Решение № 4080 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2021 г.

Решение № 4080 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2021 г., I о., докладчик председателят Благовеста Липчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1201/14.06.2021 г., постановено по адм. дело № 430/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК- 705- 0072523/03.11.2020 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че оспорената заповед е съобразена с тежестта на установеното нарушение и е издадена в изпълнение на императивната норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Изтъква, че е осъществен съставът на чл. 27, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, с оглед на което е налице законоустановената предпоставка за налагане на ПАМ, а изложените в акта мотиви са конкретни и изцяло обосновават продължителността на нейния срок. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба – " Азия грууп" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Възразява, че липсва правен интерес от обжалването поради прекратяване на мярката на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение поради издаването на акт за прекратяване на мярката на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Изложените в тази връзка доводи не отчитат липсата на корелация между Постановлението за прекратяване изпълнението на процесната ПАМ, издадено на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС и дължимата в настоящото производство преценка за законосъобразност на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след и като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Тъй като самото административно нарушение е основанието за налагането на ПАМ, а не дължимостта на наложената глоба/имуществена санкция, то нейното заплащане от нарушителя не би могло да обуслови нито извод за недопустимост на оспорването на атакуваната заповед, нито извод за нейната законосъобразност. Ето защо, налице е правен интерес от предявената касационна жалба и същата като допустима следва да бъде разгледана по същество. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че налагането на ПАМ за вече отстранено нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 18/2006 г. на МФ не съответства на нито една от целите на ПАМ, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Подчертал е, че в конкретния случая това не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, което след изменението на чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС вече не може да се квалифицира като неправомерно поведение. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд е формирал необосновани изводи, които са в противоречие с материалния закон. В случая, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, възприето като основание по чл. 186. ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект". Осъществяването на визираното деяние е установено при оперативна проверка на 24.11.2020 г. на търговски обект - ресторант "Азия", стопанисван от "Азия Грууп" ООД, при която е констатирано, че дружеството не регистрира всяка извършена продажба на стока или услуга според вида на същата в данъчната група, която изисква закона - в случая в данъчна група "Б" на ФУ. Това заключение е достигнато след поръчка по телефона на храна за вкъщи, на обща стойност 12,50 лв., като при доставката й е предоставен фискален касов бон на обща стойност 12,50 лв., съгласно който продажбата е регистрирана в данъчна група "Г", а е следвало да бъде регистрирана в група "Б" - стоки, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, тъй като в случая се касае за доставка на храна до адрес на клиента. При тази фактическа установеност правилно първоинстанционният съд е съобразил приложимата по време редакция на чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС (ДВ, бр. 71 от 2020 г.), съгласно която ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128. Наред с горното той е взел предвид и легалните дефиниции за ресторантьорски и кетъринг услуги, дадени с т. 61 и 62 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, които в приложимите им редакции предвиждат съответно, че "Ресторантьорски и кетъринг услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. " Съгласно § 1, т. 62 от ДР на ЗДДС, не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуга: а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна /например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни/; б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти; в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга. При този нормативен регламент правилно решаващият състав е приел, че към момента на извършване на процесното деяние, спорната доставка не е попадала в приложното поле на чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС и следвало да бъде регистрирана чрез използваното в обекта ФУ в данъчна група "Б" - стоки, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС. Релевантно за спора обаче е последвалото изменение на ЗДДС - ДВ, бр. 104 от 2020 г., по силата на което § 1, т. 62 от ДР на ЗДДС е отменен, а чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС предвижда за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи ставка на данъка 9 на сто. Именно тази промяна, по силата на която, считано от 01.12.2020 г. до 31.12.2021 г., ставката на данъка за спорната доставка е вече 9 %, правилно е съобразена от първоинстанционния съд, а влизането й в сила има за своя правна последица отстраняване на процесното нарушение. Считано от 01.12.2020 г. осъщественото деяние вече не е нарушение, а е съобразено със закона поведение, поради което наложената за него ПАМ не би могла нито да предотврати, нито да преустанови нарушението. Ето защо, като е приел, че с изменението на чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС е отпаднала необходимостта от налагане на спорната ПАМ поради постигане на практика на нейните цели още преди налагането й, АС- Пловдив законосъобразно е отменил оспорената заповед, постановявайки правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.