Решение № 2611 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 592/2017 г.

Решение № 2611 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 592/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на Г. А. С. от гр. С. против решение № 6379 от 21.10.2016 г., постановено по адм. д № 5607 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлен иска на Г. А. С., предявен срещу Столична община, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., причинени от незаконосъобразното поведение/бездействие на ответника да изпълни задълженията си по чл. 225а и чл. 223 от ЗУТ и законната лихва върху сумата от 01.02.13 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да върне делото на предходна инстанция, поради нарушение на процесуалните правила, тъй като не са били уважени исканията му за назначаване на четири броя експертизи и допускане на свидетелски показания. Релевира доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество с присъждане на исканото обезщетение по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Ответникът - Столична община, чрез своя процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба в депозирания писмен отговор. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение на АССГ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил като неоснователна исковата молба на жалбоподателя против Столична община за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., причинени от незаконосъобразно поведение - бездействие на ответника да изпълни задълженията си по чл. 225а и чл. 223 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и законна лихва върху сумата от 01.02.2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В хода на устните състезания, ищецът е променил цената на иска от 500 000 лв. - на 35 000 лева. Със същото решение е оставен без разглеждане предявения от Г. С. иск срещу Столична община с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 465 000 лв., причинени от незаконосъобразното поведение/бездействие на ответника да изпълни задълженията си по чл. 225а и чл. 223 от ЗУТ и законната лихва върху сумата от 01.02.2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението и е прекратено производството по делото в тази част. В така очертаната част решението като необжалвано е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел, с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, че ищецът не е доказал наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - неимуществени вреди и пряката причинно - следствена връзка между тях и незаконосъобразното бездействие, че те са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Съдът е установил релевантните за спора факти, като е съобразил, че от събраните доказателства и снимков материал не се е установило безспорно в какво се изразява твърдяната незаконосъобразност на действията/бездействията на длъжностните лица от СО - район "Надежда", установило се е единствено своевременно предприети законосъобразни действия, в това число извършените проверки на място. Недоволството на ищеца от резултатите на гореспоменатите служебни действия, обективирани в съответните писма и протоколи не обуславя извода за тяхната незаконосъобразност и не доказва вина от страна на служителите на район "Надежда". Правилни са изводите на съда, че ищецът не е доказал наличието на всички изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка между тях и незаконосъобразното действие/бездействие, че те са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилно решаващият състав е приел, че липсват доказателства, удостоверяващи в какво точно се изразява твърдяното незаконосъобразно поведение, на кой административен орган и длъжностно лице и че вземането за обезщетение за вреди, които произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията става изискуемо от тяхното преустановяване, но само когато за същите се констатира незаконосъобразност, в който смисъл е и ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по ТД № 3/2004 г. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост, по реда на чл. 52 от ЗЗД, единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на администрацията, което той не е сторил. Видно от представените писмени доказателства, а именно констативни протоколи, удостоверяващи извършени проверки на място от длъжностни лица на районната администрация, както и писма от останалите компетентни органи - Административен съд С. град, Д. на ДОСК, Началник РО "НСК" С. при РДНСК ЮЗР, в изпълнение на техни указания и разпореждания, така също и разменена кореспонденция на район "Надежда" с други заинтересовани от изхода на делото лица - Г. Г. се установява адекватно съдействие за изясняване на казуса. Всички своевременни действия от административните органи са в подкрепа на тезата, че няма незаконосъобразно бездействие от тяхна страна с оглед изясняване на случая. Същите действия доказват навременно, добросъвестно и законосъобразно съдействие от страна на органите на район "Надежда" в подкрепа на касационния жалбоподател Стоименов, а не във вреда, с оглед правилното изясняване на случая. Не се установява твърдяното от ищеца нарушение на съдопроизводствените правила при водене на делото и постановяване на съдебното решение, подробно мотивирано в пледоарията му в с. з. на 05.02.18 г. Видно от протокола от проведеното съдебното заседание на 08.07.2016 г. на ищеца е предоставена възможност да ангажира своята защита, като сезира съда с конкретни доказателствени искания за допускане и събиране на доказателства и експертизи, за които са му дадени и съответни указания, напътен е да формулира същите в писмена молба. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 30.09.2016 г., процесуалният представител на ищеца е представил 2 броя констативни протоколи, като не е релевирал други доказателствени искания, не е депозирал нови доказателства- все обстоятелства, които налагат извода, че въпреки упражненото от страна на съда служебно начало, ищецът не се е възползвал от предоставената му възможност да ангажира доказателства. П С оглед изложеното изводите на съда за неоснователност на жалбата респ. на иска по чл. 1 ЗОДОВ са правилни. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Неправилен, обаче, е изводът на АССГ за това, че при отхвърляне изцяло на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ / тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,