Решение № 11148 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Тарамекс ЕООД, подадена чрез процесуален представител адвокат Г. Маринов, против Решение 16262/13.05.2025 г., постановено по административно дело 1202/2025 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РСТ24-РД56-107/18.11.2024 г. на Кмета на Район Студентски Столична община. В касационната жалба се сочи неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на закона и на събраните по делото доказателства. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при издаването й не е съобразена собствеността върху процесния имот, който е придобит от Тарамекс ЕООД през 2024 г., тоест неправилно за негов собственик е посочена Столична община. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта. Ответникът, Кмет на Район Студентски Столична община оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила по съображения, изложени в писмен отговор, изготвен от процесуален представител. Столична община не изразява становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 16, ал. 6, изр. 2 ЗУТ и с нея е индивидуализиран УПИ III-за трафопост, кв. 80, местност Малинова долина, части : 1,2,3,4,5 и 6 с площ 354 кв.м., при съседи : от една страна улица, УПИ II-1146, УПИ VIII-4894 за ЖС и УПИ IV-4894 за ЖС, със собственик Столична община. Съдът е развил мотиви за законосъобразност на заповедта, като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Извършените от съдебния състав фактически установявания са правилни и обосновани, а възприетите прави изводи са съответни на закона, поради което се споделят от настоящата инстанция. Установено е, че по отношение на територията, предмет на заповедта е налице влязъл в сила Подробен устройствен план План за регулация и застрояване по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, одобрен с Решение 696/19.07.2007 г. на Столичен общински съвет. С този план УПИ III-за трафопост, кв. 80, м. Малинова долина е придаден в собственост на Столична община. Установено е също така, че е налице пълно съответствие между влезлия в сила план и индивидуализацията на процесния имот, така, както е извършена с диспозитива на заповедта. При тези факти, правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. По делото е безспорно, че ПУП ПРЗ е изработен и одобрен на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ с решение на Столичен общински съвет, този план е влязъл в законна сила, като именно въз основа на него е индивидуализиран процесния имот. Съгласно чл. 16, ал. 6 ЗУТ собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. За всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Проверката за материална законосъобразност на тази заповед се състои в преценката дали индивидуализирания с нея имот отразява вярно неговите граници и регулационен режим съгласно влезлия в сила план. Както правилно е посочил съдът, заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ има само декларативен характер, тъй като с нея се обявяват фактите, настъпили по силата на устройствения план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като собствеността на имотите се определя по данните залегнали в този план. Административният орган е длъжен да отрази в административния акт само изрично посочените в закона обстоятелства, обвързан е от данните по плана и се ограничава в рамките на съдържанието на влезлия в сила ПУП при посочване на собственика на имота. Ето защо, извън правомощията както на органа, така и на административния съд е в това производство да разрешават спорове за собственост относно имота, предмет на заповедта. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на Столична община следва да се присъди такова в размер на 150 лева съгласно разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,