Решение № 13942 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7596/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Национална Агенция за приходите срещу решение 8401/12.06.2024 г. по адм. дело 2019/2024г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на оспорвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението на АССГ и отхвърляне на предявените искове, в режим на евентуалност иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение на ответната страна. Ответникът Фасилити Сървисиз ЕООД , в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение, като представя списък на разноските. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на Фасилити Сървисиз ЕООД против Националната агенция за приходите, с която е предявен иск за имуществени вреди в размер на 900,00 лева, представляващи платено възнаграждение за правна защита в производството по издаване и обжалване по административен ред на ревизионен акт (РА) Р-22002323001643-091-001/29.09.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, отменен с Решение 1784/19.12.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП (ДОДОП), ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба 23.02.2024 г. до окончателното й плащане. От фактическа страна административният съд е установил, че с решение на ДОДОП, посоченият в исковата молба РА са били отхвърлени изводите на ревизиращия екип за липса на основание за приспадане на данъчен кредит за ДДС за 2022 г. и 2023 г., в общ размер на 4 144,52 лева, като вместо определените с РА задължения по чл. 68, ал.1, т.1 и ал.2, вр. чл.69, ал.1, т.1, вр. чл.70, ал.5 ЗДДС и отказ на същото основание за възстановяване на ДДС в посочения по-горе размер, Ревизионният акт е бил отменен изцяло с указания за възлагане на нова проверка по реда на чл.129, ал.2, т.2 ДОПК за издаване на АПВ. Съставът на първоинстанционния съд е коментирал наличието на договор за правни услуги, сключен между ищеца и Адвокатско дружество "Джулева и Аврамов", с представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по същия договор по банков път преди провеждане и приключване на административното оспорване. Коментирани като доказателства в подкрепа на исковата претенция са били фактура 1106/09.10.2023г. за размера на спорната сума, платежно нареждане за извършен банков превод, изявлението в самия договор за правна помощ, че плащането е извършено. Позовал се е на ТР 6/2012г. по описа на ВКС и е извлякъл аргументи от по-силно основание. Съдът е взел предвид и това, че подадената жалба пред по-горестоящия орган е подписана от упълномощен адвокат, приета е за разглеждане и Директорът на Дирекция ОДОП се е произнесъл по същата, приемайки упълномощаването за редовно. В тази връзка Съдът е приел, че така предявената искова претенция е основателна и доказана в пълния й размер. Изложил е мотиви, че се претендират претърпени вреди, произтичащи от направени разходи в производството по административно обжалване на РА пред по-горестоящия орган, който впоследствие изцяло е отменен. Съдът е преценил, че доказаният размер на адвокатското възнаграждение е близък до минималния, предвиден за дела с материален интерес по Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на основание чл.8, ал.4, вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба, поради което е присъдил претенцията в тежест на НАП в пълния претендиран размер. Решението е валидно, допустимo и правилно. Производството по оспорване на ревизионен акт Р-22002323001643-091-001/29.09.2023г. се е развило по реда на ДОПК, като РА е бил изцяло отменен. Разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 ДОПК не уреждат въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред" на АПК. Налице е законова празнота както в ДОПК, така и в АПК относно понесените от страната разноски в ревизионното производство. Предвид обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение, представлява имуществена вреда, то на деликтно основание същата следва да бъде репарирана при отмяната на ревизионния акт, чрез ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, при условия, че извършването на тези разходи бива доказано. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Нормата на чл. 17, ал. 6 ДОПК също обективира възможност за задължените лица за да бъдат обезщетени за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Във връзка с установеното наличие на правно основание, макар и при условията на аналогия, предвид установената празнота в законодателството на страната, настоящият състав счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, за надлежно доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на НАП, визирани в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото е доказано по безспорен начин наличието на причинно-следствена връзка между отменения РА и реално извършените разноски за оспорването му по административен ред. Вярно е достигнатото в тази връзка заключение, че ако не е бил издаден незаконосъобразния Ревизионен акт, не биха били извършени имуществените разходи във връзка с ангажиране на правна помощ. Видно от представените към исковата молба доказателства, за извършените разходи е издадена фактура, представено е платежно нареждане по банков път, като размерът му е догорен между страните в представен по делото договор. Като основание на фактура 1106/09.10.2023г. е посочено, че се издава за обжалване на ревизионен акт пред административния орган, който предмет на фактурата изцяло съответства на този по представения договор за правна защита и съдействие, а цената по фактурата съответства на доказаната като изплатена по банков път сума. Не се спори, че именно на база административното оспорване на РА Р-22002323001643-091-001/29.09.2023г. е инициирано производството пред ДОДОП и е постановено решение 1784/19.12.2023г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, с което ревизионният акт е бил отменен изцяло. Не са доказани твърденията на касатора, за извършване на разходите по повод оспорване на друг административен акт. Ангажирането на адвокатска защита, въпреки липсата на задължение за такава, представлява форма на полагане грижата на добър търговец за обезпечаване успешния изход на спора. Налице е намаление в активите на ищеца, като причинените имуществени вреди се явяват пряка последица от незаконосъобразния Ревизионен акт, тъй като биха могли да бъдат избегнати единствено, ако същият не е бил издаван. Непосредственият им характер се установява от настъпването им по време, следващо противоправният резултат. С оглед пълната отмяна на оспорения РА и извършеният разход в размер обичаен за този вид производства, съдебният състав счита, че размерът на претендираното обезщетение следва да бъде присъден в цялост. Според указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и икономическият и правен контекст, в който той се вписва. В конкретният случай е необосновано твърдението на касатора, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и практически се явява средство за неоснователно обогатяване на ищцовата страна. Преценката, свързана с размера на претендираното възнаграждение е обвързана фактическата и правна сложност на спорното производство и произхождащите от това обстоятелство продължителност на производството, активност на процесуалния представител и др. В конкретния случай договореното и заплатено възнаграждения за процесуално представителство и оспорване на РА по административен ред не надхвърля обичайно присъжданите по размер такива по дела с подобен характер. Настоящият състав намира, че определеният и заплатен размер от 900,00 лева отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие и на нивото компетентност на процесуалния представител, който убедително е развил възраженията си и е съумял да постигне благоприятен за клиента си краен резултат. Основателността на главния иск обосновава извод за уважаване и на акцесорния за присъждане на законна лихва от момента на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата, както е потърсена от ищцовата страна. Като е достигнал до същите правни изводи при разглеждането на спора, първоинстанционният съд е постановил едно правилно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна в настоящото производство следва да бъдат присъдени разноски за настоящата съдебна инстанция без съобразяване на своевременно направеното от страна на касатора възражение за прекомерност, доколкото размерът им е значително под обичайно договаряния и присъждан от страна на съдилищата за този вид правни спорове. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,