Решение № 1856 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 949/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АВ) срещу решение 3772/08.06.2022 г., постановено по адм. д.1664/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и частна жалба на З. К. К. против определение 6089/02.08.2022 г., постановено по същото дело. Касационният жалбоподател изпълнителният директор на АВ обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е мотивирано становище, че оспореното пред първата инстанция писмо не представлява индивидуален административен акт. Изрично се иска и отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него да бъде постановен друг, с който да бъде отхвърлена жалбата на З. К. К.. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба З. К. К. я оспорва по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Частният жалбоподател З. К. К. обжалва определението, с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване на решението по същество на спора в частта относно разноските, като твърди, че то е нищожно поради некомпетентност на състава на АССГ да се произнася по подадена от него касационна жалба, която неправилно е квалифицирана като искане за допълване на съдебно решение. Иска да бъде прогласено за нищожно атакуваното определение, а при условията на евентуалност да бъде обезсилено или отменено. Съображения в подкрепа на становището си излага в жалбата и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба изпълнителният директор на АВ я оспорва по съображения в писмен отговор с доводи за недопустимост като просрочена и неоснователност поради липса на основание за заплащане на пътни разноски. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба поради недопустимост на съдебното решение, а при условията на евентуалност за липса на основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна. Поддържа се заключение за недопустимост на частната жалба поради пропускане срока за обжалване, а и неоснователност, защото на страните не се дължат транспортни разходи. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от лице, което е конституирано като страна от първата инстанция, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 3772/08.06.2022 г., постановено по адм. д. 1664/2022 г. по описа на АССГ е отменено писмо изх. 11-00-2261/25.01.2022 г., издадено от изпълнителния директор на АВ, обективиращо отказ за заличаване на лични данни на З. К. К., съдържащи се в публикувани документи по партидата на Народно читалище Пчелин-1895 ЕИК 000186761, изпратена е преписката на АВ за ново произнасяне по заявлението на З. К. К. в сроковете по чл.12, ал. З от Регламент (ЕС) 2016/679 с указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски в размер на 10 лв. Административният съд е приел, че оспореният отказ противоречи на материалния закон, поради което трябва да бъде отменен. С атакуваното от частния жалбоподател определение е оставено без разглеждане искането му за допълване на решението в частта относно разноските поради това, че не е представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че то е валидно, но недопустимо поради неправилно конституиране на страните в процеса. АССГ е приел, че е сезиран с жалба срещу годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, независимо, че са описани точно искането на З. К., с което той е сезирал първоначално АССГ, а след препращане по подведомственост и АВ, по които атакуваното писмо е издадено. Според приетото от фактическа страна З. К. като субект на лични данни е упражнил пред АВ правото си по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) като е поискал да бъдат изтрити свързани с него лични данни, в резултат на което е получил писмо, в което са му дадени указания да изпълни процедура Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), но е и незабавно заличаване на данните. Преди получаване на писмото З. К. е подал жалба насочена срещу мълчалив отказ на АВ като администратор на лични данни да уважи неговото искане, а след издаването му, жалбата се поддържа и срещу него като изричен отказ. Административният съд е бил длъжен да се съобрази с изразената от жалбоподателя воля и да приеме, че е сезиран с жалба по чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съгласно чл. 39 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. В случая се твърди и установява, че администратор на лични данни е АВ, а не нейния изпълнителен директор. Жалбата е насочена срещу отказ на администратора на лични данни, а не срещу индивидуален административен акт на административен орган, поради което неправилно АССГ като ответник по делото е конституирал изпълнителния директор на АВ вместо администратора на лични данни. От значение определяне на процесуалния ред за разглеждане на спора и конституиране на страните е съдържанието на жалбата, в която в този случай (който се различава от други сходни казуси) се атакуват акт на АВ като администратор на лични данни, материализиран в писмо, което е подписано от законния представител на АВ, а не самото писмо като издадено от изпълнителния директор на АВ. В жалбата липсват твърдения, че писмото представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 149 и сл. от АПК. Това разграничение е от принципно значение и и не е относимо само за случаите, когато администратор на лични данни е частноправен субект. Допуснатото процесуално нарушение от АССГ е особено съществено и се е отразило върху допустимостта на постановеното съдебно решение. Решение на Съда на Европейския съюз от 4 октомври 2024 година по дело С-200/23, Агенция по вписванията, ECLI:EU:C:2024:827, не налага друг правен извод относно страните, които трябва да участват в съдебното производство. По изложените съображения и в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, настоящият съдебен състав трябва да обезсили обжалваното съдебно решение без да бъдат разглеждани наведените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а делото да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане при правилно конституиране на страните по делото (виж в същия смисъл решение 9241/20.10.2022 г. по адм.д. 732/2022 г. по описа на Върховния административен съд и др.п.). За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че при новото разглеждане на спора освен правилно конституиране на страните по делото, решаващият съд следва да установи от фактическа страна има ли влязло в сила съдебно решение по идентичен спор, с оглед данните за наличие и на друг съдебен спор относно обработвани лични данни по партидата на Народно Читалище Пчелин 1895, респективно след установяване на тези факти се обосноват изводи относно тяхното правно значение за спора. При този изхода на спора не следва да бъдат определяни разноски както за касационната, така и за първата инстанция, а направените и претендирани такива да бъдат съобразени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Обжалваното определение на АССГ по повод разноските като акцесорно към обезсиленото съдебно решение също трябва да бъде обезсилено, независимо, че за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че частната жалба срещу него е подадена в определения от АССГ срок, поради което е допустима, но развитите в нея доводи за отмяна са неоснователни. Според задължителното за съдилищата тълкуване на процесуалния закон липсата на списък по чл. 80 от ГПК е процесуална предпоставка за произнасянето по чл. 248 от ГПК, което е част от процедурата при несъгласие на страните само със съдебния акт в частта му относно разноските, но не и по същество на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение