Решение № 1662 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13727/2012 г.

Решение № 1662 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13727/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к ДНСК, срещу решение № 4967/10.09.2012 г., постановено по адм. д. № 4317/2011 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № РД-14-31/08.04.2011 г. на н-к ДНСК. Ответникът, "Устрем 55" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Самоков, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Устрем 55" ЕООД Заповед № РД-14-31/08.04.2011 г. на н-к ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "оформяне на тераса с помещение под нея към бунгало № 2", изпълнен в поземлен имот № 536, до яз. "Искър", м. "Ушите", район "Панчарево". За да постанови решението си, съдът приел, че не е възможно идентифицирането на строежа, тъй като жалбоподателят притежава в имота 5 бр. бунгала, както и че е налице акт за узаконяване, издаден след изпълнението му, поради което не е налице незаконен строеж и поради това заповедта е незаконосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че за поземлен имот № 536 е одобрен ПУП - план за застрояване, с отреждане за база за отдих и селски туризъм, през 2003 г. В същия имот жалбоподателят по покупко-продажба притежава 5 бр. бунгала, за които от дружеството е подадено заявление по реда на § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ за узаконяването им. Във връзка с това заявление е издадена скица виза за заснемане на строежа /пет броя бунгала/, същият е заснет с изготвяне на инвестиционен проект, който е одобрен и въз основа на него е издаден Акт за узаконяване № 037/31.08.2005 г. на главния архитект на община гр. Самоков за 5 бр. бунгала. Проектът-заснемане и актът за узаконяване, издаден въз основа на него, не са оспорени и са влезли в сила, като са в сила и към момента на издаване на процесната заповед. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че извършеното строителство на тераса и оформено помещение под нея, съответствува на одобрения проект-заснемане, поради което актът за узаконяване се отнася и за процесния строеж. С оглед изложеното при правилно прилагане на закона съдът е приел, че не е налице незаконен строеж, тъй като същият е узаконен след проведена процедура по § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ. Оспорването на проекта-заснемане и на акта за узаконяване за процесния строеж в настоящето производство, след като са влезли в сила, е недопустимо. По тези мотиви решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, твърдяни в касационната жалба. Не са налице отменителните основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно е решението в мотивната му част, с която е прието, че не е възможно индивидуализирането на строежа, което е в противоречие на събрания доказателствен материал и на заключението на вещото лице, но тези неправилни изводи, не водят до отмяна на решението, което е валидно допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК