Решение № 4068 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2015 г.

Решение № 4068 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2682 от 16.04.2015 г., постановено по административно дело № 9/2015 г., Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Васил Георгиев Божков и Ангелина Георгиева Божкова, двамата от гр. Дупница, срещу решение № РО-864 от 22.11.2013 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София-град), с което е потвърдено разпореждане № 15811 от 9.08.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала с наследодателя им Георги Василев Божков на 5.06.2013 г., не е приета за трудова. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Васил Георгиев Божков и Ангелина Георгиева Божкова, действащи чрез пълномощника адв. София Николова. Касаторовият процесуален представител поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторите молят решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да бъде постановено решение по същество, с което декларираната злополука с наследодателя им да бъде призната за трудова. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град, чрез надлежно упълномощения главен юрисконсулт Евелина Вълева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което моли последното да бъде оставено в сила. Другият касационен ответник - "Техтийм" АД гр. София, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - София-град правилно е установил фактическата обстановка по делото. Георги Василев Божков е работил на длъжността "огняр" по трудов договор с "Техтийм" АД, с място на работа Парокотелна централа (ПКЦ) в "Балканфарма Дупница" АД гр. Дупница. На 5.06.2013 г. на територията на това предприятие претърпял злополука, в резултат на която починал. Малко след поемане на сутрешно дежурство на същата дата напуснал работното си място, като казал на колегата си, че след малко ще се върне, без да уточнява къде и защо отива. Именно колегата му по смяна го намерил паднал в подножието на неизползвано от години разтоварище на помпена станция (находящо се също в чертите на производствената база на "Балканфарма Дупница" АД, но над 100 метра от Парокотелната централа) за където има данни, че на огнярите им е било забранено да ходят. Медиците са установили смъртта на Георги Божков, настъпила в резултат на множествена травма (черепно-мозъчна, гръдна и др.). Осигурителят "Техтийм" АД е провел вътрешно разследване на злополуката, за което е съставен протокол № 57/6.06.2013 г. и е подадена декларация за трудова злополука с вх. № 511/10.06.2013 г., като за резултатите от допълнително проведеното обследване на случая е съставен протокол за разследване № 7/17.07.2013 г. от комисията при РУСО - гр. Кюстендил. Впоследствие длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - София-град с разпореждане № 15811 от 9.08.2013 г. е отказало да приеме процесната злополука за трудова, по съображения, че не е установена функционална зависимост между настъпилото увреждане и извършваната от лицето работа. Разпореждането е обжалвано от наследниците на починалия Божков по административен ред, като при осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение № РО-864 от 22.11.2013 г. директорът на ТП на НОИ - София-град го е потвърдил, като е приел, че настъпилата смърт на Георги Божков не може да бъде приета за "трудова злополука" по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО (с текста на тази разпоредба е дадена легалната дефиниция на това понятие), тъй като не е налице един от задължителните елементи на трудовата злополука, а именно безспорно установена функционална връзка между изпълнението на трудовите функции от работника като огняр в парокотелна централа и внезапното увреждане на здравето, настъпило извън ПКЦ. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Васил Георгиев Божков и Ангелина Георгиева Божкова против решението на директора на ТП на НОИ - София-град не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от касаторите за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че решението е издадено от компетентен орган в предписаната от закона форма и в съответствие с неговите цели, като при издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест). Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на вътрешно или външно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Обстоятелството, дали са били спазени нормативно и ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определяне на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя (чл. 200 от Кодекса на труда) или възложителя на работата. Настоящият съдебен състав споделя приетото от първоинстанционния съд и административните органи, че смъртната злополука, станала на 5.06.2013 г. с Георги Василев Божков, наследодател на жалбоподателите, не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, поради това, че внезапното увреждане на здравето не е настъпило при изпълнение на трудовата функция съобразно възложените с трудовия договор задължения на починалия работник, което обуславя неналичие на функционална връзка като задължителен елемент на сложния фактически състав на легалното понятие за трудова злополука. От анализа на доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че смъртта на Георги Божков е настъпила при извършване на дейност, която не е свързана със задълженията му на огняр в ПКЦ и не представлява трудова злополука. За да се квалифицира една злополука като "трудова" по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, трябва да са настъпили кумулативно всички конститутивни признаци на това понятие, сред които е и наличието на функционалната зависимост между извършваната работа и внезапното увреждане. Работата на огняря е свързана с производството на пара, поддръжка на котлите и съоръженията по експлоатацията им и тяхната непрекъсваема работа, като за осъществяване на всичко това не се налага напускане на ПКЦ, а липсват и каквито и да било данни за възложена от работодателя на Георги Божков задача или друга, която да е в интерес на предприятието, налагаща напускането на територията на парокотелната централа и отиване на отдалечената над 100 метра от работното му място естакада на разтоварището на неползвана от години помпена станция. От изложеното по-горе явства, че Георги Божков е пострадал при извършване на действия, които не са свързани с изпълняваните от него задължения по трудовото му правоотношение като "огняр" в ПКЦ, нито при такива, които да са необходими или съпътстващи изпълнението на тези задължения или да са в интерес на работодателя му. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи че касаторовото твърдение, че може би пострадалият е отивал да се храни, също няма основание да бъде кредитирано. Времето на инцидента (различно от регламентираните от работодателя почивки на дежурните огняри) и мястото, където е намерен пострадалия, както и данните от огледа и аутопсията, изключват вероятност Георги Божков да се е хранил на естакадата на неизползваемото разтоварище на старата помпена станция (за признаване на злополуката за "трудова" по чл. 55, ал. 2 от КСО относно мястото на хранене се изисква то да е "обичайно" - т. е. е такова, което е ежедневно или много често ползвано). Поради това в процесния случай длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - София-град законосъобразно е отказало да определи като трудова злополука травматичното увреждане, причинило смъртта на Георги Василев Божков, а директорът на ТП на НОИ - София-град също така законосъобразно е потвърдил обжалваното пред него разпореждане. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,