Решение № 592 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4347/2015 г.

Решение № 592 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4347/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Радомира Петрова Минчева в качеството на ЕТ "Мираела - Радомира Минчева" чрез процесуалния й представител, срещу Решение № 311/18.02.2015 г. по адм. д. № 3517/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, 8-ми с-в, в частта му, с която жалбата на лицето срещу РА № 171400535/09.07.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 588/16.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, е оставена без уважение. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, като са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила. Изразява становище, че неправилно е приложена разпоредбата на § 35 от ПЗР на ДОПК, както и че липсва материална компетентност за органа, издал РА и поради нарушаване пределите на териториалния обхват на компетентността. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Ответната страна - Директорът на Д "ОДОП"-Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Съдът приема за установено, че РА е нищожен, тъй като при повторното провеждане на ревизионното производство не е налице провеждане на нова ревизия. Органите по приходите неправилно са приложили § 35 от ПЗР на ДОПК и РА е издаден от некомпетентен за това орган, определен съгласно редакцията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК след изменението й. Заповед № 1202930/22.08.2012 г. слага началото на ревизията. Сега оспореният РА е издаден при повторно провеждане на ревизионно производство във връзка с Решение № 301/11.07.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 171204517/3.04.2013 г. издаден на лицето и е върната преписката на териториалния директор на ТД на НАП - Варна за възлагане на нова ревизия. РА е нищожен поради неспазване на разпоредбите на § 35 от ПЗР на ДОПК - в сила от 1.01.2013 г. и приложимата разпоредба на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. След изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионните актове се издават съвместно от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Съгласно § 35 от ПЗР на ДОПК, този ред не се прилага по отношение на висящи ревизионни производства - такива, които вече са започнали. Висящите производства се довършват по стария ред - този по чл. 119, ал. 2 в сила до 31.12.2012 г., който предвиждаше издаването на РА да се извършва от орган, определен с нарочна заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО), издадена от органа, който е възложил ревизията. РА предмет на спора е издаден във връзка с ревизионно производство, започнало през 2012 г. и към датата на изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е било висящо. Обстоятелството, че настоящата ревизия е повторна, е видно изрично от констатациите в самия РА и е възприето и от съда в обжалваното сега решение. Въпреки това и в явно противоречие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА е съставен съвместно от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, без да е издадена заповед за определяне на компетентен орган за издаване на ревизионния акт. Ревизионният акт в случая е следвало да бъде издаден от орган по приходите, определен с нарочна заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, издадена от органа, който е възложил ревизията. Т. е. органът, който в настоящия случай е възложил ревизията, е следвало да издаде ЗОКО, с която да определи органа, който да издаде ревизионния акт. Този орган обаче не е притежавал компетентност за издаване на ревизионния акт. В конкретния случай липсва заповед за определяне на компетентен орган. Липсата на компетентност е особено съществен порок на административния акт, който винаги води до нищожност, тъй като прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Практиката на Върховния административен съд е категорична, че при административния контрол, при който решаващият орган упражнява правомощието по чл. 155, ал. 4 от ДОПК, след отмяната на първоначално издадения ревизионен акт не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия. Според константната практика на ВАС, не може да има никакъв спор, че в тези случаи е налице единно ревизионно производство, както и че заповедта за възлагане на новата ревизия, издадена след отмяната на първоначално издадения акт, не променя факта, че производството е висящо. В този смисъл са множество решения на ВАС /списъкът не е изчерпателен/: Решение № 2417 от 19.02.2014 г. по адм. д. № 8322/2013 г., VIII отд. на ВАС; Решение № 4742 от 7.04.2014 г. по адм. д. № 10667/2013 г., I отд. на ВАС; Решение № 9199 от 2.07.2014 г. по адм. д. № 15238/2013 г., I отд. на ВАС; Решение № 9206 от 2.07.2014 г. по адм. д. № 15526/2013 г., I отд. на ВАС; Решение № 11186 от 31.07.2013 г. по адм. д. № 262/2013 г., I отд. на ВАС; Решение № 2704 от 26.02.2013 г. по адм. д. № 8387/2012 г., VIII отд. на ВАС. По прилагането на § 35 от ПЗР на ДОПК също е налице вече трайна, еднаква и непротиворечива практика на ВАС - примерно: Решение № 6374/1.06.15 г., II-ро отд.; решение № 8281/6.07.2015 г., II-ро отд.; решение № 7907/29.06.2015 г., II-ро отд.; решение № 7167/16.06.2015 г., II-ро отд.; решение № 5712/19.05.2015 г., VIII-мо отд.; Решение № 5521/14.05.2015 г. по адм. д. № 8556/14 г., I-во отд.; решение № 5525/14.05.2015 г. по адм. д. № 11439/14 г., I-во отд.; решение № 5510/14.05.2015 г. по адм. д. № 2265/2015 г., I-во отд.; решение № 5435/13.05.2015 г., II-ро отд. Неоснователно е твърдението в жалбата, че съществено и определящо за компетентността на органите, възлагащи извършването на ревизия, е наличието на овластяване от компетентен за това орган независимо от мястото на работа на оправомощеното за това лице в структурата на териториалната дирекция. Именно във връзка с практиката на Административен съд - Варна да прогласява за нищожни РА, издадени от служители на ТД на НАП - Варна, чието изнесено работно място е различно от адреса на управление на ревизираното лице, бе постановено ТР № 4/2015 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСВАС, с което първоинстанционният съд се е съобразил. РА не е нищожен и на това основание. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, Второ отделение