Решение № 80 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5855/2007 г.

Решение № 80 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5855/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм/ във вр. с § 2, ал. 3 ГПК /2007 г./ С решение от 26.03.2007 г. по гр.д. № 662/2006 г. на Бургаски окръжен съд и решение № 1* от 31.03.200.2000 г. по гр.д. № 2372/1996 г. на Бургаски районен съд е отхвърлен иска, предявен от С. П. П. и П. П. П. с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че част от земеделска земя с обща площ 97 дка в землището на с. К. е била собственост на наследодателя на ищците П. Решението на въззивния съд е обжалвано с касационна жалба от ищците С, като поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон досежно изводите на съда за отсъствието на правен интерес от предявения иск, както и относно приетото, че претендираните от тях земи не са идентични с възстановените на ответниците. Молят за отмяна на решението и уважаване на иска за нива от 26, 150 дка в м. "С", нива от 17,200 дка в м. "Е" и нива от 10 дка в м. "С". О. оспорват жалбата като неоснователна, тъй като земите са принадлежали на техния наследодател К, а не на наследодателя на ищците. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищците са наследници на П. П. Г. и на неговия баща П, а ответниците на К. Д. Б., който е втори баща на наследодателя на ищците П. С. между двете групи наследници е за част от 97 дка земеделски земи, които според ищците неправилно са възстановени от поземлената комисия в полза на наследниците на К. Б. За да отхвърли иска въззивният съд се е позовал на данните по преписка № 845/24.02.1992 г., решение на ПК № 4671/27.01.1993 г., протокол № С 4671/ 31.05.1999 г., решение № 13 от 27.04.1998 г. и решение № 743/29.12.1997 г. по гр.д. № 934/97 г. на Бургаски окръжен съд, с които в полза на наследниците на П. Г. е възстановена земеделска земя в размер общо на 137 дка, като е определено възстановяването да стане с план за земеразделяне. Според въззивния съд в тези земи са включени и спорните 97 дка, поради което ищците са удовлетворени в искането си и нямат правен интерес от воденето на настоящото дело, поради което не е налице и спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Посочено е също така, че няма доказателства сочените от ищците ниви да представляват именно възстановените на ответниците 97 дка земеделска земя. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. Първото оплакване на касаторите е относно извода на съда, че липсва правен интерес от иска, тъй като те са удовлетворени чрез възстановяването на всички земи, които са заявили пред поземлената комисия. Според твърдението на ищците претендираните земи са различни и извън тези, които са им възстановени, поради което следва да се приеме, че с това твърдение се заявява и наличието на спор за материално право, което прави иска допустим, така че това оплакване следва да се приеме за основателно. Това обаче не променя крайния извод за неоснователност на жалбата, тъй като независимо от изразеното становище за липсата на правен интерес, въззивният съд е разгледал спора и по същество и е постановил правилно и законосъобразно решение. Според тезата на ищците техният наследодател отстъпил на втория си баща К дка от своите земи, за да може последният да влезе в ТКЗС. Считат че тези земи не са били на наследодателя на ответниците и затова неправилно са им възстановени. Поддържали са също така, че спорните имоти са извън тези, които са им възстановени, като са конкретизирали, че спорът се свежда до част от тези 97 дка, а именно- нива от 23 дка в м."С" / претенцията за която не се поддържа в касационната жалба/, нива от 26, 150 дка в м. "С", нива от 17, 2 дка в м. "Е" и нива от 10 дка в м. "С". Първата нива от 26, 150 дка в м. "С" е включена в протокола на комисията по ТПС за причисляване към държавния поземлен фонд на имотите наП. Г., по който протокол поземлената комисия е възстановявала имотите, поради което следва да се приеме, че и тази нива е сред възстановените. Правото на собственост за имота се установява от данните за извършена замяна- препис- извлечение № 34 по протокол от 10.08.1948 г., като имотът е получен срещу отстъпен друг такъв от 25, 910 дка в м."Р", за придобиването на който се отнасят представените нот.актове № 81/42 г. - за 15, 5 дка и 99/43 г.- за 7, 5 дка. Втората нива от 17, 7 дка в м."Е" също е възстановена по протокола на комисията по ТПС, като за придобиването й се отнася нот.акт № 79/45 г., а в същата местност П. Г. е получил имот и по замяна, видно от препис- извлечение № 82/1948 г. Третата нива от 10 дка в м. "С" също е получена по замяна - препис - извлечение № 95/23.09.1949 г. и е възстановена по протокола за отчуждаване като част от по- голяма нива от 23 дка /претенцията за която не се поддържа в жалбата/ П. тези данни правилно е прието, че доказателствата за собственост, които представят ищците се отнасят за имоти, които са възстановени и липсват доказателства за притежаването на други имоти, извън възстановените. Неоснователен е доводът, че само поради известно различие в имената на описаните съседи може да се направи извод, че се касае за други имоти, тъй като описанието на имотите е правено по различно време, а освен това съдът е направил нужните съпоставки и установил, че има и съвпадащи елементи, което дава основание да се приеме, че придобитите и одържавени имоти са идентични. От друга страна ищците не доказали, че част от възстановените на ответниците ниви са именно нивите на техния наследодател П. На ответниците са възстановени по данни за внесени в ТКЗС земи от техния наследодател и получена рента 97 дка ниви само като количество, без посочване на местност и други индивидуализиращи белези, от които да се направи извод, че едни и същи имоти се претендират като собственост на двама наследодатели. Възстановените в полза на ответниците имоти с нищо не накърнява правата на ищците, тъй като не се установява това да е за сметка на техните имоти. И двете групи наследници ще получат възстановеното им като количество земи в нови реални граници с план за земеразделяне /или съответно обезщетение/, като оплакването, че имотите не се възстановят в стари реални граници не може да се разглежда в настоящото производство, тъй като този въпрос е от компетентност на поземлената комисия или на съда при обжалване по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Неоснователно е и оплакването, че ответниците не са доказали правото на собственост на своя наследодател, тъй като това не е предмет на настоящия спор. В производството по положителния установителен иск, какъвто е този по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в тежест на ищците е да установят преди всичко, че има имоти, за които съществува спор за собственост и едва след това да доказват, че тези имоти са били на техния наследодател. Ответниците могат да се бранят само чрез отричане твърденията на ищците, без да е необходимо да заявяват свои права на собственост върху същите имоти. Ако все пак направят и такива възражения недоказването им не води до уважаване на иска, при положение, че и ищците не са доказали своите права. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК / отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение