Решение № 275 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2008 г.

Решение № 275 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Митнически пункт "Пристанище Варна" гр. Варна, чрез пълномощника юрисконсулт Боян Игнатов против решение № 933/30.06.2008 г., постановено по адм. дело № 2626/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено Решение № 9300-1272/22.10.2007 г. на началника на МП "Пристанище Варна" относно определените на "Агрокемикъл" ЕООД като дължими за вземане под отчет митни сборове в размер на 4757 лв. по ЕАД № 2005/4-735/8.02.2006 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че спорните възнаграждения, дължими от "Агрокемикъл"ЕООД на "Клакстън"ООД, са пряко свързани с доставката на стоката по посочения ЕАД и представляват възнаграждения за посредничество по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за митниците (ЗМ), поради което с решението на началника на МП правилно е определена нова митническа стойност и съответно задължение за доплащане на ДДС. По съображения в този смисъл касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против решението на митническия орган, а при условията на евентуалност - делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - "Агрокемикъл" ЕООД - гр. Асеновград, представляван от управителя Веселин Пенев оспорва жалбата. В писмено възражение и бележки от пълномощника адв. М. Лулчева се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Заинтересованата страна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отменил решението на митническия орган като е приел, че се касае за гаранционна услуга, а не за комисионно или посредническо възнаграждение, поради което няма основание за увеличаване на митническата облагаема стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗМ. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отменено Решение № 9300-1272/22.10.2007 г. на началника на МП "Пристанище Варна", с което на "Агрокемикъл" ЕООД са определени като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължимите митни сборове - ДДС в размер на 4757 лв. по ЕАД № 2005/4-735/8.02.2006 г. За да постанови това решение съдът е приел, че на 8.02.2006 г. в МП "Пристанище Варна" жалбоподателят "Агрокемикъл"ЕООД е предявил за оформяне на режим внос стоката по посочения ЕАД, като дължимите митни сборове са изчислени съобразно представената при декларирането търговска фактура № 22540/16.01.2006 г. При извършената последваща проверка от митническите органи е установено, че "Агрокемикъл" ЕООД е сключило договор № 11/17.04.2002 г. с "Клакстън" ООД, САЩ относно услугата по предоставяне на гаранционна отговорност за изплащане на негови задължения за доставени стоки от други търговски дружества, за което са издадени съответни фактури. Относно възнагражденията, дължими по договора митническите органи са приели, че са пряко свързани с доставката на внесените стоки, не представляват възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал. 4 ЗМ и следва да бъдат включени в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗМ, вр. чл. 35 ЗМ. Съдът е анализирал клаузите на т. 1.1 и т. 1.2 от договор № 11/ 17.04.02 г., изменен с анекс № 1 от 20.08.2005 г., като е приел, че по т. 1.1. са уговорени посреднически услуги, а т. 1.2 има за предмет поемане на всички рискове от неплащане на задължения на възложителя към "Мактешим-Аган", Израел, възникнали след 20.08.2005 г., към "Дау Агросайънсис" ЛТД, възникнали след 29.12.2001 г., както и изплащането на задълженията, когато погасяването им в срок не е възможно. В издадените фактури от "Клакстън" ООД като основание за плащане са посочени гаранционните задължения по договор № 11/17.02.2002 г., т. е. предмет на доставката е престацията, определена в т. 1.2 от договора, чието съдържание не се покрива със съдържанието на комисионния договор, уреден в чл. 348 и сл. ТЗ, нито с фигурата на търговски посредник по смисъла на чл. 49 и сл. ТЗ, поради това че в случая липсват същностните характеристика на комисионния договор и посредническото, изразяващи се в постигане на определен резултат. Поетото насрещно задължение по договора е за погасяване на възникнало за контрагента задължение за плащане спрямо определен негов доставчик в посочения период от време, т. е. то има за цел изпълнение на задължения по договор, по който задължилият се да плаща не е страна и чието задължение възниква при неизпълнение в срок от страната по договора за доставка и по същество цели да обезпечи изпълнението на поети с договора задължения. Съдът е приел, че се касае за ненаименован договор, уреждащ предоставяне на гаранционна услуга, който по съдържанието си не попада в нито една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗМ, регламентиращ изчерпателно случаите, в които определянето на митническата стойност съгласно чл. 35 ЗМ подлежи на коригиране, включително и тази по чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗМ, поради което неправилно възнаграждението е прибавено към митническата стойност на стоките по посочения ЕАД. Съдът се е позовал на ал. 3 на чл. 38 ЗМ, според който при определяне на митническата стойност към реално платената или подлежащата на плащане цена не могат да се правят други добавки, освен предвидените в този член. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил относимите по спора доказателства, както и доводите на страните и въз основа на тях е направил обосновани фактически и правни изводи. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните факти и обстоятелства са правилно установени и отразени в обжалваното решение, възпроизведени накратко по-горе. Спорът по делото е правен и е свързан с характера на плащането по фактурите, издадени от "Клакстън" ООД, като се свежда до отговора на въпроса дали това плащане представлява възнаграждение за посредническа услуга и съответно дали е налице основание по чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗМ да се прибави към реално платената или подлежащата на плащане цена за внесените стоки по чл. 35 ЗМ при определяне на митническата стойност. Отговорът даден от първоинстанционния съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Според т. 9.2 от Договор № 11/17.04.02 г., сключен между "Агрокемикъл" ЕООД като възложител и "Клакстън" ООД като изпълнител, относно предоставените услуги от изпълнителя за обезпечаване и гарантиране плащанията на възложителя към "Мактешим-Аган", Израел и "Дау Агросайънсис" ЛТД за реализираните през една календарна година доставки на стоки, възнаграждението ще се определя годишно в размер на 9% на база на реализираните доставки към възложителя от "Мактешим-Аган" и "Дау Агросайънсис" ЛТД, изчислени до 30.12. на всяка година. В обсъжданите фактури, издадени от "Клакстън"ООД на "Агрокемикъл" ЕООД, изрично е посочено, че плащането е във връзка с гарантиране на задължения по договор № 11/17.04.02 г. Към фактурите има справки за дължимото възнаграждение по признати гаранции върху задълженията на "Агрокемикъл" ЕООД съгласно договор № 11/17.04.02 г. за периода 01.01.06 г. - 30.12.06 г., като са посочени конкретни фактури за доставки, включително и фактура № 22540/16.01.2006 г., и съобразно тяхната стойност е определено възнаграждението в размер на 9%. Това възнаграждение е различно от възнаграждението, уговорено в т. 9.1. от договора, което е за посредническите услуги и което е еднократно в размер на 10.5 % от стойността на доставките през първата година на договорните взаимоотношения между възложителя и всеки нов контрагент. Поради изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че плащането по фактурите, издадени от "Клакстън" ООД не представлява възнаграждение за извършени посреднически услуги по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ, а е плащане във връзка с осъществената от "Клакстън" ООД гаранционна дейност. В чл. 35, ал. 5 от ЗМ е посочено, че действия, включително маркетингови, предприети от купувача за негова сметка, различни от тези, за които е предвидена корекция в чл. 38, не следва да се смятат за косвено плащане на продавача даже и когато те могат да се разглеждат, че са в полза на продавача или са били предприети в резултат на споразумение с него и разходите за тях не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена. Поради изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 325 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 030645 от 15.12.2008 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение