община Кърджали, с площ 1,000 (един) дка, закупен на 22.12.2008 г. от съпругата му Джеврие Мустафа Мурад, който подлежи на деклариране по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (отм.), но същият е следвало да бъде деклариран в декларацията му за имуществото и доходите подадена до 31 март 2009 г. Ето защо следва да се приеме, че основанията на чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР (отм.) за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и за санкционираните му с най-тежкото дисциплинарно наказание не са изпълнени, а дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в противоречие със закона. По изложените съображения оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Жалбоподателят е претендирал разноски пред настоящата инстанция в размер на 2010 лева, от които 2000 лева адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанции и 10 лева държавна такса, за което представил пълномощно и разписка за изплащане на сумата. Ответникът - министърът на вътрешните работи е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и съобразно разпоредбата на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя двукратния размер на възнаграждението по чл. 8, ал. 2, т. 3 от същата наредба, или размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, състав на пето отделение,