Решение № 13068 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3617/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Велико Търново, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Тодоров, срещу решение 52 от 02.03.2023 г., постановено по административно дело 814/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е: 1) отменена по жалба на САЛВИЯ-ЕТ ЕООД, [ЕИК], в качеството му на собственик на аптека Салвия 1 гр. Горна Оряховица, заповед РД-09-1829/15.12.2022 г., издадена от директора на РЗОК Велико Търново, с която на посочения търговец на дребно на ЛП (лекарствени продукти), е наложена санкция финансова неустойка в размер общо на 100 лв. за две нарушения на ИД (индивидуален договор) 041093/10.01.2022 г.; 2) осъдена РЗОК Велико Търново да заплати на САЛВИЯ-ЕТ ЕООД, [ЕИК], разноски за производството в размер на 450 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да му се присъдят направените деловодни разноски. Ответникът САЛВИЯ-ЕТ ЕООД, действащо чрез пълномощника адвокат Чокойски, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваният с нея съдебен акт да се потвърди като правилен. Претендира и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на оспореното с нея решение, като предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 15.12.2022 г., чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на дружеството-собственик на аптека Салвия 1 гр. Горна Оряховица за две нарушения на индивидуалния договор с Касата за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани изцяло или частично от НЗОК/РЗОК, състоящи се в дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са отпуснати лекарствени продукти, на изпълнителя по договора са наложени двете процесни санкции от по 50 лв. Органът е посочил, че магистър-фармацевтът не е следвало да изпълнява рецептата, с която е предписан три дни по-рано лекарствен продукт, а е следвало да я върне. Заповедта е издадена след извършена проверка, резултати от която са обективирани в констативен протокол, съобразено е постъпилото възражение срещу протокола от управителя на аптеката, както и протокола от заседанието на арбитражната комисия, гласуването в която е завършило с паритет три на три гласа. За да уважи сезиралата го жалба срещу санкциониращата заповед първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя е материално незаконосъобразна, понеже в случая не се касае за дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствените продукти. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението правилно е прието, че изводите на органа за извършени нарушения в тези случаи са опровергани, което изключва налагането на санкции за извършването им. Касаторовите възражения са неоснователни. За да е налице дублиране на предписание следва да е налице съвпадение на всички елементи по това предписание (лекарствен продукт, срок за прием, начин на употреба). За периода не е налице повторно изписан лекарствен продукт, а се касае за ново предписание за последващ период. В случая за периода на месец април 2022 г. няма изпълнени две предписания от аптеката за лекарствен продукт за един и същ период на лечение. Последващото изпълнение на рецептите е за периода на лечение през месец май 2022 г. Освен това се касае за отпускане и на още един ЛП с ново предписание, което изключва априори възможността да са извършени визираните от органа формални нарушения, и на свой ред, правомощието му да наложи санкции за извършването им. Предвид гореизложеното касационната инстанция намира извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. С оглед на това следва да се приеме, че като е отменил оспорената пред него заповед, Административен съд Велико Търново вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от съда решение трябва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. На свой ред, с оглед изхода на спора основателно е своевременно направеното искане от ответника по касация да му бъдат присъдени направените от него разноски за производството пред настоящата инстанция, които са в размер на 400 лв., заплатени за възнаграждение на упълномощения от страната да я представлява пред касационната инстанция адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение