Решение № 203 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14648/2012 г.

Решение № 203 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14648/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анна Калтакян против решение № 5815 от 01.11.2012 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 8561/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Анна Калтакян против решение № 617 от 15.08.2012 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се уважи жалбата срещу административния акт. Конкретните оплаквания са, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и доказателства, както и е изложил вътрешнопротиворечиви мотиви. Ответникът - председателят на ДАБ не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С обжалваното пред административния съд решение на ДАБ е прието, че молбата на г-жа Калтакян за закрила е последваща, седма по ред, като предходните производства, образувани по нейни молби са приключили с влезли в сила административни решения. Констатирано е, че молителката е влязла легално на територията на РБългария през 1996 г. заедно със съпруга си и непълнолетните си тогава двама сина, като през 1997 г. в България се ражда и третият й син, който е гражданин на Армения. Установено е, че с указ на вицепрезидента на РБългария на първите двама сина на молителката е предоставено българско гражданство, третият й син е в производство по предоставяне на закрила по ЗУБ, а съпругът й е с приключило административно производство. Прието е, че молбата за закрила по ЗУБ е мотивирана с причини, изложени и в предходни административни производства-здравословни проблеми на молителката, интегрирането на семейството й в обществото и проблеми на съпруга й в Армения. Административният орган е приел, че посочените причини са от личен характер и са извън предмета на закрила по ЗУБ. Административният орган е анализирал обстановката в Армения въз основа на справка от 19.04.2012 г., дадена от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фон" приемайки, че в Армения не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението на ДАБ, преценявайки същото като законосъобразно. Приел е, че несъгласието на жалбоподателката е насочено към изводите на ответника за липса на материалноправните предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут, но жалбата й е неоснователна, тъй като жалбоподателката не е твърдяла спрямо нея да е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел за установено, че административният орган е направил и обоснована преценка за ситуацията в държавата на произход на жалбоподателката. Обжалваното решение е правилно. Причините, сочени от жалбоподателката, поради които иска закрила по реда на ЗУБ са извън предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от посочения закон при наличието на които тази закрила се предоставя. Както правилно е приел административният съд нежеланието на жалбоподателката да се завърне в страната си на произход е в резултат на нейна лична преценка, а не на обективни обстоятелства, свързани с държавата й на произход. Продължителното (16 г.) пребиваване на жалбоподателката в страната, пребиваването на семейството й в България, желанието й да продължи започнатото образование на едно от децата си в страната са все причини, които са извън приложното поле на защитата, която може да се предостави съгласно ЗУБ. В чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, законодателят е предвидил възможността за предоставяне на хуманитарна закрила и по други причини от хуманитарен характер, но както е посочено в решение № 6211 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2012 г., тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната, каквито в случая не се сочат. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд