Решение № 26 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2020 г.

Решение № 26 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2020 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Р. Г. К. от [населено място] е поискала да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК Решение № 136 от 18.07.2019 година по гр. д. № 319/2016 на РС - Павликени по извършване на съдебна делба на основание чл. 353 ГПК чрез разпределяне на дялове в полза на съделителите Р. Г. К. и М. Г. К. на допуснатите до делба дворно място с къща в [населено място], [община] и апартамент в [населено място]. Молбата за отмяна се поддържа по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с довод, че по делото молителката, като страна по спора, във втората фаза на делбата не е била уведомена за постановения съдебен акт, което я е лишило от възможността да обжалва същия като е била и ощетена. С отговора на М. Г. К., ответник по молбата за отмяна, се релевират възражения за нередовност на молбата за отмяна поради невнесена ДТ, неправилно изчислена от администриращия съд за сумата от 108,16 лв. вместо дължимата сума по чл. 18, ал. 1 от Тарифата в размер на 1707 лв. т. е. поради невнесената разлика от 1598.84 лв.; поради липсата на точно и мотивирано изложение съгласно разясненията на т. 10 на ТР № 7/2014 г., прието на 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за отмяна не в вписана, съгласно изискванията на чл. 112, б. "к" ЗС. По подадената молба за отмяна, след преценка на наведените от страните доводи и възражения настоящият състав на гражданска колегия на ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна. С определението по допускане разглеждане на молбата за отмяна в открито съдебно заседание, настоящият състав на ВКС е приел, че не съществуват процесуални пречки същата да бъде разгледана по същество. С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК законодателят визира няколко хипотези на нарушение на правилата за надлежно призоваване на молителя като страната в исковия процес, завършил с решението, чиято отмяна се иска. Първият от тези фактически състави, съставлява хипотеза, когато молителят – като страна по делото, вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. Втората хипотеза касае случаите в които страната, вследствие на нарушение на съответните правила не е била надлежно представлявана, а третата хипотеза касае случаите, когато страната не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. И трите хипотези, визират нарушено право на участие в рамките осъществяваната активна защита на спорното субективно материално право в рамката на висящ исков процес. Правото на участие на едно лице в исковия процес се гарантира от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс, обезпечаващи участието на страните в процеса като страна и гарантиращи възможността за упражняване на процесуалните права в рамките на осъществяваната защита като ищец или ответник по делото. От тези категория нарушения могат да се посочат тези, довели до невръчване на препис от исковата молба; могат да касаят нарушаване правила, осигуряващи надлежната процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание изобщо призоваването в рамката на срока, определен от закона за подготовка на защитата по делото, неправилно връчване на книжата по делото в т. ч. и на обявление за изготвения обжалваем съдебния акт и др. "съответни" правила по новия действащ ГПК. В настоящата хипотеза отменителното основание се поддържа във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, и по конкретно в хипотеза на връчено обявление за изготвеното, обжалваемо решение на първата инстанция по извършване на съдебната делба, на повереника - адвокат (на пределна възраст), а не лично на страната, в резултат на което е пропуснат срок за обжалване. Сочените факти очевидно не попадат в нито една от визираните хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за да се приеме, че правото на страната на участие по делото, респ. поради надлежно уведомяване за постановения съдебен акт, е нарушено. Изборът на адвокат –повереник е строго личен акт, мандатният договор е договор intuito personae, и имено довереникът е лицето, което осъществява процесуалното представителство на страната, неизменно включващо и получаване на съдебни книжа. Неизпълнението на задълженията от страна на повереника - адвокат, доколкото ги има, не са от посочената категория обстоятелства, обуславящи отмяна на постановено по същество съдебно решение, ползващо се със силата на пресъдено нещо между страните по спора. Ето защо и по изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия