Решение № 7761 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2018 г.

Решение № 7761 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2018 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Х. С. срещу решение № 1865 от 22.03.2018 г., постановено от Административен съд С.-град, първо отделение, 9 състав по адм. д. № 1910/2018 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на правните изводи - касационно отменително по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, съобразно правилата на чл. 221, ал. 2 - ал. 5 от АПК. Ответникът - председателя на Държавната агенция за бежанците, представляван в производството от юрк. Илиева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 274/30.01.2018 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал., т. 2, във връзка с чл. 8 от ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на от М. Х. С. - гражданин на Пакистан. Съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му законови правомощия и в предписаната писмена форма. Съдът е стигнал до правен извод, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на оспореното решение. На лицето, търсещо закрила е осигурена възможност за провеждане на производството разбираем от него език и след разясняване на правото му да ползва правна помощ. Спазени са процедурните правила, включително и инструктивните срокове за издаване на решение по молбата за закрила. Съдът е преценил като неоснователни доводите за материална незаконосъобразност на оспорения акт. След подробен анализ на бежанската история, изложените от търсещия закрила факти, международни източници за състоянието на религиозната общност, към която е заявил, че принадлежи, съдът е стигнал до правен извод, че по отношение на оспорващия не са налице никакви заплахи на основание на изповядваната от него религия - признак вероизповедание. Според съда изложената бежанска история не може да обуслови каквото и да е преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост, поради което според съда законосъобразно административния орган е приел, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Според решаващия съд не е налице и заплаха спрямо оспорващия, породена от ситуация на безогледно насилие в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Според съда от събраните доказателства и най вече от бежанската история на търсещия закрила, не може да се приеме, че същият е напуснал страната си по произход, поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решени е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Административният съд е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, като подробно е обсъдил всички факти от бежанска история на чужденеца, търсещ закрила. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗУБ. За да може да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Търсещия закрила излага факти за преследване, поради принадлежността му към религиозната общност Ахмадия. Преследването по религиозни причини може да приеме различни форми, от пълна забрана за практикуване на култа и религиозно образование до тежки дискриминационни мерки срещу лицата, принадлежащи към определена религиозна група. За да има преследване накърняването трябва да бъде достатъчно тежко. Съгласно глава Втора, § 54 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, в по-голяма или по-малка степен в много общества съществуват различия в отношението към различни групи, но лицата, към които отношението е по-неблагоприятно, не са непременно жертви на преследване. Дискриминацията се превръща в преследване само при определени обстоятелства - когато дискриминационните мерки водят до значителни вредни последици за съответното лице като например сериозни ограничения на правото му да изкарва прехраната си, да изповядва религията си, да има достъп до съществуващата образователна система. Макар да се позовава на отрицателното отношение на хората спрямо него, молителя сочи, че е завършил средно образование и до момента на напускане на страна е следвал в университет специалност "информационни технологии" - бакалавърска степен, което означава, че изповядваната от него религия не се е оказала пречка да се обучава в университет, въпреки твърдението, че достъпа до висше образование на членовете на Ахмадия е значително ограничен. Според § 73 от Наръчника самата принадлежност към определена религиозна общност не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец. За да се установят обстоятелствата по чл. 8 от ЗУБ е необходимо да е налице личен елемент, т. е. молителя да е персонално застрашен от преследване в Пакистан, каквито твърдения той не въвежда. Обосновавайки се на изложената бежанска история, съдът е приел, че по отношение на молителя не са приложени мерки за ограничаване на достъпа му до образование на основание изповяданата от него религия. Изводът на съда за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя е обоснован. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, в частта с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут, съдът е разгледал в сравнителен план трите вида "тежки посегателства" по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и съобразил и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Анализирайки бежанската история, съдът е обосновано е приел, че в нея не се излагат факти, от които може да се приеме, че търсещия закрила е напуснал страна по произход, поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Не се сочат данни да е бил заплашван от изтезания или нечовешко или унизително отнасяне. Не се сочат конкретни проблеми с официалните власти или групировки. Посоченото в касационната жалба обстоятелство, че членовете на религиозната общност Ахмадия са подложени на насилствена ислямизация от новоизлюпените мюсюлмански екстремисти от Афаганистан, по никакъв начин не кореспондира с бежанската история, изложена при проведеното интервю. Като се е позовал на официална справка за положението в държавата на произход Пакистан, съдът е стигнал до обоснован извод, че в страната има конфликт, но този конфликт не може да се определи като въоръжен и безогледно насилие, поради което не са налице предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В касационното производство са представени писмени доказателства, удостоверяващи принадлежността на търсещия закрила към религиозната общност Ахмадия - факт, който не е бил спорен в производството пред съда. По отношение на тези доказателства следва да се отбележи, че те удостоверяват факти, настъпили след заявяване на желанието за предоставяне на международна закрила пред ДАБ и са в периода, в който М. С. се е намирал на територията на Ф. Р. Г., след като самоволно е напуснал на общежитието, в което е бил настанен. В тази държава чужденецът се е представил с различно име, но след извършено сравнение на дактилоскопни данни в централната база данни на системата EURODAC е установено, че лицето вече е подало молба за предоставяне на статут в Р. Б., поради което и на основание чл. 67д, ал. 1 от ЗУБ чужденецът е приет на територията на Р. Б.. Действията на чужденеца след подаване на молба за предоставяне на статут, потвърждават извода на решаващия съд, че причините за търсената закрила не са от хуманитарен характер, а имат единствено личен характер - търсене на условия за по-добър живот. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение