Решение № 7968 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2018 г.

Решение № 7968 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Е., с адрес за призоваване в [населено място], срещу решение № 1286/28.06.2018 г. по адм. дело № 3466/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед УРИ 251 з - 4319/04.12.2017 г., издадена от началника на отдел "Разследване" при ОДМВР - Б.. К. поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необсновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба - началникът на отдел "Разследване" при ОДМВР - Б., в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената заповед на жалбоподателя Ефтимов, заемащ длъжността старши разследващ полицай в отдел "Разследване" в ОДМВР - Б., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо и чл. 204, т. 4 ЗМВР за това, че по 13 броя досъдебни производства, провеждани от него за продължителни периоди от време - между осем месеца и две години и половина не са извършвани действия по разследването и не са правени искания за удължаване на срока за разследването до наблюдаващия прокурор, което представлява неизпълнение на служебните му задължения, регламентирани в чл. 203 НПК и чл. 234 НПК. Изложени са доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно - производствените правила и приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на извода на съда за липса на съществени нарушения на административно - производствените правила и в частност относно определяне на състава на комисията за назначената проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР. Установено е по делото, че всички членове на комисията са разследващи полицаи от отдел "Разследване" при ОДМВР, видно от заповедта на л. 42 от делото. Касаторът поддържа, че така определеният персонален състав на комисията, която да извърши проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, противоречи на заповед № 8121 з -1252/2016 г. на министъра на вътрешните работи, имаща според касатора характер на нормативен акт. Действително в т. 2. 1. от цитираната заповед на министъра е разпоредено да се възлага от дисциплинарно - наказващите органи (ДНО) по чл. 204, т. 3 и т. 4 ЗМВР извършването на проверки по чл. 205, т. 2 ЗМВР от комисии, които не са изцяло съставени от служители от същото звено, в което служителят изпълнява служебните си задължения, като в мотивната част на заповедта е посочено, че това се разпорежда с цел избягване на съмнения в обективността на проверяващите. Тази заповед има характер на вътрешно - ведомствен акт, същата не е обнародвана в "Д. вестник", поради което не поражда последиците на нормативен акт, както твърди касаторът. С тази заповед е направен опит за противоречащо на Закона за нормативните актове изменение на подзаконов нормативен акт - Инструкцията за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, в която от чл. 16 - 22 е уредена процедурата по проверката на чл. 205, ал. 2 ЗМВР и към състава на комисията липсва подобно изискване. Подобно изискване няма и в ЗМВР, поради което ДНО правилно е съобразил единствено разпоредбите на нормативните актове, а не и на противоречащи им заповеди на министъра. Освен това, в хипотеза като настоящата - когато се касае за ДНО по чл. 204, т. 4 ЗМВР, ръководещ само едно звено - отдел "Разследване" на ОДМВР, същият няма правомощия да нареди на служители от други отдели да участват в комисията, поради което т. 2. 1. от цитираната заповед противоречи на ЗМВР и Правилника за устройство и дейността на МВР. Не на последно място, не може да се презюмира липса на безпристрастност на членовете на комисията поради мотивите, изложени в заповедта, същата следва конкретно да се проверява с оглед на конкретни факти, каквито в случая не са изтъквани пред АС и ДНО от Ефтимов. В случая проверяваното дисциплинарно нарушение е на разследващ полицай, свързано с неизпълнение на задълженията му по НПК, което би могло да бъде проверено компетентно единствено от други разследващи полицаи, а в ОДМВР всички разследващи полицаи са назначени в един отдел - "Разследване". Началник отдел "Разследване" - ОДМВР е служител на ръководна длъжност и съгласно чл. 204, т. 4 ЗМВР и е компетентен да наложи дисциплинарно наказание "порицание" на разследващ полицай в същия отдел, видно от чл. 204, т. 4 ЗМВР. Следователно същият е компетентен да извърши всички действия по дисциплинарното производство, които е извършил в случая. Неоснователни са доводите за изземване на функциите на министъра на вътрешните работи от ДНО. По отношение на цялостното поведение на касатора и защо се касае за едно дисциплинарно нарушение съдът е изложил достатъчно мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав. Настоящият съдебен състав намира, че при така описаните в заповедта и съдебното производство факти - продължително бездействие и неизвършеване на процесуални действия от разследващ полицай в нарушение на НПК е очевидно, че деецът е съзнавал противоправността на деянието, предвиждал е последиците от него - нарушаване на регламентираните в НПК срокове за приключване на досъдебните производства и е допускал настъпването им, поради което продължаваното бездействие в случая е умишлено. Неоснователни са твърденията на касатора за игнориране от АС на натовареността на Евтимов през 2017 г. в размер на 320 %. Видно от разпечатката от интегрирана полицейска система (л. 21) през 2017 г. Евтимов е получил 94 нови досъдебни производства и има общо разследвани 139 ( заедно с неприключени от предходни години, между които са всичките 13, за които му е наложено наказание). Колегите са му получили нови производства, както следва Желев - 92, Танева - 81, Атанасов - 85, Свирецов - 82 и т. н. Тоест обоснован е изводът на АС, че Евтимов не е бил натоварен значително повече от колегите си, както и че конкретната му натовареност не е толкова голяма, че да препятства приключването на досъдебните производства в сроковете по НПК, респективно да препятства изпълнението на задължението му да поиска продължаване на сроковете от наблюдаващия прокурор. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение