Решение № 232 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6351/2007 г.

Решение № 232 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6351/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д.в. бр.59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на "В" О., гр. П. и "О" О., гр. П. против решение № 1480/20.07.2007 г. на Пловдивски окръжен съд. В касационната жалба се правят подробно развити оплаквания, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за необоснованост и нарушение на материалния закон, при постановяване на обжалваното решение - касационни основания по чл. 218, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касация - П. Г. Т., действащ като Е. с фирма "М" гр. П., оспорва касационната жалба. Излага съображения в писмена защита по делото. Моли решението като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила, както и да му се присъдят разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението по гр. д. № 3233/2000 г. на Пловдивския районен съд, 10-ти граждански състав, с което по предявения от П. Г. Т., действащ като едноличен търговец с фирма "М" със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "И" 15 против "В" О. и "О" ЕО., гр. П., представлявани от управителя И. А. иск, е признал за установено, че "В" О. гр. П. и "О" ЕО., гр. П., представлявани от И. С. А.не са собственици на парцел ****ХIV-411, кв.17 по плана на гр. П., кв. "Х" с площ 350 кв. м. За да постанови това решение въззивният съд е приел, че договор от 28.07.1998 г. вписан под № 9587/ 31.07.1998 г., между О управител на гр. П. и двете търговски дружества, представлявани от И. А. като техен управител, с който е прехвърлено правото на собственост върху парцел ****ХIV, имот пл. № 411, кв. 17 по плана на гр. П., е нищожен като сключен в нарушение на закона. Приел е също така, че заповедта на О. управител, която е предхождала сключването на договора е също нищожна, доколкото към датата на издаването й парцела е бил общинска собственост, поради което заповедта е издадена от материално некомпетентно лице. С оглед на това и доколкото ответниците основават своето право на собственост, на извършената продажба, осъществена с цитираните заповед и сключен договор /като сложен фактически състав/, съдът е приел, че отрицателния установителен иск е успешно проведен и че ответните дружества - касатори, не са собственици на процесния парцел. Въззивното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията, наведени в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при неговото постановяване. Не е налице нарушение на чл. 12, 13 и 14 ГПК (отм.). Съгласно чл. 12, ал. 2 ГПК (отм.) съдът е длъжен да се отстрани от участие при решаване на делото, ако е взел участие при решаване на делото. В конкретния случай съдията докладчик по въззивно дело № 238/2007 г. - Виолета Г. е взела участие при разглеждането на спора от първата инстанция по гр. д. № 3233/2000 г., но не е постановила съдебното решение по него. С оглед на това не са били налице предпоставките за нейното отвеждане от разглеждането спора пред Пловдивския окръжен съд. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл относно наличието на правен интерес от предявяването на иска. Възраженията в тази насока са били преклудирани с решението от 25.01.2007 г., постановено по гр. д. № 2247/2005 г. на Върховният касационен съд, IV Б г.о., с което е прието наличието на правен интерес. Съобразно с това е било отменено решението на Пловдивския окръжен съд от 16.06.2005 г., постановено по гр. д. № 161/2005 г., с което, след обезсилване на първоинстанционното решение, производството по делото е било прекратено именно поради липса на правен интерес от предявяването на иска. С оглед на това не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че съдът не е обсъдил представените по делото доказателства и наведени доводи във връзка със строителните книжа и документи въз основа на които ищецът - ответник по касация е изградил обекта кафе закусвалня и на чиято порочност касаторите се позовават за да обосноват незаконност на обекта и от там невъзможност от провеждане на процедурата по § 50а ЗТСУ (отм.) и липса на правен интерес от провеждането на отрицателния установителен иск. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на чл. 15, ал. 2 и 3 ГПК с твърдение, че ищецът е предявил чужди права - тези на лицето Г. Т., доколкото представените по делото строителни книжа са били издадени на негово име. Пред Пловдивския окръжен съд / в кориците на гр. д. № 161/ са представени два броя разрешение за строеж № 120 от 24.06.1993 г. за строителство на павилион за кафе - закусвалня като на единия от екземплярите е посочено, че разрешението за строеж се издава на Г. П. Т., а на втория от екземплярите, че същото се издава на Г. П. Т. и П. Г. Т. По същия начин са оформени и намиращите по делото два броя протоколи № 24 от 23.07.1993 г. за даване строителна линия и ниво за изграждане на обекта. Представените договори за наем за терен на кафе сладкарница - закусвалня от 15.10.1996 и 10.12.1996 г. и допълнителни споразумения към тях са сключени с ищеца / стр. 6- 9-та от гр. д. № 3233/2000 г./. С оглед на това не може да се приеме, че с предявения иск ищецът е упражнявал чужди права. Дори да се приеме, че в процесния обект права е имал и Г. П. Т., няма пречка искът да се води само от П. Г. Т., доколкото с извършените от двете ответни дружества сделки на придобиване на собственост върху парцел ****ХIV, кв.17 по плана на П., са засегнати и негови права и интереси. Същевременно по делото не са събрани доказателства установяващи, че разрешението за строеж и протокола за даване строителна линия и ниво, в които фигурира и името на ищеца са неистински, а такива са екземплярите, в които неговото име не фигурира. Неоснователно е оплакването, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е призовал за участие в процеса държавата ч. МРРБ. По дела, които се отнасят до недвижими имоти, държавна собственост съдът е длъжен служебно да конституира държавата, като контролираща страна. която съгл. чл. 18, ал. 2 ГПК (отм.) в тези случаи се представлява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая обаче предявеният иск не попада в хипотезата на чл. 18, ал. 2 ГПК, доколкото делото не касае имот, който е държавна собственост. Доколкото спорът се определя освен от предявения иск и от страните по него, следва да се посочи, че производството срещу О. управител като представител на държавата е било прекратено с влязло в сила определение като в настоящото производство неговата правилност не може да се обсъжда. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на постановеното решение. При постановяване на своето решение въззивният съд е обсъдил само релевантните за спора факти и въз основа на тях е постановил своето решение. Възраженията относно това, че процедурата по § 50а от ПЗР на ЗИД ЗТСУ е приключила с влязло в сила определение, както и това, че процедурата по § 17 от ДР на ЗУТ е преклудирана, поради изтичане на предвидения в него 6 - месечен срок са относими към въпроса за правния интерес от воденето на иска по който, както вече се посочи Върховният касационен съд вече е взел становище. Същото се отнася и до наведените в касационната жалба е възражения, че процесния обект кафе - сладкарница е незаконен, а договора за наем между ищеца в качеството му на Е. и Община П., район "З" - нищожен. Независимо от това тези възражения са неоснователни. Обекта е построен при усл. на чл. 120, ал. 4 ЗТСУ (отм.) като временна постройка въз основа на издадени разрешения за строеж и строителна линия и ниво, при утвърдена по съответния ред проектна документация, поради което при неговото изграждане същият не е бил незаконен. С оглед на това и отказа на К.на Община П. за започване на процедура по създаване на постоянен градоустройствен статут на обекта не е обоснован с това, че този обект е незаконен, а с това, че парцела върху който е изграден е частна, а не общинска собственост, каквото е изискването на § 50, ал. 4 от ПЗР на ЗИД ЗТСУ /Д.в. бр. 124/1998 г./, което от своя страна обуславя правния интерес от воденето на иска. Напълно несъстоятелно е възражението, че договорът за наем е нищожен поради липса на основание. Основанието като елемент от фактическия състав на консесуалните сделки е причината поради която сделката се сключва. С оглед на това, сключеният договор за наем не е без основание. Въз основа на този договор ищецът е могъл да ползва част от парцела, върху който е построен процесния обект и който е бил общинска собственост. Крайният извод на въззивният съд, че процесния парцел **** 441 в кв. 17 по плана на гр. П. е общинска собственост, поради което двете ответни дружества не са собственици на парцела е правилен. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА /обн. Д.в. бр. 77/17.09.1991 г. в сила от 17.09.1991 г./ с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините посочените в този параграф държавни имоти в това число и обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за .... здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване /§ 7, т. 6 /. По делото е безспорно установено, че процесния парцел **** представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за търговско обслужване на населението, поради което по силата на закона представлява общинска собственост. Без значение е обстоятелството, че към момента на разпоредителната сделка, извършена от О. управител в полза на двете дружества касатори, за процесния парцел **** имало акт за държавна собственост. Актовете за държавна и за общинска собственост имат само установително действие и сами по себе си не създават права. С оглед на това, към момента на прехвърлителната сделка, процесният парцел **** бил общинска собственост по силата на закона и прехвърлянето му е извършено от некомпетентен орган в нарушение на закона. Както заповед № 2367/02.07.1998 г., на О. управител, с която като купувачи на парцела са определени двете търговски дружества, така и сключения въз основа на тази заповед договор от 28.07.1998 г. на О. управител за прехвърляне правото на собственост върху парцела, са недействителни, поради което не могат да породят правно действие. Следователно дружествата касатори не са придобили собствеността върху парцела и не се явяват негови собственици. Пред касационната инстанция са представени документи като следва да се посочи, че тяхното приемане е само за сведение, доколкото с оглед разпоредбата на чл. 218е ГПК приемането им като доказателства по делото и обсъждането им е процесуално недопустимо. С оглед на изложеното, обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото и на осн. чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) "В" О., гр. П. и "О" ЕО., гр. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на П. Г. Т., действащ като Е. "М", гр. С. направените в производството пред въззивната и касационната инстанция разноски в размер на 965,03 лв. С решението на ПРС са присъдени направените пред първата инстанция разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.