Решение № 4501 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9925/2012 г.

Решение № 4501 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9925/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Нели Петкова Игнатова, срещу решение № 1588 от 4.07.2012 г. по адм. дело № 142 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив, II отделение, VII състав, с което е отменено решение за определяне на митническа стойност № 1912 от 27.12.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 201, § 1 буква "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1 б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока № 1 по ЕАД № 10BG003000Н0036322 е определена нова митническа стойност в размер на общо 16 407,33 лева и на "Садат" ООД е определен ДДС за довнасяне в размер на 1 744,19 лв., ведно с прилежащите лихви за забава, считано от поставянето на стоките под режим - 17.03.2010 г., както и е постановено да се извършат корекции по ЕАД-то в съответните кл. 20 "Условия на доставката", кл. 22 "Валутна и обща фактурна стойност", кл. 23 "Валутен курс", кл. 42 "Цена на стоката" - 11 400, кл. 45 "Уточняване" - 16 243,97, кл. 46 "Статистическа стойност" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на АС-Пловдив и вместо него се постанови друго, с което да бъде потвърдено оспореното митническо решение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез юрк. Гацова, оспорва касационната жалба. Подробни съображения са развити в писмен отговор от 13.08.2012 г. и писмени бележки. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение № 1912 от 27.12.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0036322 от 17.03.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати 1744,19 лв. ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - от 17.03.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Фактически установено по делото е, че на 17.03.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0036322 "Садат" ООД поставя под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление стока № 1 - освежител за въздух с нето тегло 2 129 кг с държава на изпращане Турция и изпращач "KOZMO KIMYA SANAYI ve DIS. Tic. Ltd. Sti. " - гр. Истанбул. При оформянето на режима за стоката е представена фактура № 108940 от 15.03.2010 г., въз основа на която съгласно чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 е декларирана митническа стойност в размер общо на 3 930 евро или 7 686,41 лева за стока № 1. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция и е установено, че има разминаване в данните. Констатирано е, че в търговската фактура № 108940 от 15.03.2010 г. и копие на вносна митническа декларация, представени от "Садат" ООД за оформяне на вносната операция са вписани условия на доставка СРТ Пловдив и обща фактурна стойност - 3 930 евро, а в представената от турските митнически органи търговска фактура № 108940 от 15.03.2010 г. за износ са посочени условия на доставката "FOB ISTANBUL" и обща фактурна стойност от 11 040 щатски долара, която е посочена и в цитираната по-горе ЕАД за износ /и то във варианта му на лист 61 от делото, който не съвпада с този на лист 54 от делото, а също така и с отговора на лист 57 - 60 от делото/. В съответствие с получената заверена от турската митническа администрация митническа декларация за износ с посочена в нея фактура е прието, че цената на стоката по процесния внос е именно посочената, но в търговската фактура и износната митническа декларацията сума от 11 040 щ. д., която обаче в решението на ответника е посочена като 11 400 щ. д., вероятно е допусната фактическа грешка, която обаче не е поправена по съответния ред, довела е и до погрешно изчисляване на сочената обща сума в лева, равняваща се на 16 407,33 лева, изчислени по курса за митнически цели на щатския долар към момента на регистриране на ЕАД - 1,42491. При така възприетата фактическа обстановка, административният орган на основание чл. 201 § 1 буква "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201 § 3 и чл. 214 § 1, чл. 232, § 1 б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока № 1 по ЕАД № 10BG003000Н0036322 от 15.03.2010 г. е определена нова митническа стойност в размер на 16 407,33 лева /с прибавяне и на транспортите разходи/ и на "Садат" ООД е определен ДДС за довнасяне в размер общо на 1 744,19 лв., ведно с прилежащите лихви за забава, считано от поставянето на стоките под режим - 17.03.2010 г., както и е постановено да се извършат корекции по ЕАД-то в съответните кл. 20 "Условия на доставката", кл. 22 "Валутна и обща фактурна стойност", кл. 23 "Валутен курс", кл. 42 "Цена на стоката" - 11 400, кл. 45 "Уточняване" - 16 243,97, кл. 46 "Статистическа стойност" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията". Съдът е приел в мотивите си, че оспореното митническо решение е постановено от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за това, но при неспазване на изискването за форма на тази категория актове и при неправилно приложение на материалния закон, отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК във вр. с чл. 220 от ЗМ. Посочил е, че в решението си митническият орган не е изложил никакви съображения относно това, защо при наличието на документи с различно съдържание дава вяра на едните, а не на другата група такива, т. е. защо приема, че именно посочената в тези представени по линията на международното сътрудничество цена е договорената такава /и то само в турската фактура, а не и в износната митническа декларация/ и подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 35 от ЗМ, респ. чл. 29 § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета; изложено е единствено и само, че "документите, представени в Митница - Пловдив, не съответстват на тези, представени пред турската митница при оформяне на износната операция". Според съда решението на митническия орган е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Наред с това е приел, че износната ЕАД и фактурата с № 301473/2.03.2010 г. във варианта, приложен към тази декларация пред турските митнически власти, не са достатъчни, за да бъде определена нова митническа стойност, различна от декларираната. Съдът е приел, че не са изпълнени законовите изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, което самостоятелно не е основание за отмяна на решението на началника на Митница Пловдив. Обоснован е извод, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респ. чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че реално договорената и платена цена е 3 930 евро. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. отМКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. При липса на надлежни данни за съпоставка, поради разминаване в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. В случая подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от дружеството равностойност на 3930 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. платената или подлежаща на плащане цена е 16 407,33 лв. /11 400 щ. д./. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора, установяващ декларираната митническа стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото на ответника по касация - "Садат" ООД не се следват разноски, тъй като за първата съдебна инстанция такива са му присъдени. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,