Решение № 8393 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4208/2017 г.

Решение № 8393 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4208/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Г. Л. П. е подал касационна жалба срещу решение № 112/06.03.2017 г. по адм. дело № 994/2016 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказа по писмо № РД-13-681/02.11.2016 г. на началника на Общинската служба по земеделие-П. за издаване на скица на земеделски имот. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Началникът на Общинската служба по земеделие - П. е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че Г. Л. П. подал до Общинската служба по земеделие-П. молба № РД-13-681/30.08.2016 г. за издаване на скица на възстановения на наследниците на Г. И. П. с решение № 166/12.06.1995 г. на Общинската поземлена комисия - С. имот, представляващ нива от 12 декара, седма категория, находяща се в землището на град С., местността "Скумсале". С писмо № РД-13-681/02.11.2016 г. началникът на Общинска служба по земеделие - П. отказал издаването на скица. Отказът бил мотивиран с наличието на спор за материално право между заявителя, от една страна, Държавно горско стопанство - П. и Р егионална дирекция по горите-П., от друга страна. Указание за това били данните от извършеното геодезично измерване, според които възстановеният на наследниците на Г. И. П. имот в по-голямата си част попадал в имот 100002-дървопроизводителна горска площ, за нуждите на горското стопанство, вписан като частна държавна собственост. От правна страна съдът приел, че отказът на началника на Общинската служба по земеделие - П. е законосъобразен, тъй като по картата на възстановената собственост имотът, за който Г. П. поискал издаването на скица, е отразен като част от имоти, собственост на държавата и на О. С.. Според изложените мотиви, скица може да бъде издадена след като възстановеният имот бъде нанесен в картата на възстановената собственост, за да може скицата да е вярно извлечение от картата. Поради това административният съд отхвърлил оспорването на Г. П. срещу издадения отказ. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Административният орган няма основание да откаже извършването на поисканата услуга по съображения, че между заявителя, държавата и О. С. има спор за собственост. Г. П. е представил решение от 12.06.1995 г. на Общинската поземлена комисия, което го легитимира като един от собствениците на нива от 12 дка, седма с. категория, находяща се в местността "Скумсале". Собствеността върху земеделския имот е възстановена в стари реални граници, поради което имотът следва да фигурира в картата на възстановената собственост. По делото има данни, че през 2014 г. жалбоподателят е поискал отразяването на имота, но по искането му няма произнасяне. Съгласно чл. 3 от Наредба № 49 от 5 ноември 2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост общинската служба по земеделие по писмено искане на собствениците, съда или на други оправомощени органи и заинтересувани лица издава и заверява скици на поземлените имоти и заверява проекти за разделяне и обединяване на поземлени имоти от картата на възстановената собственост. Скицата на поземления имот е копие от картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към датата на издаването й съгласно данните в регистъра. След като имотът на Г. П. е идентифициран, макар и като част от площта на други, нанесени в картата, имоти, не може да се откаже издаването на скица. Правото на собственост на жалбоподателя като частно лице е равнопоставено на правото на собственост на държавата и общината, поради което началникът на Общинската служба по земеделие-Парагюрище не следва да се позовава на отразяването на имота в картата на възстановената собственост като част от имоти, собственост на държавата и общините. Административният орган не може да осъществява намеса в граждански правоотношения, каквото на практика е сторил, отказвайки без основание да издаде документ от значение за признаване на правото на собственост на заявителя. Скицата следва да се издаде съобразно идентифицираните граници на имота на жалбоподателя и разполагането му спрямо отразените в картата имоти, с оглед на данните, каквито съдържа картата на възстановената собственост към днешна дата. Нанасянето на имота в картата на възстановената собственост по реда на глава трета, раздел II от Наредба № 49 от 5 ноември 2004 г., евентуалното отстраняване на грешки в кадастралната карта въз основа на съдебно решение или въз основа на други документи, е въпрос, който не е част от това административно производство. Постановеното в обратния смисъл решение на административния съд е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразния отказ по писмо № РД-13-681/02.11.2016 г. на началника на Общинска служба по земеделие - П., а преписката по искането на Г. П. следва да се върне на административния орган за извършване на исканата административна услуга. Процесуалният представител на касационния жалбоподател е направил искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък. Направените разноски възлизат общо на 816,88 лева, от които 510,97 лева съгласно списък на разноските от 07.02.2017 г., представен по адм. дело № 994/2016 г. по описа на АС - П., включващ и разноските за производството пред Районен съд - П. по гр. дело № 4037/2016 г. и разноските пред Окръжния съд - П. по в. ч. гр. д. № 866/2016 г. Останалата част от претендираната сума - 305,91 лева включва разноските за заплатената държавна такса и адвокатското възнаграждение за касационното производство. Касационната инстанция намира, че в полза на Г. П. следва да се присъдят разноски в общ размер на 615 лева, от които 300 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.11.2016 г. ( стр. 17 от гр. дело № 4037/2016 г. на Районния съд - П.), 10 лева държавна такса, заплатена за производството по адм. дело № 994/2016 г. по описа на Административния съд - П. (стр. 36 ), 300 лева адвокатско възнаграждание по договор за правна защита и съдействие от 16.03.2017 г. и 5 лева държавна такса, заплатени за касационното производство пред Върховния административен съд. На жалбоподателя не се дължат разноски в размер на 200 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.12.2016 г. за осъществяване на процесуално представителство по вч гр. дело № 866/2016 г. по описа на Окръжния съд-П.. Общинската служба "Земеделие" - П. не е страна в това производство, образувано по частната жалба на Г. В. срещу определението на Районния съд-П. за изпращане на делото по подсъдност на административния съд. Разходът е направен по вина на жалбоподателя, който погрешно е внесъл жалбата си в съд, некомпетентен да се произнесе по нея. Не следва да се присъжда и сумата 1,88 лева, представляваща заплатените от касационния жалбоподател банкови такси, които не представляват съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд