Решение № 6710 от 21.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Казакова от гр. София, срещу решение 1065 от 20.02.2023 год., постановено по адм. дело 9838/2022 год. на Административен съд - София град с което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател подадена срещу мълчалив отказ на кмета на община Перник да се произнесе по заявление вх. 22-ОС 64/20.04.2022 год. за издаване на препис от Акт за общинска собственост, ведно с приложенията по него, за поземлен имот с идентификатор 5587.207.1, находящ се в гр. Перник, ул. Стара Тева . В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е налице мълчалив отказ, както и че кметът на община Перник е имал задължение да се произнесе по направеното искане. Прави се искане за отмяна на обжалваният съдебен акт и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменен мълчаливия отказ на кмета на община Перник и преписката да бъде варната за произнасяне по заявлението. Касационния жалбоподател П. Казакова, редовно призована, явява се лично. Заявява становище с което поддържа на касационната жалба по наведените доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Ответникът кмета та община Перник, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил отговор на касационната жалба, чрез юрк. А. Алексиева, в който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. При изложени доводи прави искане съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не съдържа пороците визирани в чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 1065 от 20.02.2023 год., постановено по адм. дело 9838/2022 г., Административен съд София град е отхвърлена жалбата на П. Казакова подадена срещу мълчалив отказ на кмета на община Перник да се произнесе по заявление по реда на чл. 62, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във вр. с чл. 130, ал. 2 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество - предоставяне на копие от Акт за общинска собственост, ведно с приложенията към него, за поземлен имот с идентификатор 5587.207.1, поискано с молба с вх. 22-ОС-64/20.04.2022 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 126 от Наредба 8 за общинското имущество на територията на община Перник е уреден редът за получаване на устна и писмена справка по актовите книги за общинска собственост, както и за издаването на удостоверителен документ за наличието на определени документи или обстоятелства за конкретния поземлен имот. При тълкуване на цитираната разпоредба, първоинстанционния съд извел, че кмета на община Перник няма задължение да издава преписи от актове за общинска собственост и приложения към тях. Така постановеното решение е неправилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събраните доказателства, съдът е направил анализ на доказателствата е достигнал до неправилни правни изводи, които се не се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗОС, актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2 от с. з.. Следователно, информацията дали даден имот е общинска собственост е публична и следва да бъде предоставена на всеки. В конкретния случай, условията и редът за достъп били уредени с разпоредбата на чл. 126 от Наредба 8 за общинското имущество на територията на община Перник, съгласно която всяко лице може да получи справка по актовите книги за общинска собственост срещу заплащане на услугата. След като актовите книги за общинска собственост като общодостъпни, законодателят е предоставил свободен достъп до тях без да го е поставил в зависимост от формални критерии. Неправилно съдът е счел, че разпоредбата на чл. 126 от Наредбата урежда единствено редът за получаване на устна и писмена справка по актовите книги за общинска собственост, както и за издаването на удостоверителен документ за наличието на определени документи или обстоятелства за конкретния поземлен имот, поради което за административният орган не налице задължение да издава преписи от актове за общинска собственост. Предвид горното съдът е достигнал до незаконосъобразен извод, след като са били налице както фактическите, така и правните предпоставки по чл. 62, ал. 2 от ЗОС за упражняване на правото на свободен достъп до актовите книги на община Перник за молителя. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на административния орган, включително и неизвършването на административна услуга, формира мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Целта, с която чл. 58, ал. 1 от АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ, е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. В случая е било налице императивно законово задължение за административния орган за произнасяне по заявлението. Административният орган е следвало да издаде копие от Акт за общинска собственост за индивидуализирания в молбата заявление поземлен имот. Като не предприел действия по издаването на заявената административна услуга, е налице бездействие, което формира мълчалив отказ на компетентния административен орган за извършване на административна услуга, заявена с молба вх. 22-ОС 64/20.04.2022 год. от П. Казакова. Неоснователен е доводът на касационния ответник, че за него не е възникнало задължение за произнасяне по молбата в нормативно определен срок. Така е, защото административният орган е задължен да се произнесе по всяко отправено до него искане, по което е компетентен. Съгласно чл. 58, ал. 2, изр. 1 от ЗОС вторият екземпляр от акта за общинска собственост се съхранява в общината, респ. в съответните служби "Общинска собственост" (чл. 62, ал. 1 от ЗОС). А съгласно разпоредбата на чл. 5 а, ал. 3 Закона за администрацията, длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по § 1, т. 2, букви "в", "г" и "д" от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго. Ето защо, непроизнасянето на административния орган води до наличие на мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното съдът приема, че решението, като необосновано и неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, обжалваният мълчалив отказ на кмета на община Перник, като незаконосъобразен следва да бъде отменен и вместо това, делото следва да му бъде изпратено, като преписка, за ново произнасяне по молба вх. 22-ОС 64/20.04.2022 год. от П. Казакова в срока по чл. 126, ал. 4 от Наредба 8 за общинското имущество на територията на община Перник, след съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение, задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,