Решение № 3078 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7900/2008 г.

Решение № 3078 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7900/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски", подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 302 от 10.10.2007 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 137/2007 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът Любомир Кирилов Чакалов изразява становище, че касационната жалба е недопустима, а при преценка за допустимостта й, че е неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. Видно от материалите по делото е, че ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" е упълномощил надлежно юрисконсулта, подал касационната жалба, както и е потвърдил всички извършени до този момент процесуални действия от същия. Неоснователно е възражението за неспазване на преклузивния 7-дневен срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба. Дадените указания от 10.11.2007 г. за потвърждаване на процесуалните действия са изпълнени в срок, видно от приложената по делото молба с изх. № 11-00-25/17.11.2008 г., предвид обстоятелството, че същите неправилно не са били съобщени изрично на административния орган. При тези съображения, касационната жалба се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. С обжалваното решение АС - София-град е отменил заповед № СБ-03-22/28.03.2006 г. на ректора на СУ "Св. Климент Охридски", с която на основание чл. 29, ал. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на Софийски университет, е наредено Любомир Кирилов Чакалов да бъде отстранен от студентските общежития за срок от една година. Оспорената санкция е наложена затова, че на 14.02.2006 г. Чакалов, след алкохолно опиянение и в неадекватно състояние е причинил лека телесна повреда на дежурния портиер на бл. 42 Б, докато последният му е оказвал помощ. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Посочил е, че съгласно чл. 29, ал. 3 от правилника, студентът се отстранява от общежитие за срок от една година при констатиране на нарушение, изискващо повторно налагане на санкцията по ал. 2 в рамките на една календарна година. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от правилника предвижда санкция "Предупреждение за отстраняване от общежитие" в следните случаи: 1. неплащане на такси и наеми за повече от два последователни месеца или повече от две закъснения годишно, също и когато не е възстановен пълният размер на причинените щети на имуществото в общежитието и прилежащата към него територия; 2. за системно нарушаване на чл. 27, ал. 2 - 7 от правилника; и 3. при нарушение на чл. 28, ал. 2 - 7 от правилника. След като е обсъдил данните по административната преписка и цитираните разпоредби, относими към спора, съдът е приел, че описаното нарушение, за което е бил отстранен от общежитието жалбоподателят - към този момент студент в Юридическия факултет на СУ, не попада в нито една от изброените хипотези, визирани в чл. 29, ал. 3 във вр. ал. 2 от правилника. На първо място изложените в акта фактически обстоятелства не могат да се подведат към някой от съставите на чл. 29, ал. 2 от ППСОСУ и на следващо място - няма данни и не се твърди жалбоподателят да е бил санкциониран с предупреждение за отстраняване от общежитието в рамките на една година преди издаване на оспорената заповед. При това положение, съдът е извел извод, че не са налице предпоставките по чл. 29, ал. 3 от ППСОСУ, поради което незаконосъобразно ректорът на СУ е наложил процесната санкция на жалбоподателя. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че същото е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по просрочена жалба, алтернативно твърди, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касационната жалба е неоснователна. При решаване на спора съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно и с оглед данните по преписката е приел, че жалбата срещу процесната заповед е подадена в законния срок и от страна с правен интерес от оспорването й, поради което е процесуално допустима. Наведените в касационната жалба доводи за просрочието й са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който аргументирано ги е счел за неоснователни. Изложените в тази насока изводи се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да преповтарят. Решението не страда от порока материална незаконосъобразност. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 29, ал. 3 от ППСОСУ и съдът правилно се е занимал с анализ на предпоставките, при които може да се наложи визираната в нея ограничителна мярка. Правно обоснован и съответен на фактическите обстоятелства, установени по делото е изводът на съда, че в разглеждания случай не са налице елементите на фактическия състав на чл. 29, ал. 3 от ППСОСУ, при осъществяване на които административният орган разполага с възможността да наложи ограничителната мярка "Отстраняване от общежитието за срок от една година". Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове. В чл. 19, ал. 1 от НПСОС са уредени случаите, в които ползването на студентското общежитие се прекратява, като в т. 4 е предвидено - при налагане на наказание "Отстраняване от общежитието". В настоящия казус цитираната разпоредба е неотносима, тъй като не се касае за акт, с който се прекратява ползването на общежитието въз основа на наложено вече наказание "Отстраняване от общежитието", а за налагане на ограничителна мярка - отстраняване от общежитието за срок от една година, предвидена в ППСОСУ. Ето защо, съдът правилно и обосновано е счел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон и е отменил същия. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,