Решение № 6474 от 15.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Витоша Столична община, чрез процесуален представител юрк. М. Кацарска-Методиева, против Решение 948 от 15.02.2023г., постановено по адм. дело 7898/2022г. на Административен съд София-град. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Легоманова, редовно призована, се представлява от адв.Игнатов, който в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Легоманова против Заповед РВТ22-РД09-184/14.07.2022г. на кмета на район Витоша Столична община с която на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал.1, т.6, т.7 и т.10 от ЗУТ е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж Хостел - Либера , находящ се в гр. София, [улица], попадащ в ПИ 68134.1930.372.2 по КККР кв.220, м. [местност]. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, но не е издадена в предписаната от закона форма. Посочено е, че в мотивите на обжалваната заповед фактически и правни, е допуснато смесване на различни хипотези, като такова смесване се квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на адресата на акта, респективно препятства съда да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя напълно изводите на първоинстанцинния съд. В оспорената заповед като правно основание за издаването й е посочен чл.178, ал.6, вр. чл.223, ал.1, т.6, т.7 и т.10 от ЗУТ, и е постановена забрана Ползването на неприетия по установения ред строеж: Хостел - Либера , а във фактическите основания е посочено, че строежът представлява съществуваща жилищна сграда на два етажа и тавански етаж и се ползва за Хостел - Либера без да е променено предназначението, включително и към момента на проверката. Посочено е, че строежът е пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и се ползва по предназначение за хостел място за настаняване в по-дългосрочен план, с използване на персонал служители, помощници, домакин, рецепция, място за регистрация, който според действащото законодателство е организиран изцяло професионално. Посочено е също, че строежът се ползва без да е сменено предназначението му по законоустановения ред и без да е приет по законоустановения ред. Нормата на чл.178, ал.6 от ЗУТ предвижда, че При нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите .