Решение № 4239 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 930/2016 г.

Решение № 4239 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 930/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аладин Фуудс" ООД със седалище в гр. София, представлявано от управителя Калед Ал Харфан, против решение № 2456 от 04.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1292/2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу отказ с изх. № 1653/11.05.2015 г. за прекратяване действието на заповед № 139/4.04.4015 г. за спиране експлоатацията на обект, постановен от и. д. директор на ОДБХ - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че в решението на първоинстанционния съд не са обсъдени и анализирани поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на делото доказателства и направените от дружеството възражения. Счита, че съдът не е посочил защо приема за мотивиран отказа за спиране действието на заповед за спиране експлоатацията на обект № 139 от 24.04.2015 г. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което отказът на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Пловдив да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - и. д. директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Аладин Фуудс" ООД против отказа за прекратяване действието на заповед за спиране експлоатацията на обект № 139 от 24.04.2015 г., с изх. № 1653/11.05.2015 г., издадена от и. д. директор на ОДБХ - Пловдив за спиране на експлоатацията на обект, обективиран в писмо изх. № 1653/11.05.2015 г. на директора на ОДБХ - Пловдив. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че обжалваният отказ е постановен по повод отправено искане за прекратяване действието на заповед № 148/07.05.2015 г. на и. д. директор на ОДБХ - Пловдив, направено със заявление вх. № 1568/28.04.2015 г. и заявление вх. № 1640/04.05.2015 г. за извършване на официален ветеринарен контрол на месопреработвателното предприятие с BG 1604049, находящо се в град Съединение, ул. "Кирил и Методий" № 6. От нарочна комисия е извършена проверка на 11.05.2015 г., въз основа на заповед № 148/07.05.2015 г. От представеното заключение в констативен протокол № 0026359/11.05.2015 г. е установено, че не са отстранени напълно повдигнатите несъответствия в констативен протокол от 20.04.2015 г. до 23.04.2015 г., които несъответствия са основания за издадената заповед № 139/24.04.2015 г. за спиране експлоатацията на проверения обект. Съдът е обсъдил констатациите в протокол от 11.05.2015 г. Както органът, така и съдът са приели за доказани описаните нарушения: от представени от дружеството протоколи за проведено обучение по теми не става ясно кои са отговорните лица, осъществяващи контрол по спазване изискванията на тези теми, в чиято длъжностна характеристика да е вменена отговорността. Направено е заключение, че от страна на проверяваното дружество не се предоставя процедура или инструкция, с която да се гарантира контролът по извършване на проследимост за съхранение на суровини в хладилните камери, така че да е възможен достъпът до всяка една постъпила партида или обозначаване на вътрешна партидност на всеки от постъпилите палети, така че да се контролира принципът "пръв влязъл, пръв излязъл". Съгласно заключението от разработената контролна карта не става ясно кои партиди междинен продукт са постъпили за замразяване, за какъв период от време в часово измерение е достигната температура -18 градуса по Целзий в дълбочина на продукта и дали хладилната камера се използва само за достигане на температура от -18 градуса по Целзий или и съхранение на готов продукт в нея. Не е представен чек-лист за верификация при извършен температурен контрол по време на охлаждане. Не е актуализирана Технологичната диаграма към НАССР план 04 "Варено-пушени продукти от нераздробено птиче месо". Посочено е също, че на някои от продуктите, произведени по ТД 02-2013 г., върху етикета не е отбелязано, че е модифицирано влаганото картофено нишесте. В заключение е отбелязано, че операторът на храни не предоставя достатъчно доказателства от СУБХ за ефективността на системата за проследимост, съгласно изискванията на чл. 21а от Закона за храните. Въз основа на установените обстоятелства, компетентният орган е постановил процесния отказ за отмяна на заповедта, с която е наложена ПАМ за спиране експлоатацията на обекта. След преценка на събраните по делото доказателства и анализ на нормите на чл. 21а, ал. 1 ЗХ и чл. 30, ал. 1 ЗХ първоинстанционният съд е приел, че административното производство е проведено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, а отказът е издаден в съответствие с изискванията за форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Заключил е, че приложената по отношение на дружеството ПАМ е изпълнила своето предназначение, каквото е предотвратяването на евентуален риск, свързан с годността, безопасността и хигиената на храните