Решение № 7991 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8160/2019 г.

Решение № 7991 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8160/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Б. Стойков от [населено място] против Решение № 77/09.04.2019 г., постановено по административно дело № 17/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № 1999/07.12.2018 г. на Кмета на Община Перник, нареждаща премахване на незаконен строеж "Второстепенна постройка", изградена в УПИ XVIII – 6541, кв. 195 по плана на [квартал], [населено място], отразена в Кадастралната карта на [населено място] с идентификатор 55871.507.371. 4. В касационната жалба и допълнителната такава се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се възприетите от съда фактически установявания и правните му изводи относно отсъствие на търпимост на строежа. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или алтернативно да се реши спора по същество като се отмени оспорената заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Русанов и адвокат Николаев, които молят да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна – Кмета на Община Перник чрез юрисконсулт К. Лефтерова оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор, които са в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят разноски в полза на общината. В. Стойкова, редовно призована, не се явява и не взема становище по спора. Представя писмени доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Перник е заповед, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на строеж, представляващ второстепенна постройка, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без разрешение за строеж, неотговарящ на условията за търпимост и подлежащ на премахване. Неоснователно се твърди, че съдът се е произнесъл без да изясни спорните въпроси от фактическа страна. Независимо, че не е била изслушана съдебно-техническа експертиза, по делото са представени достатъчно писмени доказателства, от анализа на които са установени релевантните факти. Местонахождението, видът, основните характеристики, конструкцията на процесната постройка, както и обстоятелството, че е била изградена през 1974 г. без разрешение за строеж, са обстоятелства, които са били установени в хода на административното производство и не са били опровергани от страна на оспорващите. Основният спорен въпрос е свързан с установяване на търпимост на процесния строеж, като с оглед периодът на изграждането му, правилно съдът е изследвал хипотезата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, при която строеж изграден до 7 април 1987 г., за който няма строителни книжа, се счита за търпимо, ако е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. Неоснователно се твърди в допълнителната касационна жалба, че към 1974 г., в ЗТСУ и ППЗТСУ не били разписани конкретни изисквания за разположението на допълващите постройки. Към този момент са действали Строителни правила и норми за изграждане на населените места, утвърдени от Комитета по строителството и архитектурата на Министерски съвет, обн. ДВ, бр. 75/08.09.1959 г. Видно от представените по делото скици е, че второстепенната постройка е разположена на вътрешната регулационна граница със съседния УПИ XVII-6544 /поземлен имот с идентификатор 55871.507.372/, като в този съседен имот липсва изградена сграда на калкан с процесната. С оглед на това си местоположение, второстепенната постройка не отговоря на правилата и нормативите, действали към 1974 г., както и по сега действащия закон. Съгласно чл. 60, ал. 1 и 3 от посочените по-горе Строителни правила и норми за изграждане на населените места, утвърдени от Комитета по строителството и архитектурата на Министерски съвет, постройки от този вид е следвало да отстоят най-малко на 3 метра от регулационните линии към съседите, или на страничната регулационна линия само ако покриват калканния зид на заварена сграда или със съгласието на собственика на съдебния парцел, изразено в нотариално заверено заявление. Представената в хода на настоящото производство декларация с нотариално заверени подписи на собствениците на съседния имот е неотносима, тъй като касае построяването на гараж от към улицата, какъвто е изграден /сграда, отразена в кадастъра с идентификатор 55871.507.371. 2, с предназначение – хангар, депо/, която сграда е различна от процесната. Не е спазено и изискването, разписано в сега действащия закон – чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно който постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот. Следователно, строежът като несъобразен с посочените по-горе строителни правила, не може да бъде квалифициран като търпим, респективно подлежи на премахване, тъй като е изграден без строителни книжа. Този извод може да бъде изведен и без необходимостта от специални знания, въз основа на разположението на постройката, което е установено посредством събраните писмени доказателства и неопровергано от жалбоподателите, поради което неоснователно е искането за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с цел изслушване на съдебно-техническа експертиза. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните с цел изясняване на спорните моменти, проведени са две съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Освен това, жалбоподателите изрично са заявили, че не желаят да бъде изслушвана експертиза, тъй като делото е изяснено и няма нужда от такава. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на процесуалния представител на Кмета на Община Перник за присъждане на разноски е основателно и следва да се присъди такова в размер на 100 лева, на основание чл. 25 а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,