Решение № 4131 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, подадена чрез юрк. Попова срещу Решение 439/14.01.2025 г., постановено по адм. д. 1361/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за допуснати при издаване на акта съществени процесуални нарушения, както и че митническите органи неправилно са приложили чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът МАРТИ ОЙЛ ЕООД, чрез адв. Василева, оспорва касационната жалба по аргументи изложени в писмено становище, като моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени наведените отменителни основания в касационната жалба и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е било Решение 32-874204/31.05.2024г., издадено от зам.-директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, в условията на заместване на директора на митницата, с което е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока по МД MRN 21ВG001008036410R1 от 07.06.2021 г., в размер на 8 521.22 лв., съответно нови размери на дължимото мито и ДДС и са взети под отчет като дължими суми за доплащане: мито А00 - в размер на 551,32 лева и ДДС - в размер на 1212,92 лева, или общо в размер на 1764,24 лв. ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Според фактическите установявания на 07.06.2021 г. в митническо бюро "Свободна безмитна зона Бургас" на АМ е подадена вносна митническа декларация с MRN 21ВG001008036410R1, с вносител и декларатор МАРТИ ОЙЛ ЕООД и пряк представител Мирамар ООД за поставяне на стока под митнически режим "допускане за свободно обращение", а именно - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: HYUNDAI модел: SANTA FE, ТИП: SANTA FE, първа рег.:01.01.2018, цвят:, р.обем: 2400, шаси: 5NMZUDLB9JH091674. В митническата декларация е посочено в клетка 5/14 "Държавата на изпращане" - Канада, в клетка 4/1 "Условия на доставка" - CFR- стойност и навло; в клетка 4/16 "метод за определяне на стойността" - договорната стойност на внасяната стока; в клетка 4/14 "Цена на стоката" - 2268,00 ; в клетка 4/10 "Валута" CAD и в клетка 7/10 Идентификационен номер на контейнера - САIU9644217. Към митническата декларация са приложени: фактура RA-Е21040315/03.04.2021г., издадена от 9378-6135 QUEBEC Inc., 4880 rue Berthiaume, Pierrefonds QCH9J3R9, Канада, опаковъчен лист RA-Е210315 от 03.04.2021, издаден от 9378-6135 QUEBEC Inc., Berthiaume, Pierrefonds QCH9J3R9, Канада, PERMIT-VEHICLE PORTION L6695658, Морска товарителница HLCUMTR210503901. Митническата стойност на стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е изчислена на 3007,96 лв., при което са определени мито в размер на 300,80 лв. и за ДДС в размер на 661,75 лв. В ТД Митница Бургас е постъпила с писмо рег. 32- 17346/13.01.2023 г. г. по описа на ТД Митница Бургас информация чрез ЦМУ от канадските митнически власти "Canada Border Services Agency" за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация. От страна на митническите органи е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на стоката. Установено е несъответствие на декларираната при износа и вноса цена относно стоката употребявания пътнически автомобил " HYUNDAI" с шаси 5NMZUDLB9JH091674. При проверката било констатирано, че декларираната при вноса цена 2268 CAD, се различава от декларираната от износителя Квебек Инк. цена 6425 CAD. Предвид установяванията, на основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т.1 от ЗМ с писмо рег. 32-61176 от 15.02.2023г. са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена от МАРТИ ОЙЛ ЕООД като техническо състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, снимки на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на декларирането му пред митническите органи, както и фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация и документи, относими към автомобила. В отговор от МАРТИ ОЙЛ ЕООД с писмо рег. 32-69106 от 21.02.2023 г. е посочено, че не разполага със снимки и данни за техническото състояние на автомобила към датата на поставянето му под режим допускане за свободно обращение, като към писмото са приложени: дневник на сметка 304, подсметка Употребявани автомобили и дневник на сметка 401. Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 рег. 32-525299/22.08.2023 г., дружеството е уведомено за резултатите от извършената проверка и за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение, вкл. и за причините и доказателствата въз основа които са възникнали основателните съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. Със становище от 08.09.2023 г. МАРТИ ОЙЛ ЕООД е оспорило изложените в уведомителното писмо мотиви на административния орган за предстоящото издаване на неблагоприятен акт. С докладна записка рег. 32-873234 от 30.05.2024 г., изготвена от К. С. - гл. инспектор МБ Свободна зона Бургас е предложено определяне на нов размер на митническата стойност за стоката по процесната МД. При тази фактическа обстановка е издадено обжалваното решение. Административният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), но в административно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че в случая не е издадена заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ, която да е връчена на проверяваното лице, което е квалифицирано като съществено и неотстранимо нарушение. Прието е, че е налице и друго допуснато процесуално нарушение при издаването на оспорения административен акт, а именно че митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите съмнения, но не са мотивирали същите, като е посочено, че тези съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно доказателства от страна на жалбоподателя. Обоснован е и извод за несъответствие на акта на митническия орган с материалния закон, тъй като съмненията относно неправилното деклариране на митническата стойност не се основават на събраните доказателства. Прието е, че липсва посочена причината за незачитане на данните за платената сума по приложената фактура от жалбоподателя, при условие, че не се отрича автентичността на документа. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Спорът и пред настоящата касационна инстанция се свежда до това обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоката. Основателни са възраженията на касатора за неправилност на изводите първоинстанционното решение, за това, че в административното производство по издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото се установява, че е осъществен контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, за който законодателят не е поставил изискване за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. В тази връзка следва да се посочи, че административният съд не е съобразил разграничението между двете процедури - проверка на декларацията по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ и погрешно е приел за приложими правилата за провеждането на втория вид процедура - виж чл. 84, ал. 2 от ЗМ. Не могат да бъдат споделени и изводите на съда за наличие на процесуално нарушение поради липса на мотиви в уведомителното съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 рег. 32-525299/22.08.2023г. В съобщение рег. 32-525299/22.08.2023г., са изложени подробни мотиви за причините въз основа които са възникнали основателните съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. В случая настоящият касационен състав преценява като неправилен извода на административния съд за неоснователност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от канадските митнически власти е за декларирана в износната МД цена на автомобила, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура. Информацията е предоставена въз основа на Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето, регламентирани в чл. 74 МКС. Предвид изложеното следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че неправилно, първоинстанционния съд е приел, че митническите органи не са обосновали, а и не са доказали, "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Oт друга страна, обаче, в настоящия случай митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Методът по цитирания чл. 74, § 3 се прилага, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и предвижда, че когато основният метод е този на договорната стойност, то вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи, а когато и последният не намира приложение, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, които съответстват на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава Трета "Стойност на стоките за митнически цели" от Митническия кодекс. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламента е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да обуслови законосъобразност на последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите, което в случая не е сторено. В тази насока по делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвените от проверяващите органи справки, от които да са видни зададените критерии, както и дали е налице информация и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи, и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Предвид изложеното, като е отменил оспореното решение административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780.00 лева. Предвид предоставената защита, материалния интерес и правната и фактическата сложност на делото, същото не е прекомерно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,