с оглед защита на потребителите на пазара. Приел е, че осъщественият контрол от административния орган е навременен, а предприетите от негова страна мерки са довели до правилното организиране на работния процес в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект за производство и търговия с храни. Нормата на чл. 30, ал. 1 ЗХ предоставя правомощия на административните органи за контрол върху производство и търговия с храни да прилагат принудителни административни мерки. Една от предвидените в посочената разпоредба ПАМ е спиране на експлоатацията на обекти за производство и търговия с храни или на части от тях временно или завинаги при установяване нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт (чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ). Отказът на административния орган е постановен, съобразявайки се с наложената преди това принудителна мярка, която е приложена за нарушение на чл. 21а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗХ. Съгласно нормата на чл. 21а, ал. 1 ЗХ производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане, или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция. Предвидено е, че изискването за осигуряване на възможност за проследяване се осъществява от субектите чрез: 1. изискване и съхраняване на информация за всеки доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни; 2. съхраняване на информация за производителите и търговците на храни, на които са доставили своите продукти. Изпълнението на изискването се осъществява чрез въвеждане и прилагане на системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване (чл. 21а, ал. 2 от ЗХ). В случая, в заповедта не се твърди, че е налице нарушение на чл. 21а, ал. 1, т. 1 ЗХ. Твърдяното нарушение е на т. 2 от посочената разпоредба, като същевременно липсват констатации, че дружеството не съхранява информация за търговците на храни, на които е доставяло своите продукти. Налице е съответствие между изложените в заповедта фактически констатации и посочената като нарушена разпоредба. На първо място, настоящият съдебен състав намира, че в оспорения отказ органът не е изложил никакви мотиви защо приложената принудителна мярка не следва да бъде премахната. Не е ясно тази мярка ще създаде ли възможност търговецът да отстрани несъответствията. Не е ясно това ли е единственият начин да се създаде тази възможност. Не е ясно съществуват ли други мерки, които също могат да доведат до целения резултат, но които са по-икономични. Не е отчетена същността на несъответствието. Липсата на мотиви досежно тези решаващи за законосъобразното упражняване на дискрецията обстоятелства не дава възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта по смисъла на чл. 169 АПК Същевременно касаторът представи доказателство, че заповед № 139 от 24.04.2015 г. на и. д. директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Пловдив, която касае по същество издаването на обжалвания отказ, е отменена като незаконосъобразна - решение № 1910 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14385/2015 г., влязло в сила на 19.02.2016 г. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че основанието, касаещо издаването на отказа за спиране действието на заповед за спиране експлоатацията на обект № 139 от 24.04.2015 г., издадена от ид. директора на ОБДХ - Пловдив е отпаднало. При действието на чл. 142, ал. 2 АПК, въвеждаща задължение съдът да прецени новите факти от значение за делото, установени до приключване на устните състезания, следва да бъде отбелязано, че основанието за издаване на оспорения отказ е отпаднало. Новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти, които са от значение за решаване на делото. Отмяната на заповед № 139/24.04.2015 г. на и. д. директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Пловдив с решение № 1910 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14385/2015 г. касае по същество издаването на обжалвания отказ и в този смисъл е факт от съществено значение за спорното правоотношение. Когато оспореният акт не е влязъл в сила и не е породил правните си последици, неговата законосъобразност се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. При това положение постановеният отказ е без основание, поради което подлежи на отмяна като незаконосъобразен. Отмяната на принудителна административна мярка - спиране експлоатацията на обект № 139 от 24.04.2015 г. поражда като правна последица отмяна на процесния отказ. Ето защо е налице условието по чл. 142, ал. 2 АПК. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което отказът за спиране действието на заповед за спиране експлоатацията на обект № 139 от 24.04.2015 г., издадена от и. д. директор на ОБДХ - Пловдив следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК на касационния жалбоподател се дължат разноски за двете инстанции в размер на 725,00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд