Решение № 212 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13594/2014 г.

Решение № 212 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13594/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив и от "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали.

С касационна жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва Решение № 1880/15.08.2014 г. на Административен съд (АС) - Пловдив по адм. дело № 562/2014 г. в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № 091302867/17.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 57/16.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта, с която на "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 737,49 лева и в частта, в която е определен за внасяне ДДС в размер над 1 212,33 лева до пълния размер на задължението от 3 661, 71 лева, ведно със законните лихви върху посочените суми.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, в съответната част, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че решението е неправилно, в частта на отмяната на РА, с който е отказано право на данъчен кредит, по съображения, че след като към датата на учредяване правото на строеж в полза на ревизираното лице, същото не е било регистрирано по ЗДДС, то за получените от него доставки на стоки след регистрацията му, не възниква право на приспадане на данъчен кредит, тъй като стоките не са използвани за целите на извършени от него облагаеми доставки. Поддържа се, че решението е неправилно и в частта на отмяната на РА, с който е определен за внасяне ДДС в размер над 1 212,33 лева до пълния размер на задължението от 3 661, 71 лева, по съображения, че на база справка, представена от самото ревизирано лице за себестойността на посочените три гаража е установена продажба на гаражите под себестойност, поради което неправилно съдът е определил друга себестойност на гаражите, въз основа на която изчислил и допълнително дължимия ДДС за разликата между определената от съда себестойност и продажната цена на гаражите.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С касационна жалба "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали обжалва решението на АС - Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против оспорения РА. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага се съображение, че за да определи ДДС за довнасяне в размер на 1 212,33 лева, съдът неправилно определил себестойността на гаражите в противоречие със събраните по делото доказателства, а именно заключение по съдебно-оценителна експертиза, съгласно което нито един от гаражите не е продаден под себестойност.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионен акт, в потвърдената част, както и присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за частична основателност на касационната жалба на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, тъй като съдът неправилно отменил РА, в частта на отказано право на данъчен кредит и неоснователност на касационната жалба на "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали.

Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбата на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е частично основателна, а жалбата на "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС - Пловдив е бил Ревизионен акт № 091302867/17.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 57/16.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който на "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 26 737,49 лева, допълнително е начислен ДДС в размер на 3 661, 71 лева и са определени законните лихви върху посочените суми.

Ревизиращите органи са обосновали отказа за признаване правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 737,49 лева с разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, излагайки следните факти:

С нот. акт № 132/7.02.2008 г. за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на сграда с офиси, гаражи, магазини и жилища, в полза на "Та и Ко" ООД е учредено право на строеж от всички съсобственици на недвижим имот, находащ се в гр. Кърджали за изграждане на многофамилна жилищна сграда, срещу което дружеството - приобретател се задължава да построи със свои средства сградата съгласно утвърдения архитектурен проект, като е предвидено, че за част от обектите в сградата, учредителите запазват за себе си и взаимно си учредяват право на строеж. Данъчното събитие по двете доставки възниква на по-ранната от тях дата, съгласно приложимата редакция на чл. 130, ал. 2 от ЗДДС, а именно на 07.02.2008 г., към която дата ревизираното дружеството не е регистрирано по ЗДДС. "Та и Ко" ООД е регистрирано по ЗДДС на 22.04.2008 г., като в периода м. 06.2008 г. - м. 10.2010 г. е получател по фактури с доставка на материали, за които няма спор, че са влагани в строителството на жилищната сграда. По отношение на тези фактури, данъкът е начислен и внесен в бюджета, но като са преценили, че доставките на стоки не са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, тъй като към датата на учредяване на правото на строеж за изграждане на жилищна сграда, в която са вложени стоките, предмет на процесните доставки, ревизираното лице не е било регистрирано по ЗДДС, а данъчното събитие на доставките на дружеството към учредителите на правото на строеж, съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС е възникнало на датата на учредяване на правото на строеж и преди регистрацията му по ЗДДС, правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

Ревизиращите органи са обосновали допълнително установеното задължение за ДДС в размер на 3 661, 71 лева, със следните факти:

С нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти от 2010 г., ревизираното дружество е продало гаражи, находящи се в изградената жилищна сграда, както следва: № 3 с площ от 22,02 кв. м. за сумата от 9 800,00 лева; № 8 с площ от 21,58 кв. м. за сумата от 14 800,00 лева и № 10 с площ от 19,01 кв. м. за сумата от 12 485,00 лева. Съгласно подробна справка за себестойността на отделните обекти в сградата, представена от ревизираното лице, себестойността на гараж № 3 е 17 875,01 лева, себестойността на гараж № 8 е 17 517,87 лева, а себестойността на гараж № 10 е 17 921,23 лева. Съобразявайки, че продажната цена на гаражите е по-ниска от себестойността им, на дружеството е доначислен ДДС върху данъчната основа, определена по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС, както следва: за гараж № 3 - 1615 лева, за гараж № 8 - 543,57 лева и за гараж № 10 - 1503,41 лева.

С обжалваното решение, Административен съд - Пловдив е отменил РА № 091302867/17.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, с която на "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 737,49 лева и в частта, в която е определен за внасяне ДДС в размер над 1 212,33 лева до пълния размер на задължението от 3 661, 71 лева, ведно със законните лихви върху посочените суми и отхвърлил жалбата в останалата част. С решението си, съдът е присъдил разноски на страните съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон, в отменените части.

Относно отказаното право на данъчен кредит, съдът е приел за установена фактическата обстановка, посочена в РА, въз основа на която направил различни правни изводи. Според мотивите в оспореното решение, органите по приходите, в нарушение на основен принцип на правото, а именно принципът на пропорционалността са отказали да зачетат претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки и услуги по повод реално извършени услуги /СМР/ за овъзмездяване на суперфициентите му. Позовал се е на практика на СЕС - Решение на Съда от 12 юли 2012 г. по дело C-284/11 ("ЕМС-България транспорт" ООД срещу Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Пловдив), в което съгласно т. 63, "Липсата на регистрация по ЗДДС не би могла да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане, когато са изпълнени изискуемите условия по същество за неговото упражняване".

Относно допълнително установеното задължение за ДДС в размер на 3 661, 71 лева, съдът е приел, че продажната цена на гаражите е тази, фиксирана в нотариалните актове за продажба, а себестойността им неправилно е определена от ревизиращите органи по справката, представена от ревизираното лице, неправилно е определена и в заключението по назначената съдебно - оценителна експертиза, без да са изложени конкретни мотиви за това и е определил същата по свой метод, въз основа на което и изчислил данъчната основа за облагане с ДДС, като разлика между съдебно установената себестойност на гаражите и продажната им цена.

Решението е частично правилно.

1. По жалбата на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение, намира, че решението е правилно в частта, в която е отменен РА, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 26 737,49 лева, но по различни правни съображения, от тези, изложени от АС - Пловдив и неправилно в частта, в която е отменен РА, в частта на определен за внасяне ДДС в размер над 1 212,33 лева до пълния размер на задължението от 3 661, 71 лева.

По отношение на отказаното право на данъчен кредит, по делото няма спор по фактите и те са правилно установени.

Спорът е правен и касае разрешаването на въпроса, дали правилно е отказано право на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки, вложени в жилищна сграда, построена от регистрираното лице въз основа на отстъпено право на строеж срещу задължение за построяване на жилищната сграда, след като към момента на учредяването на правото на строеж, ревизираното лице не е било регистрирано по ЗДДС и регистрирано преди фактурирането на доставките на стоки.

Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.

Съгласно чл. 12 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като ал. 2 от същата разпоредба дава легална дефиниция на понятието "независима икономическа дейност".

Следователно, ревизираното дружество "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали е данъчно задължено лице, което е получател по облагаеми доставки на стоки - материали, вложени в строителство на жилищна сграда, за които доставчиците му - също данъчно задължени лица са начислили и внесли ДДС и които доставки безспорно подлежат на облагане с ДДС.

В същото време, по силата на нот. акт № 132/7.02.2008 г. за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на сграда с офиси, гаражи, магазини и жилища, "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали е доставчик и получател по двете насрещни доставки - учредяване на право на строеж, която по силата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция, е освободена доставка до момента на завършване в груб строеж на Сградата и доставката на услуга - изграждане на сградата, която не е освободена доставка. В този смисъл независимо от това, че на основание чл. 130, ал. 2 от ЗДДС, в приложимата му редакция към датата на учредяване на суперфицията, данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие за по-ранната от тях, а именно на 7.02.2008 г., това не променя факта, че доставката на услуга - построяване на сграда е облагаема доставка, а от там и процесните доставки на стоки - материали за построяване на сградата са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.

Нещо повече, с Решение от 19 декември 2012 г. по дело С-549/11, Съдът на Европейския съюз реши, че членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружеството е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение.

Като съобрази направеното тълкуване на посочените разпоредби, настоящия съдебен състав приема, че в конкретния случай, учреденото право на строеж от физическите лица на ревизираното дружество е факт, който има за последица освен настъпването на данъчното събитие за сделката по учредяване на суперфиция, така също и получаване на авансово плащане от доставчика на насрещната строителна услуга с произтичащата от това последица съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС (в приложимата редакция, ДВ, бр. 113 от 2007 г.), изискуемост на данъка за размера на плащането и произтичащото задължение за получилия това плащане да го начисли.

Обстоятелството, че ревизираното лице към момента на настъпване на данъчното събитие за двете доставки по сделката за учредяване на суперфиция срещу задължение за построяване на сграда не е било регистрирано по ЗДДС, означава само, че не би могло да упражни право на приспадане на данъчен кредит по двете насрещни доставки, но не и по отношение на процесните доставки на материали, след като е безспорно установен факта, че към момента на получаването им, вече е било регистрирано по ЗДДС лице.

Ето защо, неоснователно е твърдението в касационната жалба на Директора на Д "ОДОП" - Пловдив", че процесните доставките на материали, вложени в изграждането на жилищната сграда не са използвани за извършване на облагаема доставка.

В тази насока, приложимата практиката на СЕС, обективирана в Решенията по дело Faxworld, С- 137/02, Recueil, т. 37, по дело Inverstrand, т. 22, по дело Securenta, т. 25 и Решение по дело SALIX Grundstьcks-Vermietungsgesellschaft, т. 71, изрично уточнява, че всъщност режимът на приспадането цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Така общата система на ДДС гарантира неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности независимо от техните цели и резултати, при условие, че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Подчертано е още, че е налице право на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице - Решение по дело Midland Bank, т. 23 и 31; Решение по дело Abbey National, т. 35, Решение по дело Kretztechnik, т. 36 и Решение по дело Inverstrand, точка 24. От това следва, че наличието на право на приспадане се определя в зависимост от извършените доставки, за които са предназначени получените доставки. В този смисъл посоченото право е налице, когато облагаемата с ДДС получена доставка има пряка и непосредствена връзка с една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане. Ако не е така, следва да се провери дали направените разходи за получени стоки или услуги са част от общите разходи, които са свързани с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. И в единия, и в другия случай, наличието на пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност.

След като в конкретния случай не е спорно, че доставките към учредителите на суперфицията са в рамките на икономическата дейност на лицето и разходите по спорните доставки са част от цената на договорените услуги по изграждането на сградата, то необоснован и несъответстващ на материалния закон е изводът на приходните органи, че получените от "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали доставки на материали не се използват за целите на извършваните от регистрираното към този момент лице, облагаеми доставки. Следователно, в случая е от значение факта, че към датата на получаване на процесните доставки на материали, ревизираното лице е било регистрирано по ЗДДС, поради което и след като тези доставки са облагаеми, за които се дължи внасяне на ДДС и не са налице други основания за отказ на право на данъчен кредит, неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, само защото към момента на учредяването на правото на строеж за изграждане на сграда, в която са вложени стоките - предмет на процесните доставки, ревизираното лице не е било регистрирано по ЗДДС. В случая, приходните органи са обвързали правото на приспадане на данъчен кредит по облагаемата доставка на стоки, използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки на услуги - построяване на жилищна сграда с освободената доставка - учредяване право на строеж, в резултат на което, в нарушение на материалния закон е издаден РА, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит.

Ето защо, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на РА, в посочената част, АС - Пловдив е постановил решение, в съответствие с материалния закон, което като правилно в тази му част, следва да бъде оставено в сила.

Решението е неправилно в частта, в която е отменен РА, в частта на определен за внасяне ДДС в размер над 1 212,33 лева до пълния размер на задължението от 3 661, 71 лева.

Относно допълнително начисления ДДС по доставките на самостоятелни обекти в сграда - три броя гаражи, извършени от ревизираното лице, е от значение съотношението между данъчната основа и стойността на придобиване, респ. себестойността на стоката. Изискването за съотнасянето им е заради забраната по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в приложимата редакция (Обн. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) данъчната основа на доставката да не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, при доставка на нови сгради или на части от тях и прилежащия им терен.

В случая, според настоящия състав, приходната администрация е установила твърдяната от нея по-висока себестойност от посочената данъчна основа във фактурите, на база счетоводните записвания от ревизираното лице в дневник на сметка "203-сгради", инвентарен опис и подробна справка за себестойността на отделните обекти в сградата, представена от ревизираното лице в ревизионното производство.

Неправилно в оспореното решение, съдът сам е изчислил себестойността на трите броя гаражи, като е изходил от установената с договора за строителство цена за изпълнение на СМР на кв. м. за цялата сграда, която е намалил с 15 %, определени като средна печалба за изпълнение на СМР, в резултат на което е изчислил данъчната основа за облагане с ДДС, като разлика между съдебно установената себестойност на гаражите и продажната им цена.

Ето защо, решението, в частта в която е отменен РА, в частта на определен за внасяне ДДС в размер над 1 212,33 лева до пълния размер на задължението от 3 661, 71 лева е неправилно и следва да бъде отменено, а тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА, в тази му част.

1. По касационната жалба на "Та и Ко" ООД - гр. Кърджали, настоящият съдебен състав намира, че решението на АС - Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта на определен за внасяне ДДС в размер над 1 212,33 лева, е правилно.

Както се изложи по-горе, настоящата инстанция прие, че ревизиращите органи правилно са определил себестойността на трите броя гаражи по справката, представена от самото ревизирано лице. От друга страна, безспорно е установено с представените нотариални актове за продажба, че ревизираното лице е извършило продажба на трите броя гаражи под себестойност, поради което правилно по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС му е определено допълнително задължение за ДДС.

Неоснователно е твърдението на касатора "Та и Ко" ООД, че продажната цена на гаражите е по-висока от себестойността им, като се позовава на изготвено по делото заключение по назначена съдебно-оценителна експертиза. Правилно заключението не е кредитирано от първоинстанционния съд, макар и да не са изложени съображения за това. В случая не би следвало да се даде предимство на установената от вещото лице себестойност на продадените три броя гаражи, тъй като вещото лице е изградило изводите си въз основа на технически показания и параметри, публикувани в специализираните справочници, като е изчислило себестойността по аналогия. При наличие на данни и счетоводни записвания при ревизираното лице относно себестойността на продадените три броя гаражи, следва да се кредитират с доверие именно тези данни, че себестойността на процесните гаражи е тази, посочена от ревизираното лице в представената от него справка в ревизионното производство.

Ето защо, касационната жалба на "Та и Ко" ООД е неоснователна, а решението, в частта в която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт, като правилно следва да бъде оставено в сила.

По въпроса за разноските:

С оспореното решение, съдът е осъдил Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Та и Ко" ООД сумата от 1 920,24 лева, представляваща разноски по делото съобразно уважената част от жалбата, както и осъдил "Та и Ко" ООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 314,86 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

С подадените касационни жалби, страните не оспорват решението в частта за разноските, но всяка от страните претендира разноски по делото, които претенции следва да се разгледат като такива за разноски, направени пред касационната инстанция.

С оглед неоснователността на касационната жалба на "Та и Ко" ООД, претенцията за разноски, направени пред касационната инстанция е неоснователна.

С оглед частичната основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, ответната страна "Та и Ко" ООД дължи разноски за една съдебна инстанция на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене ( ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.), определени съобразно отхвърлената част от жалбата на "Та и Ко" ООД.

Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 30 399,20 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение, при интерес от 10 000 до 100 000 лв. възлиза на сумата 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева, или това е сумата от 1441,98 лева. Съобразно крайния изход на спора, отхвърлената част от жалбата възлиза на 3 661,71 лева, а общата сума за юрисконсултско възнаграждение за една съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част на жалбата възлиза на 173,69 лева.

В случая, с оспореното решение, в полза на Дирекция "ОДОП" - Пловдив са присъдени разноски в по-висок размер, а именно в размер на 314,86 лева, поради което, въпреки крайния изход на спора, допълнително разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП" - Пловдив не следва да се присъждат, а и поради липса на жалба от "Та и Ко" ООД срещу решението в частта за разноските, присъдените не следва да се редуцират.

По изложените съображения, претенциите на страните за разноски са неоснователни и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение