Решение № 191 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 917/2012 г.

Решение № 191 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 917/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Светлана Калинова Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молбата на П. М. Ц. от [населено място], [община] за отмяна на влязлото в сила решение, постановено на 16.03.2012 г. по гр. д. № 476/2011 г. по описа на Районен съд-Монтана и потвърдено с решение от 04.07.2012 г. на Окръжен съд-Монтана, постановено по гр. д. № 175/2012 г. Поддържа, че като наследник на Ц. М. К. така постановеното решение я обвързва, а не е участвувала в производството по делото, поради което моли решението да бъде отменено. Ответниците по молбата С. К. Д., М. П. Ц. и Л. К. Д. не изразяват становище по основателността на молбата. Ответникът И. Г. И., конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството Е. И. П., изразява становище, че молбата е неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК като с определение № 139/07.05.2013 г. същата е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание за отмяна и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Разпоредбата на чл. 304 ГПК дава правото да иска отмяна на влязло в сила решение и лице, което не е било страна по делото, но спрямо което това решение има сила с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК. В случая производството по гр. д. № 476/2011 г. по описа на Районен съд-Монтана е образувано по подадена от М. П. Ц. против Е. И. П., Е. К. Д., Л. К. Д. и С. К. Д. искова молба, с която е заявен за разглеждане по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ иск за признаване правата на наследниците на Ц. М. К., б. ж. на [населено място], починал на 11.10.1974 г., върху нива от 0.800 дка в м. "Г. р. " и нива от 1.200 дка в м. "Б. д. " в землището на същото село. С решението, чиято отмяна се иска, така предявеният иск е отхвърлен, като в решението на въззивния съд е прието, че искът е недоказан, тъй като ищецът не е установил имотите на ответниците да са възстановени на мястото на признатите на неговия наследодател имоти. Прието е, че представените по делото удостоверение № 893/27.07.2011 г. и скица-проект № Ф./12.07.2011 г. установяват сегашното положение на имотите, а не това към момента на тяхното обобществяване. Приети за установени са следователно общи за всички наследници на Ц. М. К. факти. Действително в т. 3 на ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато се касае за наследствена земя, не е задължително участието на всички наследници. Исковата молба, подадена от един от тях, ползува и останалите за заявените с нея общи факти. С решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ обаче тези факти се установяват еднакво и това решение обвързва всички наследници на лицето, за което се твърди да е било собственик на възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи към момента на тяхното обобществяване. В случая предявеният иск е бил отхвърлен поради недоказване на общ за всички наследници на Ц. К. факт, поради което по реда на чл. 307, ал. 3 ГПК постановените решения по този иск следва да бъдат отменени и делото бъде върнато за ново разглеждане от Районен съд-Монтана като на П. М. Ц. при новото разглеждане следва да бъде дадена възможност да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение