Решение № 7053 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12396/2009 г.

Решение № 7053 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12396/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Валери Стоянов Стоянов от гр. Пазарджик срещу решение № 326 от 29.06.2009 г. по адм. д. № 289/2009 г. на Административен съд - Пазарджик, 9 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил иска на касатора, предявен на основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата 1000 лв. нанесени му неимуществени вреди причинени му от община Пазарджик вследствие на нейно незаконосъобразно бездействие поради неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, за откриване процедура по приватизация на имот, представляващ адвокатска кантора, стоя № 4 в жилищна сграда на ул. "Хан Крум" № 1 - Пазарджик. Съдът приел, че по делото не било доказано незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на общината, което е една от предпоставките за основателност на предявения иск. Под фактическо действие/бездействие следва да се разбира всяко такова, извършено/неизвършено от административния орган, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява. Общината не може да формира фактическо бездействие, тъй като за целта се издава или не се издава административен акт, следователно се касае за правно действие/бездействие, а не за фактическо такова. Освен това, към момента на предявяване на иска влязлото в сила съдебно решение е изпълнено от общината и е била открита процедура по приватизация на общинския имот и исковата претенция се явява неоснователна. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като краен резултат е правилно, но не по изложените мотиви. Като основание за предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ в исковата молба се сочи наличието на влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 472/1996 г. на Пазарджишкия окръжен съд, потвърдено с решение № 1513/17.02.2005 г. по адм. д. № 8162/2004 г. на ВАС, IV отделение. Към датата на влизане на решението в сила 17.02.2005 г. ищецът не е разполагал с иск по чл. 1 ЗОДОВ тъй като същия закон с измененото му заглавие (ДВ, бр. 30/2006 г.) не включваше възможност за отговорност на общините. Така възможност възниква от 12.07.2006 г. На същата дата влиза в сила и АПК, съответно разпоредбите на чл. 203 и чл. 204 АПК, които дават възможност да се разглеждат исковете по чл. 1 ЗОДОВ. Видно от приложеното Решение № 147 от 26 юли 2007 г., взето с Протокол № 11 на ОбС - Пазарджик, въпросното съдебно решение е обсъждано и е била открита процедура за приватизация по реда на § 17, ал. 3 ПЗР на ЗПСК за имота, т. е. налице е вече изпълнение от административен орган - общината, на влязлото в сила съдебно решение. Предвид тези данни, исковия период следва да се сведе само в рамите на 12.07.2006 г. до 26 юли 2007 г., но при наличието на императивната норма на ал. 2 на чл. 8 ЗОДОВ, този закон не може да се прилага при наличието на законовия текст на чл. 294 АПК, уреждащ изключително случаите на бездействие на органа по изпълнението, какъвто в случая е община Пазарджик. По делото няма данни ищецът да се е възползвал от този текст. По реда на чл. 1 ЗОДОВ е недопустимо разглеждането на иск за вреди. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,