Решение № 12570 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7620/2015 г.

Решение № 12570 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7620/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Н. Г. М., действащ чрез пълномощника адв. Д. Т. - Б., против решение № 37/09.04.2015 г., постановено по адм. дело № 257/2014 г. на Административен съд К., с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомление изх. № 02-100-6500/89 от 04.03.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Жалбоподателят счита, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано, при постановяването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и е несправедливо. Заявява, че изцяло незаконосъобразни са изводите на съда относно неоснователност на предявената жалба по отношение на отказ да се разгледа заявление по схемата НДЖ1 за 2012 г. и да се заплати финансова помощ по тази схема. По подробно развити съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважи жалбата срещу административния акт, както и да се дадат указания на административния орган за оторизиране на заявената финансова помощ по тази схема, а така също и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа предявената касационна жалба. П. С. на разноските по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. От ответника - Изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" гр. С. са постъпили две писмени Становища от различни процесуални представители, в които се оспорва подадената жалба като неоснователна и недоказана и се моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и по отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да се уважи, защото решението е постановено в нарушение на процесуалния, материалния закон и необоснованост. Преценката за съответствие на акта с целта на закона налага отмяна на отказа при така установените по категоричен начин признания за добросъвестност на земеделския производител. С оглед датата на пощенското клеймо - 18.05.15., настоящият състав на ВАС намира, че вх...дираната на 19.05.2015 г. касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 04.05.2015 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 37 от 09.04.2015 г. по адм. дело № 257/2014 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Кюстендилският административен съд, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н. Г. М. от с. Б., община Б., ЕГН ..., срещу Уведомление изх. № 02-100-6500/89 от 04.03.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано администриране и извършване на оторизация по Схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството /НДЖ1/ за 2012 г. по заявление с УИН 10/220612/44731 за кампания 2012 г. на оспорващия. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че уведомлението като административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК е постановено от административен орган с материална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването му и в съответствие с материалния закон. Съдът е посочил, че анализът на доказателствените средства опровергава твърденията на жалбоподателя за това, че изпълнителният директор на ДФЗ - РА не се е съобразил с указанията на по-горестоящия административен орган - министъра на земеделието и храните, дадени с писмо № 13-11098 от 03.12.2012 г., което не представлява акт от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК, защото към момента на постановяването му, не е налице произнасяне от компетентния административен орган по подадено от оспорващия заявление за подпомагане в частта относно процесната мярка и указанията в писмото на министъра имат препоръчителен, но не и задължителен характер. За неприложима за случая съдът е приел хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, на която основава претенцията си за допуснато процесуално нарушение жалбоподателя, защото липсва произнасяне от съда с влязло в сила решение, съдържащо указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона, които административния орган да не е изпълнил. За неоснователни съдът е приел възраженията срещу съдържанието на издаденото уведомление във връзка с мотивирането на същото. Посочил е, че констатациите са с оглед конкретните обстоятелства по случая, установени в изпълнение на задължението по чл. 35 от АПК и приложимите нормативни разпоредби на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления за схеми и мерки за директни плащания. Съдът е приел, че оспорения акт е постановен в съответствие с материалния закон, защото отказът за администриране и извършване на оторизация по схема НДЖ1 е обоснован с отсъствие на подадено в законовия срок заявление за подпомагане по визираната схема. В случая е налице различие в съдържанието на двете заявления - за регистрация и за подпомагане в частта относно схемите и мерките, за които е поискано подпомагане. За отговор на спорния въпрос кое от двете заявления е надлежното заявление за подпомагане, по което органът е задължен да се произнесе, съдът е приел посоченото в оспореното уведомление. Позовал се е на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. и е приел, че крайната и окончателна воля на правоимащото лице се обективира чрез подписа му върху заявлението за подпомагане, доколкото същото следва във времето първоначално депозираното заявление за регистрация. На последно място съдът е отчел факта на неточното въвеждане на отбелязаните схеми, но се е позовал на чл. 10, ал. 6 и ал. 9 от Наредба № 5/2009 г. за отстраняване на непълноти при попълване на заявлението, което обаче може да бъде извършено до крайната дата за подаване на заявления по чл. 12, ал. 2 вр. с чл. 4, ал. 1 и тъй като заявлението е било подписано и подадено от оспорващия в последния ден от срока, не съществува правна възможност за последващото им отстраняване. Така постановеното съдебно решение се явява неправилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразен правен извод. П. А. съд - К. е обжалвано УВЕДОМЛЕНИЕ от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция с изх. № 02-100-6500/89 от 04.03.2014 г., с което Н. Г. М. от с. Б., общ. Б., обл. К., се уведомява във връзка с получено Определение № 6793 от 08.11.2013 г. по адм. дело № 10010/2013 г. на Административен съд С. - град, че в подаденото Заявление за подпомагане с УИН 10/220612/44731, в секцията "Схеми и мерки за подпомагане" не е отбелязано участие по Схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1), както и в Таблицата за животните за кандидатстване не е отбелязан брой и вид животни, за които се кандидатства, както и липсва отбелязано участие по схемата НДЖ1. Затова ДФ "Земеделие" - РА няма законово основание да администрира и съответно да извършва оторизация по схема/мярка, която не е заявена съгласно разпоредбите и по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това писмо, макар и да е наречено "уведомление", не само уведомява, но и засяга неблагоприятно пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител, на който е отказано подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Правилно е приел и че същото е мотивирано съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - изложени са фактическите и правни основания за постановяване на отказа. Правилно е приел, че писмото на министъра на земеделието и храните с № 13-11098 от 03.12.2012 г. не е акт на по-горестоящ орган, постановен по реда на Г. шеста от АПК, наименована "Оспорване на административните актове по административен ред", поради което действително указанията (които даже не са от министъра - титуляр, а писмото е подписано със запетая от неизвестно лице) имат препоръчителен, а не задължителен характер за по-долустоящия административен орган. Правилно е преценил и характера на определение № 6793 от 08.11.2013 г. по адм. дело № 10010/2013 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 41 състав, което безспорно не е решение, за да намерят приложение разпоредбите на чл. 173 и чл. 174 от АПК, а и АССГ не е посочил в каква процедура изпраща делото на административния орган за произнасяне. Не е налице хипотезата на чл. 130, ал. 4 от АПК, нито хипотезата на чл. 235, ал. 2 АПК. П. А. съд - К. е преценил, че в случая не е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 5/2009 г. Съдът не е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, освен едно, което обаче не се е отразило на крайния му правен извод, поради което не може да се квалифицира като съществено. Писмени доказателства не се приемат в закрито заседание, както е процедирал съдът в определение № 37 от 19.01.2015 г. по делото. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът в закрито заседание се произнася по исканията за доказателства, тоест за тяхното събиране, а не за тяхното приемане. Така страните се лишават от правото си по чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да оспорят истинността на представените документи. Освен това, в това закрито заседание първоначално съдът е отхвърлил искането на оспорващия за разпит на свидетел, а в следващото открито съдебно заседание е преценил, че следва да разпита като свидетел същото лице - С. В. З. - длъжностно лице в ОСЗ - К. и го е допуснал като свидетел по делото. П. А. съд - К. е определил и спорния въпрос: кое от двете заявления е надлежното заявление за подпомагане, по което органът е задължен да се произнесе, какъв е характера на пропуска в заявлението за подпомагане, дали може да бъде отстранен и в какъв срок. По фактическата обстановка не се спори. Въпросът е правен. Приложима за процесния период е Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (променено заглавие в ДВ, бр. 14/2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), в редакция в "Д. вестник" бр. 21 от 13.03.2012 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. (в редакция ДВ, бр. 14/2010 г. преди изменението в ДВ, бр. 22/2014 г. и затова относима за възникналия спор), "За подпомагане по схемите и мерките по чл. 1 могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя и/или отглеждат животни", а според ал. 2 - лицата по ал. 1 подават общо заявление, като изрично е посочено, че общото заявление за подпомагане включва заявление за регистрация и заявление за подпомагане. Само за сравнение, след изменението през 2014 г. (но неотносимо за казуса), лицата подават общо заявление за подпомагане и само при първо подаване на общо заявление за подпомагане, попълват и заявление за регистрация. На 17.04.2012 г. земеделският стопанин Н. Г. М. е попълнил ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ 2012 - Форма за физически лица, в която собственоръчно е отбелязал по кои мерки и схеми иска подпомагане. Измежду тях фигурира и Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството (НДЖ1). На 11.06.2012 г. земеделският стопанин Н. Г. М. е подписал ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ 2012 - Форма за физически лица, в което не фигурира Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството (НДЖ1). Първото заявление се попълва на ръка, а второто се попълва на компютър от длъжностно лице в съответната Общинска служба по земеделие (ОСЗ), като данните от първото заявление се обработват и въвеждат във второто. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. (редакция в ДВ, бр. 21 от 13.03.2012 г.), от всяко заявление, представено в ОСЗ, в СРКЗП се въвеждат попълнените в него данни за кандидата и неговата банкова сметка, с което заявлението за подпомагане получава от системата вх...дящ номер с дата, като въвеждането на данните се извършва в присъствието на кандидата, разпечатва се в три екземпляра и на всяка страница се подписва от кандидата. В конкретния случай при въвеждане на данните от заявлението за регистрация в заявлението за подпомагане е допусната грешка от длъжностното лице - гл. специалист в ОСЗ К., офис Б. С. В. З., за който факт има освен писмени доказателства, и гласни такива - това лице е разпитано като свидетел по делото. На практика грешката при въвеждане на данните в компютъра се състои в пропуск да се въведе една от схемите, която безспорно е посочена в Заявлението за регистрация лично от кандидата за подпомагане, а именно схемата НДЖ1 (Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството). Този пропуск обаче не е явна фактическа грешка по дефиницията в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 5/2009 г., защото такива грешки касаят данните по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата, но не и тези посочени в т. 2 - "схемите и/или мерките, по които се иска подпомагане". Това изрично е и записано във второто изречение на т. 4 от § 1, а именно, че "не са явни фактически грешки непосочването в заявлението на схеми и/или мерки за подпомагане". Затова разпоредбата на чл. 11, ал. 6 от Наредба № 5/2009 г. е неотносима. Пропускът при въвеждане на данните не е и "непълнота" по дефиницията на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 5/2009 г., защото "непълноти" са пропуски в попълването на заявлението за регистрация, а в случая пропускът е в заявлението за подпомагане, защото в заявлението за регистрация е отбелязана процесната схема НДЖ1. Затова е неприложима разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от Наредба № 5/2009 г. Не е приложима и ал. 5 на чл. 10, тъй като тази разпоредба предвижда непълноти при попълване на заявлението, непозволяващи генерирането на УИН за него, а в случая заявлението е получило уникален идентификационен номер: 10/220612/44731. Няма приложение и ал. 9 на чл. 10 от Наредба № 5/2009 г., защото няма данни непълнотата да е установена в ОД (Областната дирекция) на ДФЗ и заявлението не е върнато на общинската служба, от която е получено, тоест не е проведена предвидената в този текст процедура. Не е приложима и възможността за промяна на получилото вече УИН заявление, която промяна съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. допуска добавяне на допълнителни схеми и мерки, като промените се правят по реда описан в ал. 4, доколкото в заявлението за регистрация има вече заявена схема НДЖ1, но същата е пропусната при въвеждането на данните в СРКЗП и кандидатът няма какво да променя. Неговата воля е ясно изразена - същия желае да бъде субсидиран и за Схемата за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата редакция в ДВ, бр. 21/2012 г.), заявлението за подпомагане съдържа таблици с данни за идентификацията на животните, регистрирани в Системата за идентификация и регистрация на животните (СИРЖ), но както се каза по-горе, заявлението за подпомагане е различно от заявлението за регистрация, поради което това изискване не е относимо към заявлението за регистрация. Към заявлението за подпомагане се прилага заявлението за регистрация, придружено с редица декларации от кандидата, изброени в т. 7, както и съгласно ал. 3 - други документи, предвидени в специалните нормативни актове за прилагане на схемите и мерките по чл. 1 от Наредба № 5/2009 г. За процесната схема НДЖ1 е относима Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, която в приложимата й редакция в ДВ, бр. 36 от 10.05.2011 г. регламентира, че право на подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните. Това е било единственото условие за предоставяне на финансова помощ към този момент - 2012 г., за разлика от предвиденото след изменението на Наредбата през 2014 г., че кандидатите за подпомагане декларират, че продължават да упражняват земеделска дейност. Само за прецизност - съгласно т. 7 от § 1 ДР на Наредба № 2/2011 г. "говеда" са биците, воловете, кравите, юниците и телетата. С оглед всичко изложено, по безспорен начин се установява, че е налице разминаване в двете части на общото заявление - Заявлението за регистрация и Заявлението за подпомагане относно схема НДЖ1, както е безспорно, че това се дължи на пропуск на служител в Общинска служба по земеделие - К., офис Б. да въведе в системата (СРКЗП) попълнената от кандидата схема. Този пропуск е установен още в административното производство предвид приложените по делото като доказателства две Обяснителни записки от С. В. З. до Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" към МЗХ: с № РД-05-683/21.06.2012 г. и с регистр. индекс 10-109 от 06.08.2012 г. В първата обяснителна записка ст. специалиста от ОСЗ - К., офис Б. заявява, че във връзка с натоварване и изключване на системата и липса на моменти на интернет, и невъзможността от правилно приключване на заявлението на Н. Г. М., е допуснал техническа грешка и не е отбелязал една от схемите за подпомагане - НДЖ1. Моли тази техническа грешка да бъде редактирана, за да се даде възможност на бенефициента да кандидатства за подпомагане по посочената схема. Във втората обяснителна записка ст. специалиста от ОСЗ - К., офис Б. заявява, че в подаденото заявление за регистрация 2012 г. от Н. Г. М. е заявена схема за подпомагане НДЖ1, но в заявлението за подпомагане същата не е маркирана и поради късния час на приключване на заявлението на 11.06.2012 г., е нямало време за редакция на подаденото заявление и маркиране на пропуснатата схема за подпомагане НДЖ1, което е било констатирано и от двамата, но след приключване на заявлението. Посочено е, че Малинов е подписал заявлението въпреки пропуснатата схема НДЖ1 с цел заявлението да бъде проверено от ДФЗ и върнато за отстраняване на допуснатите непълноти и грешки в заявлението и заявяване на пропуснатата схема НДЖ1. При тази призната грешка на администрацията, и добросъвестност от страна на земеделския стопанин, липсата на правна норма за уреждане на възникналия проблем не може да е във вреда на правоимащия. В конкретния случай приоритет следва да има Заявлението за регистрация, което е част от общото заявление към този момент, а не Заявлението за подпомагане. В първото подадено Заявление за регистрация е заявена волята на земеделския стопанин да кандидатства освен и за други мерки и схеми, още и за схемата НДЖ1 - Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството. Съгласно чл. 5 от ГПК, при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Съгласно чл. 127, ал. 2 от АПК, съдът не може да откаже правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да реши искането. Съгласно чл. 6, ал. 1 от АПК, административният орган следва да упражнява правомощието си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В конкретния случая липсва справедливост, защото по вина на администрацията е ощетено физическо лице - земеделски стопанин, който по същата тази схема е получавал финансово подпомагане за същите животни за други години - за 2010 г., за 2011 г. и за 2013 г. видно от приложените по делото Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция следва да се произнесе по пропуснатата схема НДЖ1 - заявена своевременно в Заявлението за регистрация и да отчете попълнената там информация. До този извод се достига от всичко изложено и без писмото на министъра на земеделието и храните и без определението на АССГ, за произнасяне по заявлението за регистрация за 2012 г. по схемата НДЖ1. Решението на Административен съд - К. ще трябва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, делото следва да бъде решено по същество, като се постанови друго решение, с което да се отмени оспореното уведомление и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по Схемата за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството (НДЖ1), отразена в Заявлението за регистрация 2012 - Форма за физически лица, подадено от земеделския стопанин Н. Г. М. от с. Б., общ. Б.. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател се дължат направените и своевременно поискани разноски, които по представения Списък по чл. 80 от ГПК възлизат на 505 лева за заплатена държавна такса в размер на 5 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Освен приложения списък, по делото се намира и платежно нареждане за внасяне на държавна такса за касационната жалба в размер на 5.00 лева, както и Договор за правна защита и съдействие серия АВ № 136172 от 08.02.2016 г., от който се установява, че е договорено в брой и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Горното е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". Възражението за прекомерност не е основателно и не следва да се редуцира размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,