Решение № 2060 от 24.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Велико Търново чрез процесуален представител юрисконсулт В. Петкова против Решение 156 от 9.06.2022г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 154/2021г. в частта, отменяща Заповед на Директора на РЗОК Велико Търново за налагане на санкции РД-09-128/9.02.2021г. на ИППМП ДЕЙОНИ Д-Р Р. РАЧЕВ ООД, със седалище в гр. Бяла черква за сумата от 100 лева за две нарушения по амбулаторни листове 3515 и 3708 по точки 4 и 6 от заповедта. Поддържат се доводи за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, ИППМП ДЕЙОНИ д-р Р. Рачев ООД чрез процесуален представител адвокат Ж. Димова взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение за да се произнесе констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед на директора на РЗОК Велико Търново за налагане на санкции, включително и по спорните пред настоящата инстанция точки 4 и 6. Наложените наказания по тях са по 50 лева за всяко от тях за констатирани нарушения от общопрактикуващ лекар и изразяващи се в това, че при извършен диспансерен преглед на две лица на 10.09. 2020г. и на 23.09.2020г., съответно съставени амбулаторни листи 3515 и 3708 в полето обективно състояние на амбулаторния лист не е отразен неврологичен статус. Съгласно изискванията на Приложение 8 Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ неразделна част от НРД 2020-2022г. за МД по МКБ 11.9 се диспансеризират от общопрактикуващия лекар до края на живота, като при всеки диспансерен преглед се снема неврологичен статус. Нарушенията са квалифицирани по чл. 134, ал. 1 от НРД за 2020-2022г. за МД във връзка с чл. 301 т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, а наложените наказания са на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за 2020-2022г. за МД. Съдът е разгледал по същество жалбата като в тази част по точки 4 и 6 от заповедта е приел, че няма задължително изискване да се отразява в амбулаторния лист при прегледа на неврологичен статус, има такова изискване за общ клиничен статус като двете дейности са различни медицински дейности. Решението е правилно. Приложимите правни норми са разпоредбите на Наредба 8/2016г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Наредба 9/2019г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Приложение 8 Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ" приложение към НРД 2020-2022г. за МД. Видно от приложение 8 Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ" навсякъде в графата медицински дейности по диспансерно наблюдение, осъществявани от диспансеризиращия лекар се посочва преглед и оценка ва общ клиничен статус, с някои насочености, но никъде няма изискване за извършване на неврологичен статус. Така издадената заповед в санкционно производство следва принципите на санкционните производства, нарушението да е описано с фактически състав в правна норма, доказването му да се извършва по определени в закона доказателства и доказателствени средства и наказанието да определено в закона и да е се индивидуализира. Тези норми не могат да се тълкуват разширително. В настоящият случай е спорен въпросът, след като няма отразен никакъв статус в амбулаторните листи, дали неврологичния статус е различно понятие или вид медицинска дейност от общия клиничен статус, част ли е от общия клиничен статус, както се твърди в касационната жалба. Този въпрос не е повдиган в хода на административното и съдебно производство и като съдържащ отговора на съдържанието на медицинска дейност е в предмета на медицинска експертиза. Няма доводи от страните по делото за съдържанието и разликата в двете понятия, което е в доказателствената тежест на административния орган, поради което доводи в касационното производство по този въпрос не могат да бъдат обсъждани предвид разпоредбите на чл. 218, 219 и чл.220 от АПК за предметните предели на касационната проверка и фактическите установявания. Както се посочи фактическия състав на нарушението, не може да се предполага, а следва да бъдат установени точно и еднозначно фактите, описващи нарушението в заповедта за налагане на санкции. Това изискване осигурява в пълнота и процесуалните гаранции за спазване на правата и защита на интересите на сочените за нарушители, като в настоящият случай по т. 4 и 6 от заповедта за налагане на санкции обвинението в извършване на нарушение не е ясно фактически и юридически формулирано. Предвид изложеното решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК. В останалата част като не обжалвано е влязло в законна сила. При този изход на делото на ответника се дълга разноски в размер на 500 лева за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение