Решение № 206 от 4.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2540/2013 г.

Решение № 206 от 4.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2540/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на ВКС. Образувано е по молба на В. Н. П. за отмяна на влязло в сила решение от 17.05.2012 г. по гр. д. № 15254/2011 г. на Софийския градски съд. Ответниците по молбата Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А., И. Г. М. считат молбата за неоснователна. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. Твърди, че е налице СИО по отношение на процесния имот. Той не е участвал в процеса в качеството си на необходим другар - съпруг на Д. Н. П., срещу която е уважен искът с правно основание чл. 108 ЗС. С влязлото в сила решение на Софийския градски съд е потвърдено решение от 14.09.2011 г. по гр. д. № 2523/2010 г. на Софийския районен съд. С последното е признато за установено по отношение на Д. Н. П., че Роза Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А. и И. Г. М. са собственици на следния недвижим имот - 91 кв. м., представляващи част от УПИ I-112,кв. 9, в. з. "М. д. II б част разширение", м. "Д.", обозначена на скицата на СТЕ и Д. П. е осъдена да предаде на ищците владението на описания имот на основание чл. 108 ЗС. Твърденията на молителя са, че недвижимият имот, предмет на иска по чл. 108 ЗС не е еднолична собственост на ответницата по иска Д. П.. Тя е негова съпруга от 12.06.1965 г. Имотът е придобит с договор за покупко-продажба на името на П. през 1997 г., оттогава е владян от съпрузите и е съпружеска имуществена общност. Правният спор е с вещноправен характер относно вещ, представляваща СИО между молителя и ответницата по иска, а молителят не е участвал в производството. Постановеното решение го обвързва без той да е участвал като страна по делото. Ответниците по молбата Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., И. Г. А. и И. Г. М. оспорват молбата като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Видно от удостоверение № 705 на НС - В. Л., [населено място], В. П. и Д. Ц. са сключили граждански брак на 29.06.1965 г. Искът с правно основание чл. 108 ЗС е бил предявен само срещу ответницата Д. П. и е уважен срещу нея. Р. с атакувания съдебен акт спор е вещноправен относно недвижим имот - съпружеска имуществена общност на В. П. и Д. П., предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 95/1997 г. по силата на договора П. е закупила празно дворно място с площ 300 кв. м., представляващо парцел № I-112,кв. 9 по плана на София, в. з. "Малинова Долина", IIб част, разширение местност "Д.". Оттук следва, че се касае за спор с вещноправни последици относно недвижим имот - съпружеска имуществена общност, при който спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които в производството по делото имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. В процеса на делото като ответници не е бил конституиран молителят. Това обуславя основателността на подадената молба за отмяна по чл. 304 ГПК. Решението на въззивния и на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а делото върнато на последния, който трябва да конституира като ответник в процеса и молителя В. П. При необходимото другарство, каквото има в случая, общото предявяване на иска срещу всички другари е условие за допустимост на процеса. Съвместната собственост при съпружеската общност обуславя съвместна процесуална легитимация и задължително другарство по иска за собственост на възмездно придобит недвижим имот по време на брака. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.