Решение № 167 от 20.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 690/2011 г.

Решение № 167 от 20.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 690/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. К. Г. срещу въззивното Решение от 21.10.2010 г. по гр. д. № 4705/2010 г. на Софийски градски съд. С него е отменено Решение № I-312-1 от 1.03.2010 г. по гр. д. № 36523/2009 г. на Софийския районен съд 32 с-в с което е бил уважен предявеният от Г. Г. срещу [фирма] за установяване недължимостта на сумата 1203.60 лв., произтичаща от неправилно начислена електроенергия. Отменяйки първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е постановил диспозитив, съобразно който е приел за установено, че Г. дължи исковата сума. С отделен диспозитив е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 1203.60 лв., ведно със законната лихва и разноски. Касационно обжалване е допуснато при хипотезата, предвидена в т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС - служебно произнасяне по допустимостта на въззивния акт. Ответникът по касация /фирма/ не изразява становище. Становището на настоящия съдебен състав, че въззивното решение е недопустимо произтича от следното: Г. Г. е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на исковата сума. С отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът [фирма] е противопоставил възражението за неоснователност на иска и дължимост на сумата, поради това, че уредът, отчитащ доставената на Г. електроенергия е бил манипулиран. Няма предявен по реда и в срока на чл. 211 ГПК насрещен иск. Няма присъединяване по реда на чл. 213 ГПК на друго производство, образувано по иск на [фирма] срещу г. Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е приел, че отрицателният установителен иск е основателен. Сезиран с въззивната жалба на ответника по иска, съставът на СГС е счел, че задължението на Г. към [фирма] съществува. Отменяйки решението на СРС, обаче, той не се е произнесъл по отрицателния установителен иск с който е би сезиран, а е уважил непредявени от ответника срещу ищеца по делото положителен установителен иск и осъдителен иск. Произнасяйки се по искове с които не е бил сезиран и по които не се е произнасял първоинстанционният съд, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото - върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав от стадия на устните състезания в заседанието по чл. 268 ГПК. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК