Решение № 1835 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5465/2014 г.

ВАСI отделение18.02.2015 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214/17.02.2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1494/2012 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1835 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5465/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ресурси" ЕООД, представено от Иван Христов Калчев, срещу решение № 214/17.02.2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1494/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 021101717/9.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда за установеност на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за определяне на задълженията за осигурителни вноски по реда на чл. 124а във вр. с чл. 122-124 от ДОПК. Иска отмяна на решението и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред Административен съд Бургас ревизионен акт са установени в тежест на "Ресурси" ЕООД задължения за осигурителни вноски към фондовете на основното и допълнителното задължително обществено осигуряване за периода 1.01.2006 г. до 31.12.2009 г.: за фондовете на ДОО в общ размер 20 651.05 лева с лихви за забава 12 435.85 лева; за допълнително задължително пенсионно осигуряване - универсален фонд в общ размер 2 079.86 лева с лихви за забава 2 001.78 лева; за допълнителна задължително пенсионно осигуряване - професионален фонд в общ размер 2 984.09 лева със закъснителна лихва 2 468.68 лева; за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" в общ размер 279.24 лева със закъснителна лихва 246.76 лева; за здравно осигуряване в общ размер 6 627.55 лева с лихви за забава в размер 3 148.02 лева. Осигурителният доход, за който са установени задълженията за осигурителни вноски, е определен по реда на чл. 122-124 във вр. с чл. 124а от ДОПК с обосноваване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК заради пропускът на ревизираното лице да представи поисканите му счетоводни документи от значение за определяне на публичните задължения. За установяване на основата за изчисляване на размера на осигурителните вноски е взета предвид основната дейност на осигурителя в процесния период - добив на трошен камък, чакъл и пясък на кариера "Дядово" в с. Дядово, общ. Нова Загора. Относно броя на полагащите зависим труд лица са ценени уведомленията на работодателя по чл. 62, ал. 3 от КТ. Трудът на работниците е категоризиран като е съобразено отразеното в декларациите обр. 1, подавани от "Ресурси" ЕООД и правилата на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Декларациите обр. 1 са ползвани като информационен източник за размера на осигурителния доход на осигурените лица, а декларациите обр. 6 за общия размер на осигурителните вноски към осигурителните фондове. Декларациите не са подавани редовно. При определянето на задълженията е взето предвид извършеното плащане в някои месечни периоди. Първостепенния съд е отговорил на оплакванията в адресираната до него жалба. Приел е, че непредставянето на счетоводната отчетност от ревизираното лице е основание да се приложи особения ред за определяне на основата за задълженията за осигурителни вноски. Отрекъл е да е проведено успешно пълно насрещно доказване от жалбоподателя с представените в хода на съдебното дирене на счетоводни документи по опис. Изследвал е задълженията по видове и периоди и е определил като съответен на материалния закон подходът на администрацията при определяне на публичните задължения. Решението е правилно. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, т. е не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. Ревизираното лице е страна /субект/ в процеса - вж. чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което неизпълнението на разпореденото му от органа по приходите по реда на чл. 37, ал. 3 от ДОПК задължение да представи доказателствата по ал. 2, обуславя прилагането на презумпцията по чл. 37, ал. 4 от ДОПК за отсъствие на непредставените доказателства. Последиците от пропускането на срока могат да се предотвратят с искане за продължаването /чл. 25 от ДОПК/ или възстановяването му /чл. 26 ДОПК/, а пречките за представяне на исканите доказателства могат да мотивират и искане за спорена на административното производство на основанието по чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК, което касаторът е пропуснал да стори. РЛ не е поискало и съдействие на органа по приходите за събиране на доказателствата от третото лице - сочената от него счетоводна къща по реда на чл. 37, ал. 5 от ДОПК. При всички тези процесуални пропускания на страната, администрацията правомерно е определила основата за установяване на задълженията за осигурителни вноски по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Информационните източници за определяне на осигурителния доход на осигурените лица са създадени от РЛ - уведомленията за трудовите правоотношения и декларациите обр. 1 и обр. 6 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В тези информационни източници са закрепени релевантни за съществуването и размера на задължението за осигурителни вноски факти - полагането на зависим труд от конкретни лица при условия сочещи на принадлежността му към определена категория, както и осигурителния доход. Отхвърлянето с първоинстанционното решение на оспорването срещу правомерния административен акт е правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1