Решение № 5334 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2013 г.

Решение № 5334 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Десислава Петрова, против решение № 6247 от 21.11.2012 г., постановено по адм. дело № 3572/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4648 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/ и е върната преписката на административния орган за процедиране в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно - постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо. Ответникът - Миланка Стоянова Балабанова, чрез пълномощник адв. Бойка Юсева, в съдебно заседание и в писмени бележки, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е недопустима като просрочена, при евентуалност - неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Неоснователно с възражението на прокурора за недопустимост на жалбата поради просрочието й. Оспорваното решение е съобщено на касатора на 30.11.2012 г., а жалбата срещу него е подадена по пощата с дата на подаването й 14.12.2012 г., следователно в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. В съответствие с чл. 62, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата. Затова касационната жалба не е просрочена. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/4648 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, с което по подадено от касационния ответник Миланка Стоянова Балабанова общо заявление за единно плащане на площ за 2010 г. е отказано финансово подпомагане: по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 3441.21 лева, по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ в размер на 1545.21 лева и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 4046.75 лева, както и е наложена санкция за бъдещ период по СНДП в размер на 614.48 лева. С решение № 6247 от 21.11.2012 г. по адм. дело № 3572/2012 г. на Административен съд София - град е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на административния орган за процедиране в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Същият бил издаден и в предвидената от закона форма, като съдържал изискуемите реквизити. Същевременно обаче в хода на административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в нарушение на чл. чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК администрацията не била дала възможност на касационния ответник да участва в отделните етапи на административното производство, включително не го била запознала с допустимия слой. Не му била дадена възможност да представи допълнителни доказателства във връзка с поддържане на заявените БЗС, а фактите и обстоятелствата от значение за спора не били служебно изяснени от административния орган. Той се задоволил да приеме безкритично подаденият му от МЗХ "допустим слой", изготвен в хода на административната процедура. Нарушени били и основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Първоинстанционният съд е обсъдил и дали изложените процесуални нарушения са съществени, като ги е приел за такива, тъй като се били отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В тази насока е обсъдил материално - правните предпоставки за получаване на финансовото подпомагане. Счел е, че извършените теренни проверки от Общинска служба по земеделие - Кочеринова удостоверявали, че заявените имоти са поддържани в добро земеделско състояние. Затова заявените от касационния ответник БЗС били обработвани през релевантния селскостопански период. Като краен извод административният съд е приел, че извършените процесуални нарушения са повлияли на фактическите изводи на административния орган. Затова те били съществени, поради което уведомителното писмо било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по СЕПП и по НР1 е заявил искане за подпомагане по 12 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 18,81 ха, а по СНДП е заявил искане за подпомагане по 4 броя блокове на земеделско стопанство с обща площ 15,44 ха. С процесното уведомително писмо е прието, че е налице наддеклариране /недопустима площ/ по СЕПП и НР1 за четири БЗС с обща площ от 6,18 ха и по СНДП за три БЗС с обща площ от 6,14 ха. А процентите на наддеклариране са съответно 48,93 % по СЕПП и НР1 и 66,02 % по СНДП. Затова и в съответствие с чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. е отказано изцяло финансово подпомагане на касационния ответник по трите схеми, а по СНДП, по което процента на наддеклариране е над 50 %, е наложена и финансова санкция за бъдещ период в размер на 614.48 лева. Правилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описания в таблиците имот, посочената площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Относимите за случая са колона 5 в таблиците на стр. 2, 3 и 4 от уведомителното писмо, съответно по СЕПП, СНДП и НР1. В тях са посочени по две правни основания: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП; по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2 от Наредба № 2/11.02.2010 г. и по НР1 - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и чл. 1, ал. 2 от същата наредба. Видно е обаче от колони 3, 4 и 6 от таблицата на стр. 5 от уведомителното писмо, че площта, покриваща изискването за минимален размер на стопанство и парцел е в размер, равен на установената площ. Затова е ясно, че е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране - по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП. А по НР1 няма данни касационният ответник да извършва дейност в необлагодетелствани райони, поради което не е налице основанието по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., а му е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Установява се обаче, че не са налице посочените условия, по които е отказано финансово подпомагане на касационния ответник. Фактическите основания, послужили за издаване на уведомителното писмо, са оборени от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. Това е така защото въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните са били извършени теренни проверки от Общинска служба по земеделие Кочеринова, обективирани в протоколи от 17.02.2011 г. и от 18.02.2011 г. Протоколите от теренните проверки удостоверяват, че от приетите в процесното уведомително писмо като недопустими за подпомагане общо четири блокове на земеделски стопанства, два от тях - 62671-499-1-1 и 69261-27-1-1 са били допустими за подпомагане, но тази констатация не е отразена коректно в системата за идентификация на земеделските парцели. Останалите два парцела, приети частично за недопустими за подпомагане в процесното уведомително писмо - 62671-216-7-2 и 69261-23-1-1, недопустимите площи по тях са в минимален размер, които не подлежат на проверка/измерване на терен. Тези изводи се потвърждават и от заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, съгласно която е установено, че наддекларираните площи са: по СЕПП - 0,04 ха, по СНДП - 0,01 ха и по НР1 - 0,04 ха, а процента на наддеклариране съответно 0,21 %, 0,06 % и 0,21 %. Само тези площи са недопустими за подпомагане, съответно при приложението на чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. следва да бъде отказано финансово подпомагане на касационния ответник при съобразяване на посочените проценти на наддеклариране. В останалите си части посочените имоти отговаря на условията за финансово подпомагане, поради което и отказа, обективиран в уведомителното писмо е незаконосъобразен. Затова той правилно е отменен от административния съд, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при което следва да се установената допустимост за подпомагане. Неправилно е становището на касатора, че проверката за законосъобразност на административния акт следва да се ограничи единствено до това дали заявените за подпомагане имоти попадат в определения "допустим слой". Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от аерозаснемане и изготвената цифрова фотокарта, респективно данните от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Допустими за подпомагане площи" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи опровергаването на доказателствената им сила. Още повече, че в случая след подаване на заявлението за кандидатстване едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители, като в нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК касационният ответник не е уведомен за това ново доказателство и не му е осигурена възможност да изрази становище по него. Независимо от това последният в хода на съдебното производство е оборил с посочените по-горе доказателства и доказателствени средства доказателствената сила на данните от ИСАК. Неоснователно е оплакването на касатора и в частта за присъдените на касационния ответник разноски по делото в първоинстанционното производство. Същият неправилно счита, че разноските за експертизи на касационния ответник са били само 250 лв. Освен сумата от 250 лв. за съдебно-техническата експертиза, последният е заплатил още 100 лв. за допълнителни задачи към вещото лице, респ. за изготвената допълнителна съдебно-техническата експертиза. Няма основание за намаляване размера на заплатеното възнаграждение за адвокат от 500 лв. поради негова прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК "присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба". Според чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. минимално определеният размер на адвокатското възнаграждение е 150 лева, или трикратният размер е от 450 лв. Но делото се отличава с фактическа и правна сложност - отказано финансово подпомагане по три схеми, специфична материя. При съобразяването им уговореното и заплатено възнаграждение за адвокат от 500 лв. не следва да бъде намаляван. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените от него разноски по делото - сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Липсва искане за намаляването му поради прекомерност, поради което разноските за адвокат следва да бъдат присъдени в пълен размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,