Решение № 15573 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2010 г.

Решение № 15573 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Богоров пълномощник на доктор Валентин Димов Златев от гр. София против решение № 680 от 30.03.2010 г. по адм. д. № 7482/2009 г. по описа на АС-София-град. Иска отмяна на решението като неправилно. Развива подробни съображения, че заплатеният от ответника адвокатски хонорар е вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е основание за ангажиране на отговорността на държавата по този закон. Разноските са направени по оспорване на административен акт, който е отменен от съда и че е налице причинно следствена връзка, тъй като иначе тези разноски не биха били направени, ако не е бил издаден незаконосъобразния акт. Моли решението да бъде отменено и искът уважен. Ответната страна Столична дирекция на вътрешните работи не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е образувано с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от ЗОДОВ. Жалбоподателят по касационната жалба е предявил искова претенция срещу СД на МВР с доводи за претърпени имуществени вреди, посочени в исковата молба, изразяващи се в претърпени вреди - заплатен 50 лева адвокатски хонорар във връзка с обжалване на наказателно постановление, което е било отменено от съда. Искът е предявен частично за сумата от 25 лева. С оспореното в настоящото съдебно производство решение искът е бил отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за конкретния случай. Решението е правилно. За да е налице основание по чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя в чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ условия: вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Заплатения от касатора хонорар не е вреда по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и изложените в този смисъл правни изводи непротиворечат на материалния закон - чл. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на наказателно постановление, което е отменено от съда, като незаконосъобразно, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ. Съдът правилно е посочил, че претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е издаден и в последствие е отменен по реда на АПК, но не и по реда на друг закон. Основателно е приетото, че не се дължат разноски, направени при обжалване на наказателното постановление, след като в Глава петнадесета, раздел III от НПК няма норма, която да предвижда присъждане на разноски за производство пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления. Законосъобразен е изводът на съдът, че в този смисъл претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. При присъждане на юрисконсултското възнаграждение съдът е съобразил разпоредбите на чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8 , във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като правилно е присъдил разноски в посочения размер. Затова следва да се приеме, че за обжалваното решение не са налице касационни отменителни основания по чл. 209 от АПК. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение