Решение № 3981 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2010 г.

Решение № 3981 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Елени Калоянов, процесуален представител на Ирена Георгиева Илчева - Михайлова и Лучия Георгиева Илчева, и касационна жалба на адв. Силвия Цветкова, процесуален представител на Байзар Вартан Гюлезян и Грегоар Вартан Гюлезян, срещу решението от 28.04.2010 г. по адм. д. № 1996/2000 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, с доводи, че в частта, в която е отхвърлено искането им за обезщетяване в съсобственост и възстановяване на собственост върху реален обект за магазин № 2, находящ се в гр. София, с лице към улица "Г. С. Раковски" № 145, с избично помещение № 2 и 7/110 ид. ч. от общите части на сградата, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Вартухи Саркиз Гюлезян и Микаел Манук Манукян не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Областен управител на област София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът "БКС - Средец" АД гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Заинтересованата страна "Софарма имоти" АДСИЦ гр. София, конституирана на мястото на заличеното "Софийски аптеки" ЕАД гр. София, представя писмено становище, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение, в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, е отменен мълчаливия отказ на Областния управител на област София по заявление вх. № РД - 97 - 00 - 250/03.02.1998 г., вместо което е постановено, че се признава правото на обезщетяване с компенсаторни записи на Ирена Георгиева Илчева, Лучия Георгиева Илчева, Грегоар Вартан Гюлезян, Вартухи Саркиз Гюлезян, Байзар Вартан Гюлезян и Микаел Манук Манукян, за магазин № 2, находящ се в гр. София, с лице към улица "Г. С. Раковски" № 145, с избично помещение № 2 и 7/110 ид. ч. от общите части на сградата. Със същото решение е отхвърлено искането на Ирена Георгиева Илчева, Лучия Георгиева Илчева, Грегоар Вартан Гюлезян, Вартухи Саркиз Гюлезян, Байзар Вартан Гюлезян и Микаел Манук Манукян, за обезщетяване в съсобственост и възстановяване на собственост върху реален обект за посочения имот. В тази част решението е обжалвано от Ирена Георгиева Илчева - Михайлова, Лучия Георгиева Илчева, Байзар Вартан Гюлезян и Грегоар Вартан Гюлезян. По отношение на Вартухи Саркиз Гюлезян и Микаел Манук Манукян решението е влязло в сила. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Искането на жалбоподателите относно начина на обезщетяване по чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ чрез отделяне и реално връщане на отчуждения имот е неоснователно. Визираният способ предполага възможност за образуване на самостоятелен парцел от отчуждения имот съобразно нормативните изисквания. В случая от отчуждения имот не може да се образува урегулиран поземлен имот, а и съдът не е оправомощен да предлага промени в устройството на територията. Искането за обезщетяване по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ чрез съсобственост също е неоснователно. След образуване на акционерните дружества и след включването на помещенията в капитала им, общинската собственост вече не съществува реално, а е преобразувана в капитал, разпределен в акции. За случая е приложима разпоредбата на § 6, ал. 6 от ПЗР на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), която е специална правна норма и определя изрично възможните начини на обезщетяване - с акции, дялове или компенсаторни записи. От изложеното е видно, че решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Изводът, че касационните жалби са неоснователни, се подкрепя от представените в настоящето производство писмени доказателства: нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 015/2006 г. и договор за продажба чрез публичен търг с явно наддаване на пакет от акции с дата 23.06.2010 г.. По тези съображения касационните жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Предвид на това, че в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение от 1000 лева ще се заплати в брой до 10.02.2011 г., а липсват доказателства това реално да е изпълнено, искането на ответника "БКС - Средец" АД гр. София за присъждане на направените разноски по делото, като неоснователно и недоказано, следва да бъде отхвърлено. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение