Решение № 369 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6281/2019 г.

Решение № 369 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6281/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Апостолов Стоев чрез законния си представител А. Киров Стоев от гр. Ямбол против решение № 238 от 10.04.2019 г. постановено по адм. дело № 955 по описа за 2018 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012-26-208-1/18.09.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 5104-26-25/02.08.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Хасково не взема становище. Ответникът Районен съд Свиленград не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Хасково е решение № 1012-26-208-1 от 18.09.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково, потвърждаващо разпореждане № 5104-26-25 от 02.08.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета за трудова злополуката декларирана от законния представител на наследника с вх. № 5101-26-22/02.07.2018 г. С постановеното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил подадената жалба като неоснователна след като е приел, че станалата с осигуреното лице злополука няма белезите на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като същата е станала в работно време, но не е била във връзка с извършваната работа, и/или по повод на извършваната работа, и/или в интерес на работата. Този извод на съда произтича от извършената подробна преценка на събраните доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпила злополуката. Внезапната увреда на здравето и последвалата смърт на лицето е станало в работно време, но не и във връзка или по повод на извършваната работа като съдия или при друга работа, извършена в интерес на Районен съд Свиленград. Не са налице нито фактически твърдения, нито доказателства, че травматичното увреждане е настъпило по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място в посочените изчерпателно три хипотези от чл. 55, ал. 2 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение се преценява като неоснователен. Материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира като трудова злополука не внезапното увреждане на здравето настъпило през работно време, а само това внезапно увреждане, което е станало през време, през което осигуреното лице е извършвало възложената му от предприятието работа или каквато и да било работа в интерес на предприятието. За да е налице трудова злополука следва да е доказана причинна и функционална връзка между изпълняваната работа и внезапно настъпилото увреждане. В разглеждалия случай злополуката е настъпила при обстоятелства, които нямат връзка с изпълнението на служебните функции на осигуреното лице или някаква друга работа извършвана в интерес на службата. Не е спорно, че увреждането е настъпило в законоустановеното работно време, но при предприемане на пътуване от страна на лицето свързано със семейни причини. Безспорно е установено по делото, че съдия Тодорова се е явила сутринта на 19.06.2018 г. в Районен съд Свиленград и до 10-10. 15 часа е изпълнявала служебните си задължения, когато е предприела пътуване до гр. Ямбол по семейни причини, а именно да види какво става с баща и за когото е получила информация за влошено здравословно състояние. Именно по пътя за гр. Ямбол, където е постоянния адрес на бащата на лицето, е настъпило ПТП, в което съдия Тодорова загубва живота си. Правилен е изводът на административният орган и на съда, че злополуката не е настъпила в резултат на извършвана работа в полза на Районен съд Свиленград. Следва да се отбележи, че съобразно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност или смърт. Надлежният ред за установяване и разследване на трудовата злополука е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57, чл. 58 и сл. от КСО. След извършване на проверката, която е нормативно регламентирана, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за признаване на злополуката за трудова, ако са налице кумулативните предпоставки посочени в чл. 55, ал. 1 КСО, респ. не я признава за трудова. От текста на чл. 55, ал. 1 от КСО се извеждат съществените белези на злополуката, за да се характеризира тя като трудова. На първо място трябва да е налице увреждане, т. с. такова свързано с нарушаване на телесната цялост и здравето на лицето. Кодексът борави и с понятието "внезапно", а това означава, че увреждането е непредвидено от лицето. Последица от травматичното увреждане е, че се нарушава здравето на пострадалия. От обективна страна злополуката следва да е станала при извършване на възложената от работодателя или от органа по назначаването работа. В двата случая се касае за възлагане на работа или за извършване на всяка друга работа, която е в интерес на предприятието (арг. от чл. 55, ал. 1 КСО). От анализа на чл. 55, ал. 1 от КСО се заключава, че злополуката ще е трудова и когато лицето не изпълнява задълженията си по трудов договор или длъжностна характеристика, но в този случай работата трябва да е в интерес на предприятието. Затова законодателят не признава за "трудова" злополуката, която е станала при осъществяване на дейност различна от тази, която предприятието осъществява, вкл. и по отношение на мястото (обектите), където тя се извършва, както е в настоящия случай. Макар и станало през време на извършваната работа и в рамките на работната седмица, травматичното увреждане е настъпило по други причини, извън възложените и служебни задължения и поради тази причина следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от КСО и по – конкретно, че злополуката не е възникнала във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на Районен съд Свиленград. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от КСО, в смисъл, че пътуването на връщане от работното място не може да бъде по повод на извършваната работа. Събраните по делото доказателства не установяват и приравнената на трудова злополука по чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Злополуката с осигуреното лице не е настъпила по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, тъй като както бе споменато по-горе пътуването до гр. Ямбол, което е предприела съдия Тодорова не е било с цел нито отиване до работа, нито връщане от същата, като се има предвид, че лицето е напуснало работното си място към 10 часа сутринта и е отивало да види баща си. Основното място на живеене на съдия Тодорова е било в гр. Свиленград, а същата е пътувала до гр. Ямбол, но нито е отивала на работа, нито се е връщала от нея за да може да се квалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Оспорените административни актове, с които е прието, че травматичното увреждане причинило смъртта на осигуреното лице, не представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55 от КСО, са материално законосъобразни. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна Административен съд - Хасково е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,