Решение № 5184 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2019 г.

Решение № 5184 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Н. А. от [населено място], чрез процесуален представител, против решение № 2524 от 11.04.2019 г., постановено по адм. дело № 12610/2016 г. по описа на Административен съд – С.-град (АССГ). Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Претендира разноски Ответникът - Областна администрация Софийска област, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е било образувано по предявен иск от А. против Областна администрация Софийска област, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, с твърдение за незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица. Установено е, че с влезли в сила решения му е присъдена сума за обезщетение за отчуждаване на негов недвижим имот за държавни нужди, като обаче при закъснялото изплащане на тези суми лихви не са изплатени, поради което претендира присъждане на законната лихва за периодите на бездействие на административния орган. С оспореното решение искът на А. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 218, 58 лева, в резултат на незаконосъобразно бездействие, е отхвърлен като неоснователен. За да достигне до този резултат съдът е приел, че с решение № 777/30.11.2007 г. на МС за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус" Софийски околовръстен път - пътен възел "Я.", участък от км. 0+000 до км 8+460, намиращ се на територията на С.-област, е отчужден имот пл. № 99029, с площ от 700 кв. м., собственост на наследниците на Б. А. - Н. А. и Ц. Ангелова. Б. е определено обезщетение в размер на 44 165 лева за отчуждената част от имота. Н. А. е обжалвал решението на МС в частта, с която е определен размерът на обезщетението за отчуждената част, като с влязъл в сила съдебен акт, размерът на обезщетението е увеличен от 44 165 лева на 101 231 лева. Н. А. е поискал да му бъде изплатено обезщетението за отчуждената част на собствения имот, ведно със законната лихва от 25.01.2008 г. до момента на изплащане на обезщетението. Във връзка с искането областният управител на С.-област е уведомил ищеца, че сумите, определени за обезщетение на отчуждения му имот, са изпратени в областната администрация от Агенция "Пътна инфраструктура", но поради наличие на съдебно производство пред Софийски районен съд (СРС) производството за обезщетението е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК до отпадане на основанията за спиране. Според издаденото съдебно удостоверение, пред СРС е образувано дело по искова молба на Ц. Ангелова срещу Н. А. и К. Ангелова, за съдебна делба на недвижими имоти, собственост на наследодателя им Б. А., между които и процесния имот. Относно последния съдът е прекратил производството с влязло в сила на 18.04.2012 г. протоколно определение, като процедурата по изплащане на обезщетението е възобновена служебно на 19.04.2012 г. Паричното обезщетение, определено с решение № 777/30.11.2007 г. на МС, за имот пл. № 99029, с площ от 700 кв. м., е изплатено от областния управител на С.-област на 08.05.2012 г. съобразно дяловете на наследниците, като на ищеца е преведена сумата в размер на 22 082, 50 лева по сметка в У. Б., а останалата сума в размер също на 22 082, 50 лева е преведена на сестрата на ищеца - Ц. Ангелова. С писмо изх. № 94 НН/26/06.08.2012 г. областният управител на С.-област е уведомил Агенция "Пътна инфраструктура" за изплатеното обезщетение в размер на 44 165 лева на наследниците на Б. А., както и е изпратил по компетентност искането на Н. А. и Ц. Ангелова за изплащане на обезщетението до пълния му размер, определен от съда. Съдът е приел, че ищецът не е претендирал постановяване на незаконосъобразност на бездействие на ответника, а да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на законната лихва за забава за периода от 26.11.2010 г. до 08.05.2012 г. Приел е, че в съответствие с приложимата редакция на чл. 39, ал. 4 от ЗДС (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34 а, ал. 1 се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите, но е допуснато изключение от това правило, като при съществуващ спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, обезщетението се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, като в случая банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред. В конкретния случай именно инвеститорът на обекта е счел, че за процесния имот има спор за собственост и на основание чл. 39, ал. 5 и 39 а от ЗДС (в приложимата редакция) е превел определената като обезщетение сума по сметка на областния управител на С.-област на 26.11.2010 г. и то само в размер на 44 165 лева, така както първоначално е било определено в решението на МС. К. 22.03.2011 г. А. е поискал да му бъде изплатено цялото обезщетение, но при съществуващ спор относно отчуждения имот. След приключване на съдебното производство с предмет процесния имот областният управител е възобновил административното производство и на 08.05.2012 г. паричното обезщетение е изплатено съобразно определеното с решение № 777/30.11.2007 г. на МС, като също така органът е изпратил по компетентност преписката на инвеститора на обекта за да преведе на правоимащите разликата в сумата, определена впоследствие с влязлото в сила решение на ВАС по адм. дело № 802/2008 г., с което размерът на обезщетението е бил увеличен на 101 231 лева. Съдът е приел, че ищецът не е доказал незаконосъобразно бездействие от страна на органа, но и каквато и да било причинна връзка с претендираните имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Приел е, че претендираната имуществена вреда по съществото си съставлява претенция за начисляване и изплащане на обезщетение в размер на законна лихва за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което не подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, а по общия исков ред. По тези съображения съдът е отхвърлил като неоснователен иска на Н. А. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 3 218, 58 лева, в резултат на незаконосъобразно бездействие на Областна администрация Софийска област. Решението е правилно Първоинстанционният съд е постановил решението си при изяснени фактическите обстоятелства от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна, в изпълнение на изискването на чл. 172 а, ал. 2 от АПК. Обосновано съдът е приел, че от доказателствата по делото не може да бъде направен несъмнен извод за наличието на изискуемите кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а те са незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, такава не може да бъде ангажирана. В конкретния случай, не са установени незаконосъобразни бездействия на администрацията, които да са причинили вредни последици за А.. С оглед наличието на спор по отношение на процесния имот, отнесен за решаване по съдебен ред, обосновано органът е действал съобразно разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗДС (съгласно приложимата редакция). Обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34 а, ал. 1 от същия закон, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред. Съдът подробно и мотивирано е обсъдил всички посочени в исковата молба доводи. Изводите са правилни и обосновани съобразно събраните по преписката доказателства и при правилно приложение на относимите правни норми. Правилен е изводът на съда, че в конкретния случай плащането от страна на Агенция "Пътна инфраструктура" до областния управител, не води автоматично до бездействие на последния. Липсва изискуемост на вземането, тъй като няма законоустановен срок за изплащане на обезщетението и следователно не може да се говори за забава на плащането. По същите съображения не може да се претендира и лихва за забава. При неизплащане на обезщетението, ищецът може да се защити по съдебен ред, като иска отмяна на отчуждаването, както и по същия ред да иска обезщетяване за времето на завземане на имота от държавата до изплащането му, през което той е бил лишен от възможността да го ползва Редът за отчуждаване на имота, вида на обезщетяване за отчуждения имот и обезщетение за причинените вреди на бившия собственик на имота, както и реда за отмяна на отчуждаването са предвидени по специални начини в други приложими закони, които обстоятелства са обсъдени в мотивите към съдебното решение. На основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ – "когато закон или указ е предвидил специален начин за обезщетение, този закон е неприложим", следва да се приеме, че обжалваното решение е в съответствие с приложимия закон ЗОДОВ. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и направеното искане, на Областна администрация Софийска област не се следва присъждането на възнаграждение. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 от АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Ето защо искането за присъждане на такова следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на трето отделение