Решение № 1700 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14959/2010 г.

Решение № 1700 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14959/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалба на "Омъ - 99" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Кирил Димитров Илиев, срещу решение № 9376 от 6.07.2010 г. по адм. д. № 1130/2010 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Решение № 420/10.11.2009 г. на Съвета на електронни медии в частта, с която е определено да заплати държавна такса в размер на 50 лева във връзка с изменението на индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00253/11.01.2001 г. Представителят на СЕМ оспорва жалбата, претендира разноски. Прокурорът счита, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с плик с пощенско клеймо от 3.08.2010 г. при връчено съобщение за решението на 22.07.2010 г. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред съда решение № 420/10.11.2009 г. на СЕМ, по искане на дружеството във връзка с вписана промяна за промяна в регистрацията му от ООД на ЕООД, на основание чл. 32, ал. 1, т. 9 и т. 16, и чл. 125б (отм.) от ЗРТ и чл. 5, ал. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, регулаторът е издал решение за изменяне на лицензията, като е постановил, че навсякъде в индивидуализиращите данни за оператора, наименованието (фирмата) се изменя от "Омъ - 99" ООД на "Омъ - 99" ЕООД. Останалите условия остават непроменени (раздел I). С раздел II на решението, регулаторът е определил "Омъ - 99" ЕООД да заплати такса в размер на 50 лева. Спорът между страните е бил относно дължимостта на таксата от 50 лева, като операторът е възразявал, че програма "Радио Романтика" не е създадена и не се разпространява, поради което регистрацията е формална и за извършваните вписвания не следва да се заплаща такса. Съдът е приел за неоснователно възражението за недължимост на таксата, поради неосъществяване на дейността по лицензията, неизлъчване на програмата поради липса на честотен ресурс. Изложил е мотиви, че лицензията на "Омъ - 99" ЕООД е действаща, при което липсата на реално осъществяване на разрешената радиодейност е ирелевантна за спора, респ. няма правоизключващо действие относно упражненото от органа субективно право. От друга страна - лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на гражданите, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори и таксата се дължи независимо от липсата на изгода за платеца. Решението е правилно. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 4 от ЗРТ радио- и телевизионните оператори заплащат такса за изменение и допълнение на лицензията, съответно за промени в регистрираните обстоятелства, а според чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, одобрена от Министерския съвет, за извършване на промени в издадената индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност, свързани с регистрираните обстоятелства в съдебния или търговския регистър, както и в наименованието на програмата, се събира такса в размер 50 лева. Определеният с оспорения пункт II от Решение № 420/10.11.2009 г. на СЕМ размер на дължимата такса за изменение на притежаваната от дружеството - жалбоподател лицензия, е изчислен в съответствие с чл. 5, ал. 2 от Тарифата. Съгласно правната уредба, дължимите от операторите лицензионни и регистрационни такси, се дължат във връзка с издаването на лицензията и вписването в регистъра по чл. 125к от ЗРТ. Те не са поставени в зависимост от реалното осъществяване на разрешената радио- дейност, поради което са неоснователни доводите за неправилност на решението поради недължимост на таксата с оглед неизвършване от дружеството на разрешената радиодейност. След като лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122, от Закона за радиото и телевизията, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се подчинява на режим, различен от установения в закона, както правилно е прието от съда. Установено е, че лицензията е съществуваща, независимо дали жалбоподателят осъществява или не разрешената дейност, поради което е законосъобразен извода на административния орган и на съда за задължителността на предвидената такса от 50 лв. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 4 от закона не изключва дължимост на такса при неосъществяване на дейността на лицензирания радиооператор. Като е приел за законосъобразно оспореното решение в атакуваната му част, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за нарушението му е неоснователно. Изводите на съда кореспондират със събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и постановено въз основа на тях. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 и 3 АПК и следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,