Решение № 2868 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 328/2013 г.

Решение № 2868 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 328/2013 г., II о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Павлов Янакиев, против Решение от 29.10.2012 г. по адм. д. № 1549/2008 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, с което е оставена без уважение жалбата му против мълчаливия отказ на кмета на Столична община и Общинския съвет при Столична община да се произнесат по негово заявление вх. № 94 -Д-255/27.07.1999 г. От жалбата се извличат доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и за необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане Върховния административен съд да отмени оспореното решение и вместо него да постанови решение по съществото на спора. Ответниците - Кметът на Столична община и Столичен общински съвет, не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, за правилни изводите на решаващия съд за липсата на необходимост от развитието на обезщетително производство. За имота, предмет на претенцията няма открита отчуждителна процедура, същият на е включен в инвестиционната програма на Столичния общински съвет, поради което не са налице предпоставките за обезщетяването на жалбоподателят. Излага съображения за липсата на доказателства установяващи собствеността върху процесния имот. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество съдът приема следното:. Производството пред Софийски градски съд по адм. д. № 1549/2008 г. е било образувано по жалба на настоящия жалбоподател, против мълчаливия отказ на кмета на СО и СОС да се произнесат по заявление вх. № 94 -Д-255/27.07.1999 г., с което същият е направил искане за "провеждане на отчуждителна процедура и обезщетяването му" за отчужден през 1970 г. не по установения от закона ред от наследодателката му Люба Кръстева Янакиева, бивш жител на гр. Варна недвижим имот представляващ празно дворно място, находящо се в гр. София, ул. "Презвитер Козма" № 9, с площ за същият от 391.70 кв. м. С решението предмет на касационната жалба Софийския градски съд е оставил без уважение жалбата му. Приел е, че искането на жалбоподателя е било насочено към Столичния общински съвет за откриване на производство за отчуждаване на недвижимия имот на ул. "Презвитер Козма" № 9 и обезщетяването му с тристайно жилище. В тази връзка е посочил, че в съответствие с действащите териториални и устройствени закони към момента на подаване на заявлението, за отчуждаването на имоти собственост на физически лица се епредвиждала специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците, което предварително следва да бъде предвидено в инвестиционната програма на общината. Установил, че в случая не е налице започнала отчуждителна процедура и имотът не е бил включен в инвестиционна програма на общината за отчуждаване. Приел е още, че при режима определен със закона за териториално и селищно устройство, в сила от 01.06.1973 г., до измененията в ДВ бр. 124/1998 г. отрежданият по плана за обществени мероприятия нямат отчуждително действие. Необходимо е издаване и на нарочна заповед по чл. 98 ЗТСУ от кмета на общината въз основа на която да се извърши отчуждаването, с която да бъде у определен и начина на обезщетяьване на правоимащото лице, като получаването на обезщетение, не е елемент от отчуждителния ефект. На второ място е приел, че липсват категорични доказателства процесният имот е бил собственост на наследодателката на жалбоподателя Люба Янакиева. В представените нотариални актове като собственик на имота фигурира лицето Люба Александрова Найденова, при което липсва идентичност между имената на наследодателката на жалбоподателя и тази, на чието име по нотариални актове се води имота, предмет на искането за обезщетение. По изложените съображения с решението предмет на касационната жалба е оставил без уважение жалбата на Димитър Павлов Янакиев, срещу мълчаливия отказ на Кмета на Столична община и на СОС да се произнесат по негово заявление вх. № 94-Д-255/27.07.1999 г. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че постановеното от Софийския градски съд решение по делото е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На първо място, неправилно съдът е квалифицирал искането на жалбоподателя пред административния орган като искане за отчуждаването по реда на ЗТСУ (отм.) на наследствен недвижим имот и получаване на имотно обезщетение за същия имот. От жалбата депозирана пред първоинстанционния съд, от приложените доказателства по делото и от последващите разяснения на жалбоподателя в хода на производството пред първоинстанционния съд, Върховния административен съд приема, че претенцията на жалбоподателя не е за откриване по негова инициатива на отчуждително производство на наследствения му имот по реда на действалия към този момент ЗТСУ, респективно за неговото обезщетение по реда на същия закон, а се касае до искане за обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) за отнет без законово основание и не по установения от закона ред от държавата недвижим имот по чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСВОНИ), респективното за неговото обезщетяване. Със заявлението си с вх. № 94-Д-255/27.07.1999 г. същият, не е искал откриване на отчуждително производство по реда на ЗТСУ (отм.), както неправилно е възприел решаващия съд а е претендирал отмяната на отчуждаването по реда на цитирания по-горе реституционен закон за незаконно отнет от Столична община жилищен имот, собственост на наследодателката му Люба Янакиева. Уточнил е, че се касае за имот, находящ се в гр. София, ул. "Презвитер Козма" № 9 с обща площ по нотариални актове 391.70 кв. м. Посочил е, че парцелът без да бил отчужден по надлежния ред, действал към онзи момент и без правно основание през 70-те години е бил отнет от държавата от наследодателката му за изграждането върху него и върху други съседните парцели на жилищен блок "Млада гвардия" за нуждите на бивши възпитаници на общежитията за сираци от фашизма и капитализма "Млада гвардия", "Васил Коларов" и "Лиляна Димитрова". При тези твърдения, съдът е следвало да извлече правното основание от жалбата, а не да възприема буквално искането на жалбоподателя Димитър Янакиев пред административния орган, че се касае до негово искане за "провеждане на отчуждителна процедура с последващо обезщетение за незаконно завзет /заграбен/ от СО жилищен имот" като производството е следвало да бъде квалифицирано, като такова по цитирания по-горе обезщетителен закон. Това прави решението на Софийския градски съд постановено в нарушение на материалния закон и налага отмяната му. Тъй като по делото са събрани всички относими за правилното решаване на спора доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд следва да постанови друго решение по съществото на спора. От доказателствата събрани по делото Върховния административен съд се установява, че жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи едно от основните изисквания на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, че имота предмет на претенцията за който твърди, че е отнет без законово основание или е отчужден не по установения законов ред от държавата, респективно от Столична община през 1970 г., е бил собственост на наследодателката му Люба Кръстева Янакиева. Съдът е дал указания на жалбоподателя да индивидуализира процесния имот и представи надлежни писмени доказателства, че същият по описания в чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ начин, незаконно, не по установения от закона ред през посочения период от време е бил отнет от наследодателката му Люба Янакиева Кръстев. В отговор на дадените указания Димитър Янакиев е представил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.02.1925 г., в който като съсобственици на 764 кв. м. от нива, цялата с площ от 3.6 дка. в землището на Долни Лозенец, при описаните в него съседи, са посочени А. Г. Геуновъ и Люба Александрова Найденова, от които имот същата притежава 382 кв. м. Представен е и втори нотариалния акт № 188, т. ХIII, р. 3388, д. № 3077/1943 г. на нотариуса при Софийския областен съд за придобити от Люба Александрова Найденова, а по втори съпруг Люба Павлова Димитрова по регулация 9.70 кв. м., придадени към собственият й парцел Ха-17 от кв. 152 по плана на гр. София, м."Лозенец", при описаните в акта съседи. Представено е и удостоверение за смъртта и наследниците № 1920/12.11.1994 г. от което се удостоверява, че жалбоподателя Димитър Павлов Янакиев е син на Люба Кръстева Янакиева, бивша жителка на гр. Варна. От така приложените към делото писмени доказателства, не е установен факта имотът описан в двата нотариални акта да е принадлежал на наследодателката на жалбоподателя Люба Кръстева Янакиева. Собственик на имота по силата на представените писмени доказателства е Люба Александрова Найденова, а по втори съпруг Люба Павлова Димитрова. При тези обстоятелства, жалбоподателят не установява изискуемото се по чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ обстоятелство, имота за който се претендира обезщетение да е отнет от наследодателката му Люба Кръстева Янакиева, без законово основание или не по установения от закона ред в изискуемият се от закона срок от време. При тези обстоятелства същият, не установява активната си легитимация и обстоятелството, че попада в кръга на лицата, имащи право да искат обезщетение по реда на ЗОСОИ. Това прави подадената от него жалба, срещу мълчаливия отказ на Кмета на Столична община и на СОС неоснователна, което налага отхвърлянето й като такава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд-второ отделение