Решение № 7434 от 26.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив против решение 2240 / 19.11.2021 г. по адм. дело 596 / 2021 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Х. Стойков, от гр. Пловдив, чрез адвокат И. Стойков изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, в които моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 2240 / 19.11.2021 г. по адм. дело 596 / 2021 г. Административен съд Пловдив е отменил решение 2153 15 23 / 08.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане РО 5 15 00856400 / 18.12.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ за събиране на сума в размер 1730,51 лева, от които главница 1464,35 лева и лихви 266, 16 лева, представляващи щети на ДОО от отменени актове на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД. Приел е, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби основания за отмяната им по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с ЕР 3896 от зас. 146 от 05.09.2018 г., пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД е дал оценка на неработоспособност, определяйки 60% ТНР на лицето И. Крушков с дата на инвалидизиране 12.09.2019 г.. Освидетелстваното лице е било диагностицирано с водеща диагноза [заличен текст] с ЕР 2929 от зас. 144 / 12.09.2017 г. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД и дата на инвалидизиране 12.09.2017 г. като същата е била възприета от всички последващи състави на медицинската експертиза по оценка на работоспособността. Няма данни за периода след този начален момент на заболяването да е налице подобрение в здравословното състояние на освидетелстваното лице. С ЕР 4781 от зас. 158 / 19.09.2019 г., пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, след отмяна на ЕР 3896 от зас. 146 от 05.09.2018 г. от НЕЛК определя 75% ТНР с нова дата на инвалидизиране 19.09.2019 г. и срок на инвалидността 01.09.2020 г. ЕР е потвърдено с решение 10305 от зас. 511 от 01.10.2019 г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ Пловдив. Имуществената отговорност на членовете от пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД е била ангажирана за изплатената ЛПИОЗ за периода на действие на отмененото ЕР 3896 от зас. 146 от 05.09.2018 г., пети състав на ТЕЛК (02.09.2018 г. 31.07.2019 г.), детерминирана от определаната нова дата на инвалидността с последващото ЕР. Осигурителните разходи са извършени на основание чл. 98, ал.7 КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането му в сила се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Касае се за предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт, като в случая последвалия такъв след неговата отмяна е определил по-висок % ТНР. Датата на инвалидността по ЕР 3896 от зас. 146 от 05.09.2018 г., пети състав на ТЕЛК не може да обуслови виновно поведение и да бъде вменена на този лекарски състав(независимо дали е идинтичен с лекарския състав, издал последващото експертно решение). Датата на инвалидността е определена във връзка с предходното освидетелстване на лицето и произтича от конкретната оценка на неговото здарвословно състояние. Тя намира подкрепа и от фактите във връзка с последващите освидетелствания и нарастващия функционален дефицит по оценка на неработоспособността. Съгласно чл. 110, ал.1, т.1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физически или юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Относима за случая е последната хипотеза от правната норма и тя предполага установяване на нарушения на привлечения към отговорност състав на ТЕЛК на императивни норми относно процедурата и работата по експертна оценка на ТНР. Правилно административният съд е отбелязал, че не всяко отменено ЕР на ТЕЛК или НЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал.1, т.1 КСО, а само онова, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. При постановяването на своя акт всеки от експертите, действащи като колективен орган дава своето експертно мнение въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината. Обоснована е преценката на административния съд, че в тази насока няма констатирани нарушения, които да рефлектират върху нарушаване на нормативни разпоредби. Спазени са изискванията на чл.61-63 от Наредбата за медицинската експертиза (отм.), доколкото същите дават общите предписания за начина на определяне на ТНР. Административният орган не е установил виновно поведение на лекарите от ТЕЛК извън действията им по формиране на професионалната им оценка. Неналични са и заявените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение