Решение № 13673 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6392/2009 г.

Решение № 13673 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6392/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Димитър Ганчев от гр. Варна, подадена от адв. Киряков срещу решение № 33 от 12.01.2009 г. по адм. д. № 178/2007 г. на Варненски окръжен съд. В жалбата не се съдържат конкретни касационни основания за отмяна на решението, а се излагат доводи по същество, идентични с тези, наведени пред окръжния съд. Твърди се, че не са съобразени редица нарушения по чл. 195 ЗУТ и констатиране на незаконно премахване на съществуващия балкон, както и изискването по чл. 20, ал. 1 от ЗПКМ. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът Емил Деров, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението на окръжния съд като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално недопустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-10-67/27.12.2006 г. на началника на РДНСК - Варна, с която по реда на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ е потвърдено като законосъобразно Разрешение за строеж № 156/06.11.2006 г. на главния архитект на Община Варна за "възстановяване на балкон на втори етаж към вътрешната фасада на сградата", в ПИ 13,кв. 438 по плана на 4-ти м. р. на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. "Херман Шкорпил" № 5. Установено е по делото, че разрешените строителни работи касаят изграждане на нов балкон, идентичен с премахнатия такъв поради естествено износване и опасност от самосрутване в сграда в режим на ЕС, която е паметник на културата. Обсъдени са подробно всички доводи на страните и събраните по делото доказателства във връзка с констатациите на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза, от които е установено съответствие на процесното разрешение за строеж с изискванията по р. III, гл. 8 от ЗУТ и предписанието на НИПК по писмо № 3048/30.10.2006 г. В същото е визирано, че възстановяването на балкона следва да е в размери и външен вид, аналогичен на балконите на къщата-близнак, с оглед запазване симетрията на сградата. От заключението на експертиза е установена и липсата на нарушения на техническите правила и норми по ЗУТ при издаване на процесното разрешение на строеж, като съдът е кредитирал и обсъдил заключението във връзка с наличните по административната преписка доказателства. Доводите на жалбоподателя относно заоблеността на новоразрешения за изграждане балкон и размерите му, вкл. и подмяната на конзолите, обосновано са възприети от съда за неоснователни, тъй като разрешението за строеж е съобразено изцяло с представено становище от инженер-конструктор и указанията дадени в писмо № 048/30,10,2006 г. на НИПК. Безспорно е установено от експертизата, че предвидения за изграждане балкон е с правоъгълна форма, както и съществуващия симетрично на къщата-близнак балкон и с размери с минимални разлики, а именно: широчина от 1.38 м за съществуващия балкон и 1.34 м за проектирания и светла площ от 1.20 м за съществуващия срещу 1.15 м за проектирания, а разликата в дължината е изцяло в полза на съществуващия балкон, като предвидените конзоли под балкона са декоративни. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Неоснователен е единствения касационен довод по касационната жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, поради неприемане като предмет на проверката за законосъобразност на разрешението за строеж, а само на заповедта на РДНСК. Видно от подробните мотиви на обжалваното решение, съдът е провел цялостен контрол за законосъобразност - основанията за издаване на разрешението за строеж, процедурата и съответствие на разрешението с указанията на НИПК, предвид статута на сградата, т. е. контрола за законосъобразност е проведен именно по отношение на първоначалния административен акт - разрешението за строеж, обратно на твърденията на касатора. Подробно изложените в касационната жалба доводи за самоволно премахване на балкона, последващите от това вреди за жилището на първия етаж, допуснати нарушения при изготвяне на Констативен акт от 12.10.2006 г. и нарушена процедура по чл. 195 ЗУТ са ирелевантни в настоящето производство. Същите касаят исково производство, в първата си част, а по отношение на процедурата по чл. 195 ЗУТ, освен, че такава въобще не е провеждана /балкона е съборен без акт по чл. 195/, то това е самостоятелно административно производство, неотносимо към законосъобразността на разрешението за строеж и контрола върху него по реда на чл. 216 ЗУТ. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила като законосъобразно, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК