Решение № 13432 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10815/2016 г.

Решение № 13432 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10815/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, против Решение № 1475 от 21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1021/2014 г. на Административен съд - П., ХIII състав. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161304005/03.12.2013 г., издаден от В. П. А. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията. Релевирано е касационно основание по в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "В. К. 1" ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение АДмС - П. е отменил Ревизионен акт /РА/ № 161304005/03.12.2013 г., издаден от В. П. А. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 231 от 07.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП", гр. П., с който на "В. К. 1" ЕООД е отказан данъчен кредит общо в размер на 35 844,59 лв. и е начислена лихва в размер на 717,85 лв., по следните фактури: 4 бр. фактури, издадени от "НИК 97" АД на стойност 20 909,64 лв. за м. 12.2012 г. и м. 03.2013 г. с предмет на доставка мастни киселини и амониев нитрат; 2 бр. фактури от доставчика "Д. 52" ЕООД в размер на 2 772,08 лв. с предмет на доставка ориз и боб; 6 броя фактури на "Ш. - 61" ЕООД с предмет на доставка ориз в чували по 50 кг.; 2 бр. фактури, издадени от "НИВИ" ЕООД с предмет на доставка амониев нитрат и по фактури, издадени от "ВНВ ТРАНС" ЕООД, подробно описани в РД, с предмет на доставка транспортни услуги. Административният съд е преценил РА като валиден акт, но се е обосновал, че при неговото издаване е допуснато нарушение на материалния закон. За да обоснове този резултат, АДмС - П. е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е приложените по делото писмени доказателства, в това число заключението на ССчЕ. Приел е за доказано, че издадените от "Д. 52" ЕООД, " ШЕРИ - 61" ЕООД, "НИВИ" ЕООД, "ВНВ ТРАНС " ЕООД, "НИК 97" АД документи, обективират реални облагаеми доставки. Позовал се е и на практика на СЕС. К. е, че е налице и последваща реализация на процесната стока, както и че липсват доказателства РЛ да е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки са свързани с данъчна измама. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществена доставки по фактури, издадени от "Д. 52" ЕООД, "ШЕРИ - 61" ЕООД, "НИВИ" ЕООД, "ВНВ ТРАНС " ЕООД "НИК 97" АД. Касаторът счита за неправилен и необоснован изводът на съда, че фактурите на горепосочените дружества удостоверяват реално възникнали стопански операции. Твърди, че е недоказан произходът на стоките при доставчиците, обезпечеността им - наличие на работници, наети складове, ДМА, индивидуализирането и фактическо предаване стоките на ревизираното дружество, транспортирането им. Настоящият състав на касационната инстанция приема възприетата от съда фактическа обстановка за съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, представени както от преките доставчици, от ревизираното дружество, така и "К. Б." във връзка с последващата реализация на стоките, приложимите правни норми, а така също практика на СЕС. П. е стигнал до извод за реално осъществени доставки по спорните фактури. В т. 25 от решение на СЕС по дело С-18/13 /М. П./ е прието, че материалноправните предпоставки за да се ползва правото на приспадане на ДДС са тези, съдържащи се в чл. 168, буква а) от Директива 2006/112, а именно необходимо е заинтересованият да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице." Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано получаването на съответната доставка. За да възникне данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, изискуемост на данъка и задължението за начисляването му в издадена от доставчика фактура, следва услугата да е извършена. Член 69, ал. 1 ЗДДС изисква доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. СЕС приема в своята практика, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, защото упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., G. H. (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. (C-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973), цитирани и от първоинстанционния съд. В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Следва да се посочи, че в обсъждания казус, предмет на сделките са родово определени вещи и за да е налице доставка по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, е необходимо да бъде установено прехвърлянето на вещта и овластяването на получателя /РЛ/ да се разпорежда фактически с нея като собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. От друга страна установяването на произхода на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. Невъзможността да бъде доказан произхода на стоката не обуславя извод, че стоката въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка и съответно, че ревизираното лице не е получило реални доставки на тази стока. Също така липсата на трудов ресурс и на ДМА при доставчиците не може в случая да бъде единствения аргумент за неосъществена стопанска операция. Предмет на процесните доставки са боб, ориз амониев нитрат и мастни киселини. Доставените количества ориз и боб от "Д. 52" ЕООД и "Ш. - 61" са пакетирани в разфасовки по 1 кг в цех за пакетиране на фирма "Г и С Комерс" ЕООД, като материалите за пакетирането и транспортните разходи по реализацията на тези стоки са били за сметка на РЛ. Установено е също така, че количествата стоки предадени за пакетиране, отговарят на закупените количества по процесните фактури, за което обстоятелство са били съставяни приемо - предавателни протоколи. Пакетирането е извършено в цех за пакетиране на "Г и С Комерс" ЕООД, съгласно договор за ишлеме от 25.03.2013 г., сключен с РЛ, което заплаща по 0,07 лв. на кг. пакетирана стока. Разходите по пакетирането са осчетоводени от "В. К. 1" ЕООД по сметка 602 Разходи за външни услуги, аналитична партида "Ишлеме". Органите по приходите са извършили насрещна проверка на К. Б. ЕООД, при която е потвърдено получаването на пакетирани стоки. Транспортирането им до склада на К. Б. в с. С. е за сметка на РЛ и е извършен от "ВНВ Транс" ЕООД, /отразен като разход по сметка 602 Разходи за външни услуги, Аналитична партида 2 "Транспорт"/. Неоснователни са доводите в жалбата, че процесните стоки не са индивидуализирани, съответно предадени на получателя "В. К." ЕООД. При покупката на стоките по процесиите доставки, са били съставяни вторични счетоводни документи, като при всяка доставка е бил подписван приемо- предавателен протокол, а при доставките от Ш. 61 ЕООД към всяка фактура има стокова разписка и търговски документ за произход на стоките. В този смисъл е констатацията на в. л по т. 2 от ССчЕ. В с. з. от 22.04.2015 г. юрк. Г. е заявила, че е запознала с документите, няма възражения по тях, не ги е оспорила по реда на чл. 193 ГПК. Тези документи притежават доказателствена сила, правилно са ценени поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Закупените мастни киселини и амониев нитрат директно са препродадени. Записванията в баланса и по отделните аналитични и хронологични /счетоводни/ сметки за отделните видове доставени стоки съответстват на записванията в издадените от посочените по горе преки доставчици първични и вторични счетоводни документи. Отчетените приходи от продажби участват във формирането на облагаемата печалба за 2012 и 2013 г., като за 2012 г. реализираният приход от продажбата на процесиите стоки е единствен за отчетната година, без приходната администрация да е извършила корекция на декларираните ФР за 2012 и 2013 г. включително и на приходите от реализацията на процесните стоки. Относно последващата реализация на амониев нитрат към клиент AGROIL E. P, ответникът по касация е представил фактури, включително такива за транспорт, издадени от фирма "ВНВ Транс" ЕООД и придружаващите я товарителница, пътен лист и ЧМР, както и потвърдително писмо, съгласно изискванията на ЗДДС. По време на ревизионното производство приходните органи са направили проверка в информационната система на НАП, установявайки, че гръцкият клиент е декларирал доставките й, че са спазени изискванията на чл. 45 от ППЗДДС. Мастните киселини са били продадени на фирма "Б." ООД, като транспорта е за сметка на клиента. Организацията на счетоводната отчетност дава възможност за проследяемост на движението на процесиите стоки по аналитичните партиди. От данните по делото безспорно се установява прехвърлянето на правото собственост върху стоките, както и последващата им реализация. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, липсва законово основание за отказано на правото на данъчен кредит. Не е доказано участието на РЛ в данъчна измама. Обжалваното решение е правилно, не е засегнато от пороците, релевирани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора, в полза на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация също не трябва да бъдат присъдени разноски, защото не са претендирани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,