Решение № 139 от 29.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 551/2020 г.

Решение № 139 от 29.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 551/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв. А., служебен защитник на подсъдимия А. И. М., срещу решение № 3 от 09.01.2020 г., постановено по внохд № 1060/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК се свързва с неправилна правна квалификация на деянието, осъществено от подсъдимия М., като се твърди, че същият следва да носи отговорност по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, вместо по чл. 129 от НК, както е постановил съда. Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава със състоянието на силно раздразнение, в което се твърди, че подсъдимото лице е изпаднало към момента на осъществяване на престъплението, както и с предишните влошени отношения между пострадалия и А. М., дължащи се на агресивното поведение на пострадалия към семейството на подсъдимия. Моли се да бъде отменена присъдата и деянието на подсъдимия да бъде преквалифицирано по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, както и да бъде наложено по-леко наказание, съобразно предложената правна квалификация, а също така да бъде отхвърлен гражданския иск като недоказан. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Частният обвинител и граждански ищец Р. Д. заявява, че няма съображения, които да изкаже пред съда. Повереникът му редовно призован, не се явява пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за частично основателна. Счита, че материалният закон е бил приложен правилно, поради което предлага в тази част касационната жалба да бъде отхвърлена. Пледира за това, че доколкото съдът не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство предходното поведение на пострадалия спрямо подсъдимия М. и неговото семейство, намерило израз в упражняване на физическо и психическо насилие, би следвало това обстоятелство да рефлектира върху наказанието в полза на подсъдимия и ако не се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, то поне да се отрази на размера на наложеното наказание в посока неговото намаляване, а също и до намаляване на гражданския иск. Подсъдимият нередовно призован не се явява. Спрямо него са извършени всички необходими действия по издирване, с оглед призоваването му пред ВКС, но същите са останали без резултат, което е довело до разглеждане на производството в негово отсъствие. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 58 от 28.02.2019 г., постановена по нохд № 6052/2017 г., Софийски градски съд, НО е признал подсъдимия А. И. М. за виновен в това, че на 28.05.2017 г., около 16 часа, в [населено място], [жк], [жилищен адрес] пред вх. "вход" причинил на Р. Я. Д. нараняване, проникващо в гръдната кухина, което представлява средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият А. М. е осъден да заплати на Р. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. иска е бил отхвърлен. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а също така е възложил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски. По жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд № 1060/19 г., приключило с решение № 3 от 09.01.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Искането за преквалифициране на извършеното от подсъдимия деяние, по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, е неоснователно. Това възражение е било правено и пред въззивната инстанция, която подробно го е обсъдила в мотивите към решението си и убедително го е отхвърлила. Изхождайки от приетите за установени фактически положения, апелативната инстанция е достигнала до верния извод, че не са налице основания за преквалифициране на престъпното поведение на подсъдимия по по-леко наказуемия състав, а именно по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК. /друг е въпросът, че при средна телесна повреда по чл. 132 от НК престъплението е от частен характер/. Изхождайки от заключението на СППЕ, изследвала подсъдимия и преценявайки останалите доказателства по делото, правилно въззивният съд е преценил, че към момента на деянието А. М. не е бил в състояние на силно раздразнение, при което чувствата му до такава степен да са обхванали съзнанието, че неговата воля да се е определяла преди всичко от тях. Действително от страна на пострадалия е било налице противоправно нападение, както по отношение на св. М., така и спрямо подсъдимия, което към момента на нанасяне на удара с нож в тялото му от М., вече е било прекратено. Проявата на насилие от страна на пострадалия, както правилно е посочил апелативния съд, принципно би могла да обоснове наличие на афектно състояние, но в конкретния случай то не се установява, поради липса на интензивно отреагиране с несъразмерна и необичайна за индивида реакция при наличен внезапен дразнител, стеснение на съзнанието и изчерпване с обърканост или дезорганизираност на поведението. Точно обратното, в заключението на вещите –психиатър и психолог е посочено, че подсъдимият има съхранен спомен за събитията, който не включва паметови празноти, за разлика от стеснеността на съзнанието при физиологичния афект; подсъдимият не е споделил за наличие на вегетативна симптоматика по време или след деянието, нито за наличието на изчерпаност- характерни за състоянието на физиологичен афект, като такива данни не се съдържат и в свидетелските показания, което дало основание на експертите да приемат, че липсва физиологичен афект. По-нататък, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на една година, не е явно несправедливо. Съдът правилно е преценил степента на обществената опасност на деянието и дееца, като правилно е отчел наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. Действително, продължителните влошени отношения между семейството на подсъдимия и пострадалия, дължащи се на поведението на последния, не са били включени в кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства. Същите нямат обаче такава висока относителна тежест, каквато им придава защитника на подсъдимия и прокурора, поради което не са в състояние да доведат до корекция на наказанието в посока намаляване на неговия размер. Следва да се отбележи, че отмерването на наказанието не е механичен математически сбор от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а сложна комплексна дейност по тяхната оценка, която води до налагане на такова наказание, което да е адекватно на тежестта на извършеното и личността на дееца, а също така и на целите, визирани в чл. 36 от НК. Що се отнася до приложението на чл. 55 от НК, ВКС намира, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключителни по своя характер, когато и най-лекото, предвидено за конкретното престъпление наказание /три месеца лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко. Наличните смекчаващи обстоятелства обосновават налагане на наказание близко до минималния размер, чието изтърпяване напълно законосъобразно е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение твърдението на защитника на подсъдимия, че гражданският иск е останал недоказан, не се ангажират конкретни съображения, които да бъдат предмет на обсъждане от ВКС. Следва да се посочи, че размера на наложеното наказание няма отношение към размера на присъденото обезщетение, доколкото той се определя единствено от действително претърпените от пострадалия болки и страдания, поради което наведения от прокурора довод в този смисъл, е лишен от основание. По изложените съображения и като не намери да са налице претендираните от жалбоподателя касационни основания, ВКС прие, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакувания съдебен акт- в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение