Решение № 4739 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9254/2020 г.

Решение № 4739 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9254/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Е. от гр. С., чрез пълномощник адв. Л. Г. срещу решение № 2190 от 24.04.2020 г., постановено по адм. дело № 8671/2019 г. от Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 513 з-3215 от 23.04.2018 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Сочи, че съдът е постановил решението си при неизяснена действителна фактическа обстановка и без да обсъди поотделно и в съвкупност приетите доказателства, без да изпълни указанията на ВАС, дадени в отменителното му решение. Оспорват се изводите на съда за безспорна доказаност на извършеното нарушение въз основа на образуваното досъдебно производство. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което правният спор да се реши по същество, като се отмени оспорвания административен акт. Ответникът по касация директор на СДВР, в приложени писмени бележки и чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед № 513 з-3215 от 23.04.2018 г., издадена от директора на СДВР, с която, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на В. Е. – младши инспектор, младши автоконтрольор I степен в първа група "Пътен контрол" на 01 сектор "Организация и контрол на пътното движение" в отдел "Пътна полиция" в СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", и е прекратено служебното му правоотношение. В мотивите на заповедта е прието, че с действията си не е изпълнил разпоредбата на чл. 67 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и етичните правила и принципи за поведение на държавните служители в МВР – т. 8, т. 11, т. 13, б. "а", т. 15, т. 16, т. 19, т. 20, т. 42 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. След изпълнение на задълженията по чл. 172 а от АПК правилно решаващият състав е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен предвид чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и др. от ЗМВР и е отхвърлил оспорването. Като се имат предвид неоспорените писмени доказателства, обобщена справка, протоколи, докладни записки, сведения, писма и др., обосновано административният съд е отбелязал, че се доказва, че на 26.09.2017 г. в С. при провеждане на специализирана полицейска операция с оглед на подаден сигнал за това, че жалбоподателят е поискал сумата от 36 000 лв. от лице за съдействие за връщане на противозаконно отнета строителна техника, при което е бил задържан непосредствено след получаване на по-малка от поисканата парична сума. Жалбоподателят е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по водено досъдебно производство. Административният съд подробно е анализирал доказателствените средства, включително предоставените от органите на досъдебното производство и е изложил убедителни мотиви за кредитирането на посочените сведения от служители на МВР и пострадалото лице с оглед на степента им на относимост, последователност и правдоподобност и съответствие с писмените доказателства - протоколи и др. и защо не кредитира твърденията на жалбоподателя, тъй като не са подкрепени с годни доказателствени средства, които да могат да бъдат кредитирани. Правилно е прието, че не са спазени етичните правила на т. 8, 11, 13, 15, 16, 19, 20, 42, 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния/т кодекс) и чл. 67 от ЗМВР, като действията му законосъобразно са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Като се има предвид съдържанието на оспорената заповед (л. 135), становищата, справките и др. писмени доказателства, административният съд е направил верен извод за това, че административният акт е мотивиран в достатъчна степен, спазени са изискванията на чл. 210, чл. 206 и други относими разпоредби на Г. 8 от ЗМВР и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като изводите му са в съответствие с критериите на ТР 16/75 ОСГК на ВС и ПВС 4/76 година. В тази връзка следва да се има предвид ТП 3/2007 г. на ВАС относно правилното квалифициране на дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР - като тежко с оглед несъвместимостта му с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Съобразен е чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност и правилно не са възприети възраженията, свързани с воденото наказателно производство, като основания изключващи дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В този смисъл са допустими всички доказателствени средства и писмени доказателства, регламентирани в АПК, НПК, ГПК, ЗМВР и др. Несъстоятелни са и възраженията относно необходимостта от приключване на производствата по НПК, респективно за несъобразяване с чл. 31, ал. 3 от Конституцията и чл. 16 от НПК, тъй като жалбоподателят не е привлечен към дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предвид чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, а законодателят не е предвидил нормативни изисквания за приложението на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР само ако бъдат приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност - наказателна, административнонаказателна и т. н. Несъстоятелно е и оплакването относно приложението на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР с оглед на мотиви за вида на наказанието, тъй като когато се установят предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, законодателят не е предвидил правни възможности за преценка на административния орган за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен уволнение. В случаите на налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР административният орган е длъжен да прекрати служебното правоотношение, тъй като не би могло да съществува служебно правоотношение със служител, който е уволнен. Обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВАС по правилното приложение на цитираните разпоредби в подобни случаи: решение № 519/20 г. по адм. дело № 12346/2019 г., решение № 12114/2018 г. по адм. дело № 6226/2017 г., решение № 2095/2017 г. по адм. дело № 14161/2016 г., решение № 8101/2018 г. по адм. дело № 869/2018 г., решение № 3783/2018 г. по адм. дело № 14338/2016 г., решение № 6963/2018 г. по адм. дело № 3500/2018 г., решение № 1802/2017 г. по адм. дело № 14247/2016 г. на 5-членни състави на ВАС, решение № 5691/2017 г. по адм. дело № 5855/2016 г., решение № 13539/2019 г. по адм. дело № 1223/2019 г. на ВАС. Н. съдебен състав счита, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК при извършване на съдебна проверка да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Правилно са отхвърлени оплакванията на касатора за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради недоказаност на описаните в заповедта нарушения. Също така, правилно съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения – дисциплинарното производство е проведено в сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Назначен е дисциплинарно разследващ орган, спазено е изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. С оглед извършеното нарушение правилно е приложен и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Правилно е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и е мотивирана. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение