Решение № 10149 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2020 г.

Решение № 10149 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Сто петрол" ЕООД, представлявано от управителя И. Деников, подадена чрез процесуален представител адв. Башлиева, против Решение № 287/18.02.2020 г., постановено по адм. дело № 637/2019 г. по описа на Административен съд - Б.. Със същото е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 0395451 от 13.05.2019 г., на Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. С. при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, и дружеството е осъдено да заплати на Национална агенция по приходите /НАП/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът необосновано е заличил свидетел, показанията на който са от решаващо значение за изхода на делото. Счита, че съдът незаконосъобразно е приел за необосновани твърденията за обективна невъзможност за осигуряване на връзка с НАП. Твърди, че неправилно е разпределена доказателствената тежест, като именно органите по приходите е следвало да докажат, че за неполучаването на информацията е отговорно дружеството. По подробно изложени в жалбата доводи иска отмяна на решението и отмяна на оспорената ЗНПАМ, алтернативно отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Ответникът – началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. С. при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № 0395451 от 13.05.2019 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. С. при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" ЗДДС спрямо "Сто петрол" ЕООД, гр. С., е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща с в гр. С., ул. "Д. К." .№..., както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 03.05.2019 г. при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла н § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находяща с в гр. С., ул. "Д. К." .№..., стопанисван от "Сто петрол" ЕООД, е извършено нарушение чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, а именно – дружеството не е изпълнило задължението си като лице извършващо продажби на течни горива от търговския обект да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива за съхранение в обекта, в който се извършва търговия с течни горива. При проверката е констатирано, че данни в НАП не са подавани от 14.09.2018 г. до момента на проверката 03.05.2019 г. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0395451/03.05.2019 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма при правилно приложение на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта му. Изложени са мотиви, че в конкретния случай, нарушението е индивидуализирано с подробни, ясни и конкретни фактически белези като същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Прието е, че надлежно е мотивиран срока, за който се налага процесната ПАМ, както и че при постановяване на заповедта не се е стигнало до нарушение на принципът на съразмерност заложен в чл. 6 от АПК. Решението е правилно постановено. Съгласно разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда и начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено че всяко лице извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а съгласно чл. 187 ЗДДС това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В процесния случай, релевантните по делото факти и обстоятелства са изяснени. От приложената административна преписка, безспорно се установява, че при извършена на 03.05.2019 г. проверка на търговския обект е констатирано, че търговеца извършва продажба на течни горива от търговския обект без да предава по дистанционна връзка на НАП, данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. Установено е, че данни в НАП не са подавани за периода от 14.09.2018 г. до 03.05.2019 г. Този факт, не се оспорва от "Сто петрол" ЕООД, като защитната им теза се изразява в това, че дружеството е било в обективна невъзможност да установи твърдяното нарушение. В настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице противоправно поведение, водещо до налагане на ПАМ. Приложените по делото доказателства безспорно доказват извършването на нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които изискват от обекта за продажба на течни горива да се подават данни на НАП за наличните количества горива в резервоарите на обекта. В конкретния случай извършването на нарушението е документирано с протокол за проверка, изготвен от двама инспектори по приходите и подписан на работещото в търговския обект лице. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Напротив, констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства. Следва да се споделят изводите на съда, че в заповедта са изложени достатъчно мотиви за налагане на принудителната административна мярка. Съдът правилно е преценил, че органът е мотивирал прилагането на определения ПАМ за срок от 14 дни. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи /значимост на нарушението, превенция на нарушения от този вид/ касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. В случая не се установява нарушението да е било отстранено – доказателства за това по делото не са ангажирани от оспорващия. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Следователно, освен проверката на посочените в конкретната материалноправна норма граници на оперативната самостоятелност, проверката за законосъобразност включва и спазването на принципите на административния процес и особено принципите на законност и пропорционалност /съразмерност/, регламентирани в чл. 4 и чл. 6 АПК. Конкретните факти по спора правилно са преценени от първостепенния съд като такива, обосноваващи продължителност на срока 14 дни, т. е. половината от максимално допустимия. Установено е неизпълнение на регламентирано в правна норма задължение от страна на търговеца в един значителен период от време. При положение, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за това, че е привел дейността си в съответствие с изискванията на наредбата преди или след издаването на оспорената заповед, не може да се приеме, че целта на мярката за преустановяване на нарушението, регламентирана в чл. 22 ЗАНН, не може да бъде постигната, нито, че срокът й е прекомерен и несъобразен с принципа на пропорционалност и с тежестта на нарушението. Разбира се принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК. В конкретният случай обаче, не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена, респ. че е нарушен цитирани принцип на АПК. Разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, респ. на чл. 3, ал. 3 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен контрол на извършваните доставки/продажби на течни горива от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения и преките данъци от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна. Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел - преустановяването на поведението, водещо до неподаване на данните по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС /каквато съгласно трайната съдебна практика на ВАС е и специфичната цел на процесната ПАМ, каквито са и целите по чл. 22 ЗАНН/ и привеждане на дейността в обекта в съответствие с посоченото нормативно изискване /а това още веднъж следва да се подчертае, че е доказано да е сторено към датата на издаването на Заповедта, вкл. и към приключването на устните състезания по делото/. Безспорно контролът от страна на НАП върху търговията с течни горива е засилен в сравнение с този върху търговията с други стоки и обхваща както доставките на гориво към търговеца, така и реализираните от него продажби, с цел предотвратяване укриването и невнасянето на данъци върху реализираните продажби, съответно реализираните приходи, и недопускане за продажба на течни горива с неясен произход. Както е посочено в мотивите на заповедта, именно поради изключително големия търговски интерес към течните горива като стока, с цел защита на държавния интерес, свързан с гарантиране постъпленията на реално дължимите данъци в него, законодателят е въвел специални изисквания при осъществяването на търговията с тях, и допълнителни задължения за търговците, свързани с отчитането и регистрирането на продажбите им. Неизпълнението на едно от тези задължения от страна на проверяваното лице, а именно задължението да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, а и следва да се посочи и други данни, чието подаване посредством същата тази връзка е нормативно регламентирано, възпрепятства проследяването на продадените количества горива, което от своя страна непосредствено води да негативни последици за фиска. Или възраженията в касационната жалба се възприемат като неоснователни, а съдебния акт като правилен и законосъобразен и нестрадащо от релевирания касационен порок, следва да бъде оставен в сила. Неоснователни са доводите в касационната жалба, относно недопускането на разпит на сервизния техник обслужващ дружеството и заличаването му от списъка на свидетели. Административния съд правилно е преценил, че делото може да бъде решено без да бъде разпитан посоченият свидетел. В процесния случай, не е възможно чрез разпита на сервизния техник да бъдат установени твърдените от дружеството факти, че за периода от 14.09.2018 г. до 03.05.2019 г. са предавани данни в НАП, но същите не са получени. Не това е и доказателственото средство посредством което следва да бъде установено и твърдението за отстраняване на нарушението преди налагането на спорната ПАМ. От представените констативен протокол и протокол за демонтаж на фискална памет също не могат да се установят твърдените от страната факти, че неподаването на данни в НАП се дължи не на действие или бездействие на дружеството. Събирането на други относими доказателства не е било поискано от жалбоподателя. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора относно разпределението на доказателствената тежест. В случая доказателствената тежест е правилно разпределена видно от протокол от съдебно заседание от 27.11.2019 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на НАП /по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение